Притча, разказвана от стареца Ефрем Аризонски

arizonskiЖивял един монах-подвижник (старецът Ефрем не е казвал, че тази история се отнася за него, но монасите често говорят за себе си в трето лице). И ето този подвижник, който имал много духовни чада, похлопал на Господните порти. Господ му отворил вратата и монахът казал:

– Христе мой, аз се подвизавам тук с всичките си сили, моля се, мога ли да поискам от Теб едно нещо?

– Поискай – отговорил Господ.

– Имам духовни чеда, хора, с които съм свързан. По-рано, за да попаднеш в Царството Небесно е било нужно да събереш десет точки. Десет от десет. Нужно е било много силно да се подвизаваш. А сега времената са толкова трудни – никой не може наоколо да се подвизава така, че да събере десет от десет… Не можеш ли да направиш така, че тези, които съберат осем точки – също да попаднат в Царството Небесно?

– Добре, заради тебе, заради твоята любов към Мене – нека бъде така.

Подвижникът продължил да се моли и отново похлопал на Господа:

– Христе мой, мога ли да поискам от Тебе още една услуга?

– Поискай – отговорил още веднъж Господ.

– Ти знаеш, Христе мой, че дори и осем точки е много трудно да се съберат. А хората се стараят. Те се стараят да слушат, да се молят. А какво ще стане, ако до осемте точки не им достигне съвсем малко? Направи, моля те, така, че тези, които са събрали шест точки, също да попаднат в Царството Небесно. Нали ще им бъде обидно: човекът се е старал през целия си живот… Но ето те са едни слабички в момента.. Съблазните в света са твърде много и духовният живот е на толкова ниско равнище… Ако съберат шест точки – приеми ги при Себе Си!

– Добре – отговорил Господ, – заради твоите подвизи и любов към Мен, нека така да бъде.

След някое време подвижникът похлопал за трети път:

– Господи, а ако съберат само четири? Моля те, Христе мой, аз самият ще постя заради тях, ще правя бдения и ще се подвизавам до кръв! Моля те, позволи им също да видят Царството Небесно!

– Така да бъде – промълвил Господ.

Монахът огледал хората, видял всички свои духовни чада, помислил и още веднъж срамежливо понечил да почука на вратата. Но тъкмо преди да похлопа, Господ Сам я отворил и казал на подвижника:

– Знаеш, че все пак те трябва и сами да се постараят и да положат някакви усилия!

pravoslavie.ru

Advertisements

1 Comment on Притча, разказвана от стареца Ефрем Аризонски

  1. Мартин // 30/12/2015 в 19:00 //

    Прекрасно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: