Ако искаш да утешиш някого – сядаш до него и плачете заедно

pulkovo1Пулково. На летището пристигат роднини на хората, загинали при самолетната катастрофа в Египет. Посрещат ги психолози от Министерството на извънредните ситуации и свещеници от Санкт-Петербургска епархия. Свещениците от отдела по църковна благотворителност са трима на брой: протоиереите Николай Бриндин, Евгений Горянчик и Максим Плетнев. За какво са говорили с хората в тези минути?

„Ето, пред тебе са 250 плачещи човека. Какво да им кажеш? Не, ние не ги утешавахме. Това е невъзможно. А и нямаме никакви секретни технологии. Ако искаш да утешиш някого – сядаш до него и плачете заедно“, – отец Николай Бриндин заедно с другите свещеници е бил на летището, а след това в хотела, където са настанили близките – през целия ден, докато е имало там хора – до 11 вечерта.

„Само по себе си присъствието на свещеника успокоява. На погребенията винаги така се случва: всички плачат, мнозина истерично, но когато пристигне отчето с кръста някак си става по-спокойно. И тук е така. При нас дойдоха хора и ни благодариха, че сме до тях“, – разказва отец Николай.nikolay brindin

Участието на свещениците в подобни ситуации изисква голяма деликатност. Както и психолозите, и те не бива сами да нахлуват в болката на човека. По молба на някои роднини свещениците настрани са извършили лития за загиналите.

Журналистите не бяха допускани до роднините на загиналите; снимки и видеозаписи се правеха зад стъклата. За сметка на това пасажерите от другите полети, минавайки вадеха апаратите си и директно снимаха плачещите хора.

„Това е някаква чиста бруталност! Защо снимат? Защо са им такива подробности? Това е страхотен цинизъм!“, – споделя отец Николай.

Една жена разказва, че се е притеснявала за полета и прочела акатист на св. Николай, а дъщеря ѝ, загинала в катастрофата, се била изповядала и причастила. Как е възможно това да се случи? – въпрос-недоумение, въпрос-вик, на който никой на земята не може да даде отговор.

Единственото, с което можеш да помогнеш – да бъдеш до тях, да съпреживяваш заедно с тях страшното събитие.

За какво са говорили с роднините…

pulkovo2

„Какви думи да кажеш? Това е глупав въпрос! Нима трябва да кажа, че всичко ще бъде добре? Вече няма да бъде добре. Животът се е разделил на „до този ден“ и „после“. Разбира се, ще мине време, болката ще утихне, но човекът ще носи тази рана до края на дните си. Или да кажа, че всичко е воля Божия? А дали мога на себе си да кажа нещо такова, ако се намирах на тяхно място?! Аз самият се страхувам от подобни ситуации: колкото и да си вярващ, колкото и да си повтаряш, че смъртта не съществува… Има раздяла. И това носи много болка“, – казва отец Николай.

Цялата Църква след възкресната служба се помоли за упокоение на загиналите. И в този момент нашата молитва за пасажерите на самолета и техните роднини е най-добрата подкрепа за скърбящите.

„Не можем да обещаем, че сега ще помогнем на всички, че имаме някакво вълшебно средство срещу нещастие. Това би било лъжа. Вчера се помолих след литията там, а днес – пред престола в своя храм – това е моята помощ“, – казва отец Николай.

pulkovo3материал на Дария Завялова, източник: pravmir. ru, превод: Мартин Димитров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: