Няколко щипки човещина
«Някой си видял на улицата баба, която продавала единственото си стайно цвете – циклама. Станало му жал и ѝ платил десет пъти повече, отколкото искала за саксията, но не я взел. След няколко дни я срещнал, тя го познала и през сълзи му казала: „ Веднага хукнах към магазина и купих на дядото колбас. А на другия ден цикламата разцъфна!».
«Никога не съм се имала дори за симпатична. Неотдавна моя годеник забрави да прекъсне телефонния ни разговор и аз чух какво казва за мен на приятелите си – колко съм красива и колко щастлив е с мен. Разплаках се. За пръв път през живота си се почувствах хубава. »
«С приятелката ми бяхме в търговския център и спечелихме плюшена играчка на викторина. Както си вървяхме, видяхме баща с умствено изостаналото му дете. Подарихме играчката на малкия и той ни каза: „Благодаря.“ Бащата едва не се разплака. Оказа се, че момченцето не е отронвало и дума вече няколко месеца. »
«Работя в кафене за бързо хранене. Тази сутрин един мъж дойде до касата с думите: „Зад мен има непознато момиче. Искам да ѝ платя кафето. Предайте ѝ пожеланието ми за хубав ден.“ В първия момент момичето много се изненада, а след това…направи същото за човека след нея. И така – пет пъти поред! »
«Неотдавна в подлеза видях ветеран от войната. Пред себе си той бе поставил за продан медалите и ордените си, наградите, които бе заслужил в боя, за да си купи храна! Извадих всички пари, които имах в портфейла си и му ги дадох: „Вземете парите ми, но не продавайте своята чест за жълти стотинки на хора, които не са достойни за нея.“ Той се разплака, събра ордените между дланите си и ги целуна, а след това тихо каза: „Благодаря ти, дъще.“ В такива моменти ми се струва, че мога да променя света. Те ми дават надежда. »
превод: Надежда Аврамова
източник: http://www.adme.ru/
Задругата 
Вашият коментар