Размисли за мартеницата, значението на символите и покаянието

Автор: Атанас Ваташки

Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като <бяла> вълна.” (Исаия 1:18)

Наближава първи март, на който се отбелязва т.нар. „Баба марта”. На този ден мнозина от българите ще си сложат някакъв вид мартеница или ще сложат на роднини и приятели. Немалко християни се интересуват дали  от религиозна гледна точка могат да участват в този празник – било като носят мартеници или като ги подаряват? И как да гледат на него? Мисля си няколко нещо по този въпрос:

Безспорно е, че празникът е свързан с езическата култура.  Слагането на мартеници на първи март е свързано с вярването, че тогава идва „Баба Марта”, която олицетворява месец март. Оригиналната идея на мартеницата е да се ползва като амулет, който осигурява магическа сила, предпазваща носещия я от беди и нещастие[1]. Същевременно, в днешно време, за мнозина носенето на мартеница е просто една традиция или дори нещо като аксесоар към облеклото.

Абсурдно е да смятаме, че една плетеница от бял и червен конец ще ни донесе здраве и щастие. Истинското щастие може да бъде намерено само при Бога, в Който намираме призванието на нашия живот. Ако поставяме своята надежда в езически амулети, а не в Живия Бог, тогава сме достойни за съжаление и на практика се отдалечаваме от Бога.

Християните знаем, че Бог е само един, че езическите богове на народите не съществуват, а обожествяването на природните явления е белег на примитивни религиозни учения. Следователно не виждам причина поради която трябва да се притесняваме от езическия смисъл на мартеницата. Ако вярата ни в Христос е силна, то тя е способна да разпръсне езическия мрак.

Същевременно (и тук бих искал да направя една аналогия), в нравствен аспект е важно с каква цел извършваме дадено деяние. Ако направим някакво добро дело само за да ни видят другите, за да ни похвалят колко сме отзивчиви, сърдечни и добри – това не е истинско добро. Но ако го правим като акт на нашата вяра и като израз на любов към ближния – тогава има истинска стойност. Този принцип ми се струва, че може да се приложи и към въпроса с мартениците. Ако си връзваме мартеници във връзка с определени нехристиянски религиозни вярвания, които приемаме, или надявайки се че чрез самата мартеница и връзката й с последните можем да получим здраве, щастие, и т.н., – това е проблем. Ние откровено нарушаваме Божията заповед да не служим на други богове и да не полагаме надеждата си другаде освен в Него. От друга страна мартеницата сама по себе си е просто един обикновен бял и червен конец. Тя може да добие религиозно-суеверно значение само в зависимост от убежденията, с които я носим. Ако го правим не поради  споменатите по-горе съображение, а просто защото това е традиция, характерна за българската култура или пък за да не обидим някой колега, познат, приятел, който иска да ни върже мартеница, защо не? В такъв случай мартеницата за нас вече не е обект на суеверие, а израз на уважение, смирение и любов. Ако за суеверните хора  мартеницата символизира нещо, което ние считаме за неправилно, то за нас добива вече съвсем различно значение.

Като християни, уповаващи се само на Бога, можем да носим или да не носим мартеници. Само по себе си това няма да ни направи по-добри или повече или по-малко грешни. По-скоро трябва да се ръководим от ползата и вредата за другия, които той ще получи, в резултат на нашите действия. В тази връзка намирам за абсолютно валидна следната позиция: „Днес на работа няколко колеги ми подариха мартеници. Благодарих им и ги приех. Един от тях настоя да ми я върже на ръката. Нямам нищо против. Защо да ги обиждам и да влизам в ненужни конфликти когато това нито дава лошо свидетелство нито ми носи вреда? Иска ми се да бъда добър колега, който е разбран и си гледа работата и по този начин добър свидетел за Христос. Когато отида на църква може би ще реша да я махна – не защото мисля, че върша нещо нередно, а за да не провокирам други хора. Отново заради Христос[2]”.

Смятам, че символът е форма за израз на идеи, която се развива и променя  с времето. Например кръстът, който някога е бил символ на позорна смърт, на когото са били разпъвани роби, държавни изменници или хора, обвинени в много тежки престъпления, с разпъването на Божия Син Господ Иисус Христос на него (Който не е нито едно от трите) кръстът става символ на любовта, която е готова да се жертва за другите, символ на победата на живота над смъртта, символ на възкресението. Следователно и мартеницата би могла за нас, християните, да има съвсем различно значение. Ще се осмеля да предложа едно такова. Преди векове Бог се обърнал към Израеливия народ чрез пророк Исая:  „Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло, Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като <бяла> вълна“ (Исая:1:16-18). В първа глава от книгата на пророк Исая (в която са по-горните стихове) Бог критикува израилтяните, че са Го изоставили, изоставили са вършенето на правда за сметка на беззаконието, което е масово явление сред тях. Но Бог им дава възможност да се поправят, да се покаят. Бог обещава, че тези, които се покаят, греховете им, които се сравняват с моравия и червения цвят, ще станат бели като сняг, като бяла вълна. Подобно значение на цветовете може да се използва и по отношение на мартеницата: червеният като символ на грешния човек, непознаващ Бога, а белият като обновения в тайнството кръщение човек, приел Христос, очистен от своите грехове и възроден чрез Светия Дух за живот с Бога. Ако вложим в значението на мартеницата християнско послание, тя за нас повече няма да бъде езически символ. И ако се постараем да обясним на хората около нас какво значение ние влагаме в нея, тогава може би и ти ще започнат да влагат същото значение. Както правилно отбелязва презв. Стефан Стефанов: „Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници. Нашият проблем не е в мартеницата. Нашият проблем е в нас[3]”.


[1] Срв. Зографски, В. и Филипов, Й. Суеверия сред днешните християни. Света Гора, 2012. Стр. 158-159.

[2] Радостин Марчев. Езическо суеверие или криворазбрано християнство: rado76.wordpress.com

[3] Презвитер Стефан Стефанов. Да носим ли мартеници: pravoslavie.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: