Чудото на Бъдни вечер

Richard-Wurmbrandавтор: Рихард Вурмбранд 

свидетелски разказ на един лутеранин за живота в румънски затвор през комунизма

Когато бях в затвора се разболях много, много тежко. Имах туберкулоза на цялата повърхност на двата бели дроба; четири прешлена също бяха атакувани от туберкулоза. Имах също и чревна туберкулоза, диабет, сърдечна недостатъчност, жълтеница и други заболявания, които даже не мога да си спомня. Бях близо до смъртта.

От дясната ми страна беше свещеник, който се казваше Иску. Той беше игумен на манастир. Този човек, може би в четиридесетте си години, бе толкова измъчван, че бе на умиране. Лицето му обаче бе ведро. Той говореше за своята надежда за рая, за любовта си към Иисус Христос, за вярата си. Излъчваше радост.

От лявата ми страна бе комунистът-мъчител, който бе измъчвал до смърт този свещеник. Той бе арестуван от собствените си другари. Не вярвайте на вестниците, когато пишат, че комунистите мразят само християни или евреи – не е вярно. Те просто мразят. Мразят всички. Мразят eвреите, мразят християните, мразят анти-семитите, мразят антихристите, мразят всички. Единият комунист мрази другия. Разправят се помежду си и когато един комунист се сдърпа с друг, вкарват другия в затвора и го измъчват все едно е християнин, пребиват го.

И така се случи, че комунистът-мъчител, който бе измъчвал този свещеник почти до смърт, сам беше подложен на мъчения от своите другари. И умираше до мен. Душата му беше в агония.

Посред нощ ме събуждаше и ми казваше: „Пасторе, моля те моли се за мен. Не мога да умра, извършил съм такива ужасни грехове.“

Тогава видях чудо. Видях агонизиращият свещеник да вика други двама затворници. И облягайки се на раменете им, бавно-бавно, той мина покрай леглото ми, седна на леглото на този убиец и го погали по главата – никога няма да забравя този жест. Видях убит човек да гали своя убиец! Това е любов – намери ласка за него.

Свещеникът каза на човека: „Ти си млад; не си знаел какво правиш. Обичам те с цялото си сърце.“ Но той не просто каза тези думи. Можеш да кажеш „обичам“ и това да е просто дума от шест букви. Но той наистина обичаше. „Обичам те с цялото си сърце.“

После продължи: „Ако аз, който съм грешник, мога да те обичам толкова много, представи си Христос, който е Въплътената Любов, колко те обича Той! И всички християни, които си измъчвал: знай, че ти прощават, обичат те, и Христос те обича. Той желае да се спасиш много повече от колкото ти го искаш. Чудиш се дали греховете ти могат да бъдат простени. Той желае да прости греховете ти повече от колкото ти искаш греховете ти да бъдат простени. Той желае ти да бъдеш с Него в рая много повече, отколкото ти искаш да бъдеш в рая с Него. Той е Любов. Нужно е само да се обърнеш към Него и да се покаеш.“

В тази затворническа килия, в която няма възможност за усамотение, аз чух изповедта на убиеца пред убития. Животът е по-вълнуващ от роман – никой автор не е писал такова нещо. Убитият – на прага на смъртта – прие изповедта на убиеца си. Убитият произнесе разрешителна молитва за убиеца си.

Те се молиха заедно, прегърнаха се и свещеникът се върна на леглото си. И двамата мъже умряха същата нощ. Беше Бъдни вечер. Но това не беше Бъдни вечер, в която просто си спомняхме как преди две хиляди години Иисус се е родил във Витлеем. Беше Бъдни вечер, по време на която Иисус се роди в сърцето на един комунистически убиец.

Това са неща, които съм видял със собствените си очи.

Публикувано в списание AGAIN, септември 1987 година.

източник: Православен свят

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: