Отец Радослав Паскалев: Дошло е време съвременният човек отново да се евангелизира

о. радославОтец Радослав Паскалев е един от тримата най-достойни хора в Пловдив. За първи път в града бяха раздадени призове за доброта. 9-годишният Коста, болен от рак и помогнал на друго дете, и д-р Радостина Симеонова, която дава шанс на слепи да станат рехабилитори, са другите добротворци.

Отец Радослав служи в храм „Св.Св. Козма и Дамян“ в район „Тракия“. Дава утеха на онкоболни, вдъхва им вяра, стои до леглото им. Всяка неделя следобед служи за здравето им. Молитвите му се чуват надалеч и стават чудеса, разказват хора, които го познават. Духовникът е верен приятел и на Сдружение „Майки срещу дрогата“. През септември на погребение на момиче той извършил опелото безплатно. На гробището имало и други надрусани деца. Отец Радослав вървял по канона, но в един момент го изоставил. Казал им такива думи, че всички настръхнали.

– Получихте признание за най-добър човек. Как се чувствате?

– Най-голямата отговорност на църквата днес е да се опита да превърне всеки човек в център на служението. В това се корени успеха на всеки свещеник, тръгнал по пътя на мисията. Особено голяма и силна нужда от това имат болните. Моето служение не е в храма, а до болничното легло. В дома на всеки, който има нужда от помощ. Мисията на свещеника е огромна. Преди години един човек в болницата ми даде огромен урок. Той поиска до него да дойде свещеник, защото беше сам, нямаше близки. Когато седнах до леглото му, той ме погледна и ми каза: „Аз не съм вярващ човек. Не вярвам в Бог, но ме е страх да умра сам“. Седяхме и разговаряхме за разни неща. После той изпадна в предсмъртно състояние. В полунощ ме потупа по рамото и ми каза: „Благодаря ти, че беше с мен“. В последните часове го оставих, защото го вкараха в интензивно отделение. На сутринта почина. Това е част от мисията на свещеника, да бъде дори там, където никой не търси Бог. За мен това бе доказателство, че всеки има нужда от съприкосновение с духовността и се опитвам да го правя.

– Какво казвате на младите хора?

– Те трябва да бъдат научени да вярват в Христос. Той трябва да бъде проповядван по всякакъв начин. Младите хора чувстват присъствието на свещеника, ако той премахне всякакви дистанции. Понякога ми се налага да сваля църковното расо, да се облека както те се обличат, за да мога по-активно да изпълня онова, което е важно. Младите хора трябва да бъдат научени и подтикнати, да бъдат провокирани, ако разбира се, желаят с духовен наставник да вървят по този път. Едно от големите неща, които духовникът трябва да направи е да се върне към мисията на проповедта. Като изключим богослуженията и всичко онова, което църквата ревностно пази в своето двехилядно съществуване, остава нещо недоразбрано в съвременния човек, който е твърде скептичен и бездуховен. Той трудно може да бъде въвлечен във вярата. Дошло е време отново да се евангелизира съвременният човек, да се проповядва отново Евангелието.

– Споменаха до вашето име думата чудеса. Какво се е случило?

– Чудото е там, където има вяра. Всеки един човек, който е изпитал изцерителното въздействие на молитвата, усещайки това, го нарича чудо. Не искам да звуча като свръхестествен човек. Единственото нещо, което правя, е да се опитам да подтикна хората, да потърсят със сърцето си непроменения Христос във все по-променящия се свят.

източник: http://www.plovdiv.utre.bg/2014/06/19/236785-otets_radoslav_pravi_chudesa_s_bolni_ot_rak

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: