Писанията на свети апостол Павел
Свети aп. Павел бил основно проповедник и учител, не писател. Той не е писал систематически трактати, за да изрази богословското си мнение, нито пък доживял да запише Евангелието, което проповядвал, макар вероятно да е бил основният източник за евангелието от св. Лука. Свети ап. Павел обаче написал няколко писма (или „послания“) през тридесет и пет годишното си служение. Тринадесет от тези писма са оцелели и са включени в новозаветния канон. Четиринадесетото писмо, Послание до евреите, също се приписва на св. ап. Павел, защото то сякаш доразвива учението му за Иисус Христос. Но тъй като Послание до евреите очевидно е написано след 70 г. сл. Хр., почти е сигурно, че св. ап. Павел (който починал през 67 или 68 г. сл. Хр.) не е негов автор. Учените вярват, че писмото е написано от един от близките помощници на св. ап. Павел, като най-често предполагат това да е бил или Варнава, или Лука, или Аполос.
Някои от писмата на св. ап. Павел били написани до конкретни християнски общности (Римляни, 1 и 2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, Колосяни, 1 и 2 Солуняни), други били предназначени за отделни хора (1 и 2 Тимотей, Тит, Филимон), а едно от тях било предназначено за Църквата като цяло (Ефесяни, за което учените смятат, че първоначално е било стандартно писмо). Послание до евреите, което има формата повече на проповед или трактат, а не на писмо, било очевидно предназначено за християните евреи, живеещи или в Рим, или в Йерусалим, или в Ефес.
Макар тези писания да не са систематични богословски трактати, те съдържат ярко и дълбоко изражение на метафизическите и етическите доктрини на християнската Църква. Основната цел на св. ап. Павел, когато писал писмата си, била да окуражи новопоявилите се църкви в гръко-римския свят да останат богословски и морално твърди в следването на Христа. Свети ап. Павел бил особено загрижен по въпроса с ересите в ранната Църква, защото много ентусиазирани, но необразовани християни, следвали нездрави учения, несъответстващи на апостолското предание. Двете основни ереси, заразили Църквата през първи век, били издигнати от юдеохристияните и от гностиците. Юдеохристияните настоявали, че християнството било форма на юдаизма и че всички обърнали се към вярата езичници трябва да следват повелите на закона на Мойсей (обрязване, въздържане от храна, спазване на събота и пр.). Гностиците проповядвали вид спиритуализъм, който отричал добротата на материалния свят. Те отхвърляли библейското гледище, че Бог е създал физическата вселена; отричали телесното въплъщение и възкресението на Иисус Христос и Го смятали за един от множеството полубожествени ангели-спасители; твърдели, че Божията истина е достъпна само за малък брой „просветени“[1]. Много от писмата на св. ап. Павел били предназначени да противодействат на подривното влияние на юдеохристияните и гностиците. Чрез писанията си апостолът настоява, че християните, без значение дали са евреи или не, са освободени от еврейския обреден закон. Той също настоява, че Бог е Творец на света, че спасението ни е въплътено в Иисус Христос и в Църквата Му и че апостолското послание за спасение чрез Иисус Христос е достъпно за цялото човечество.
Новозаветните послания на св. ап. Павел често се групират в четири категории, отразяващи хронологическия ред, в който документите са били написани. „Ранните писма“ на св. ап. Павел – 1 и 2 Солуняни – били написани в Коринт (в Гърция) около 50 г. сл. Хр., по време на второто му мисионерско пътуване. Свети ап. Павел бил един от основателите на Църквата в Солун (в Македония) и в писмата си до солунските християни апостолът ги окуражава да останат богословски и морално чисти. И в двете послания св. ап. Павел говори за второто пришествие на Иисус Христос и за страшния съд, като предупреждава солуняни да очакват Господния ден с бдителност и търпение (1 Сол. 4-5 и 2 Сол. 2). Както много ентусиазирани християни, солуняни били така развълнувани от повторното идване на Господа, че пренебрегвали ежедневните съвсем земни изисквания на християнския живот. Затова св. ап. Павел ги насърчава да не позволяват на „есхатологичните си очаквания“ да ги разсейват и откъсват от ежедневните нравствени и духовни дела на вярата им.
„Големите писма“ били съставени по време на третото мисионерско пътуване на св. ап. Павел (ок. 52-56 г. сл. Хр.). Свети ап. Павел написал писмото си до Галатяни (вероятно от Ефес) през 52 или 53 г. сл. Хр. Галатия била голяма римска провинция в Мала Азия, а Послание до Галатяни най-вероятно било предназначено за всички църкви в този район. Писмото съдържа защита на апостолския авторитет на св. Павел и силна критика на юдеохристияните, които очевидно намерили път до християнските общности в Галатия. 1 и 2 Коринтяни били написани в Ефес (на западното крайбрежие на Мала Азия) през 55 г. сл. Хр. Коринт бил космополитен град в древна Гърция с лоша слава заради покварата и липсата на морал. Свети ап. Павел очевидно бил основателят на църквата в Коринт и бил разтревожен от получените новини за нравствения и духовен упадък, разрастващ се там. 1 Коринтяни (както и две други писма, вече загубени) било предназначено да изправи нередностите, които подкопавали християнския живот в Коринт. След трудна борба (продължила няколко месеца) св. ап. Павел най-накрая убедил коринтяни, че грешат, а в 2 Коринтяни той изразявал благодарността си към Бога за очистването на църквата в Коринт. След като написал второто си послание, св. ап. Павел отишъл в Коринт и останал с покаялото се паство около три месеца. През това време, през 56 г. сл. Хр., той написал Посланието си до римляните (т.е. до християнската общност в Рим). Свети ап. Павел се надявал да посети църквата в Рим и в своето писмо до християните там той обсъжда естеството на спасението чрез Иисус Христос (глави 1-8), отношенията между евреите и неевреите в Божия план за спасението (9-11), живота на действена светост, който всички християни трябва да се стремят да имат (12-15). Посланието до римляни е един от най-разширените и систематични текстове на св. ап. Павел, в който той изразява своето цялостно богословско разбиране на Евангелието на Христа.
По време на първото си затворничество в Рим (ок. 59-61 г. сл. Хр.) св. ап. Павел написал „затворническите писма“. Филимон, Колосяни и Ефесяни били написани през 59 г. сл. Хр., а Послание до филипяни – през 60 г. сл. Хр. Филимон бил заможен християнин от Колоса в Мала Азия, чийто роб, Онисим, избягал в Рим. Онисим посетил св. ап. Павел, който бил приятел на Филимон, и приел християнството. В писмото си до Филимон св. ап. Павел се обръща към приятеля си да приеме Онисим отново като брат християнин. Апостолът обещава също да върне каквито пари или имущество избягалият роб бил откраднал от господаря си. Послание до колосяни било написано в противовес на появилия се гностицизъм в църквата в Колоса. Свети ап. Павел съответно набляга на факта, че Иисус Христос е единственият Спасител на света, че чрез Него Бог е сътворил света и че в Него „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). Документът, познат като Послание до ефесяни, е бил вероятно стандартно писмо, изпращано от св. ап. Павел до всички църкви в района на Ефес (западна Мала Азия). Основната тема в Послание до ефесяни е връзката между Иисус Христос и Църквата Му. Църквата е представена като мистичното тяло Христово, което по силата на Светия Дух става Божието тайнство на спасението, предложено на света. Църквата във Филипи (римска колония в Македония) била още една християнска общност, основана от св. ап. Павел. Като разбрали за затворничеството на св. ап. Павел в Рим, филипяни му изпратили дар, за да го утешат. Писмото до филипяни е много личен и спонтанен отговор на св. ап. Павел на щедростта и загрижеността на паството му. Той изразява своята радост от непроменената им вяра в Христа, предупреждава ги за еретическите учения на юдеохристияните, съветва ги да упорстват в усилията си да живеят истински пълноценен християнски живот и им благодари за дара, който са му изпратили.
„Пастирските писма“ били написани след първото затворничество на св. ап. Павел в Рим. Посланието до Тит и Първото послание до Тимотей били написани между 61 и 64 г. сл. Хр., докато Второто послание до Тимотей е резултат от периода на второто затворничество на св. ап. Павел в Рим (ок. 64-67/8 г. сл. Хр.). В тези писма св. ап. Павел говори за същността и ролята на християнското служение; обръща се към Тит и Тимотей, свещенослужители, ръкоположени от самия него, да работят упорито за поддържането на здравото учение и добрия ред в църквите Христови.
Документът, познат като Послание до евреите, е всъщност анонимен трактат или проповед, представяща дълго и добре аргументирано доказателство за превъзходството на християнството над юдаизма. Писмото изглежда е било предназначено за евреи християни, които в резултат от преследването са били на границата да се откажат от вярата си и да се върнат към юдаизма. В опит да запази читателите на писмото от вероотстъпничество (Евр. 6:1-12) и да ги спечели отново за твърдо обвързване с християнството, авторът на посланието развива три основни теми: (1) превъзходството на Иисус Христос над пророците на юдаизма (1:1-3), над ангелите (1:4-2:18) и над Мойсей и Иисус Навин (3:1-4:13); (2) превъзходството на Христовото първосвещенство над свещенството на левитите (4:14-7:28); (3) превъзходството на Новия Завет в Христа над Стария Завет на древния Израил (8:1-10:18). Посланието до евреите съдържа също и задълбочено разсъждение върху живота във вярата (10:19-12:29) и заключителен съвет, според който християните са предупредени: „Не се увличайте от разни и чужди учения“ (13:1-15). Цялостното послание на Посланието до евреите е, че Старият Завет на древния Израил е изпълнен и надхвърлен от Новия Завет на Иисус Христос и че в Христа Божието спасително дело е станало съвършено и окончателно.
Из „Посланието на Библията”, стр. 198-202. Изд. Омофор. Със съкращения.
/На снимката – апостол Павел с книга и меч. Мечът насочва към неговата мъченическа смърт (обезглавяване с меч) или към това, че първоначално е бил гонител на християните, а книгата символизира неговите писания/
Бележки:
[0] Според преданието св. ап. Петър бил разпънат с главата надолу по собствен избор, за да изглежда неговата смърт по-малко значима от тази на Иисус Христос. Свети ап. Павел, като римски гражданин, получил „привилегията“ да бъде обезглавен, вместо разпънат.
[1] Вж. по-горе.
Вашият коментар