Размисли за мартеницата, символите и покаянието

Елате и ще отсъдим – казва Господ – дори греховете ви да бяха като тъмночервено, като сняг ще побелеят; ако бяха като червено, ще станат бели като вълна” (Ис. 1:18)

На първи март, когато се отбелязва т.нар. „Баба Марта”, мнозина от българите ще сложат някакъв вид мартеница – на себе си, роднини и приятели. Някои християни се интересуват дали  от религиозна гледна точка могат да участват в този празник – било като носят мартеници или като ги подаряват. И как да гледат на него? Напълно ли трябва да се приеме слагането на мартеница, или напълно да се отхвърли? С оглед на духовната ситуация в България трябва да бъдат казани няколко неща.

Безспорно е, че празникът е свързан с езическата култура. Слагането на мартеници на първи март е свързано с вярването, че тогава идва „Баба Марта”, която олицетворява месец март. Оригиналната идея на мартеницата е да се ползва като амулет, който осигурява магическа сила, предпазваща носещия я от нещастие. В днешно време обаче, в общи линии, носенето на мартеница е просто една традиция или дори нещо като аксесоар към облеклото.

Абсурдно е да смятаме, че една плетеница от бял и червен конец ще ни донесе здраве и щастие. Истинското щастие може да бъде намерено само при Бога, в Когото намираме призванието на нашия живот. Ако поставяме своята надежда в амулети, или каквито и да било предмети, а не в живия Бог, тогава сме достойни за съжаление и на практика се отдалечаваме от Бога.

Християните знаем, че Бог е само един, че ези- ческите богове на народите не съществуват, че е погрешно да се обожествяват природните явления, вместо да се почита Твореца. Следователно няма причина, поради която трябва да се притесняваме  от езическия смисъл на мартеницата. Ако вярата ни  в Христос е силна, то тя е способна да разпръсне езическия мрак.

Същевременно в нравствен аспект е важно с каква цел се извършва дадено действие. Ако правим добро дело само за да ни видят другите, за да ни похвалят колко сме отзивчиви, сърдечни и добри – това не е истинско добро. Но ако го правим като акт на нашата вяра и като израз на любов към ближния – тогава има истинска стойност. Този принцип може да се приложи и към въпроса с мартениците. Ако си връзваме мартеници във връзка с определени нехристиянски религиозни вярвания, които приемаме, надявайки се, че чрез самата мартеница ще получим здраве, щастие и т.н. – това е проблем. Така откровено нарушаваме Божията заповед да не служим на други богове и да не полагаме надеждата си другаде освен в Него.

От друга страна, мартеницата сама по себе си е просто един обикновен бял и червен конец. Тя може да добие религиозно-суеверно значение само в зависимост от убежденията, с които я носим. Ако го правим не поради споменатите по-горе съображения, а просто защото това е традиция, характерна за българската култура или пък за да не обидим някой колега, познат, приятел, който иска да ни върже мартеница, въпросът вече е друг. В такъв случай мартеницата за нас вече не е обект на суеверие, а израз на уважение, смирение и любов. Ако за суеверните хора мартеницата символизира нещо, което ние считаме за неправилно, то за нас добива вече съвсем различно значение.

Като християни, уповаващи се само на Бога, можем да носим или да не носим мартеници. Само по себе си това няма да ни направи по-добри или повече или по-малко грешни. По-скоро трябва да се ръководим от ползата и вредата за другия, които той ще получи, в резултат на нашите действия. В тази връзка считам за валидна следната позиция: „Днес на работа няколко колеги ми подариха мартеници. Благодарих им и ги приех. Един от тях настоя да ми я върже на ръката. Нямам нищо против. Защо да ги обиждам и да влизам в ненужни конфликти, когато това нито дава лошо свидетелство, нито ми носи вреда? Иска ми се да бъда добър колега, който е разбран и си гледа работата и по този начин добър свидетел за Христос. Когато отида на църква, може би ще реша да я махна – не защото мисля, че върша нещо нередно, а за да не провокирам други хора. Отново заради Христос”.

Символите изразяват идеи, които се променят с времето. Например кръстът, който някога е бил символ на позорна смърт, с разпъването на Божия Син Господ Иисус Христос на него, кръстът става символ на любовта, която е готова да се жертва за другите; той става символ на победата на живота над смъртта, символ на възкресението. Следователно и мартеницата би могла за нас, християните, да има съвсем различно значение. Ще се осмеля да предложа едно такова. Преди векове Бог се обърнал към Израеливия народ чрез пророк Исая: „Измийте се! Очистете се! Отстранете злите си дела от очите Ми! Научете се да правите добро! Търсете правото! Отнасяйте се справедливо към потиснатите! Съдете справедливо сираците, застъпвайте се за вдовиците!“ „Елате и ще отсъдим – казва Господ – дори греховете ви да бяха като тъмночервено, като сняг ще побелеят; ако бяха като червено, ще станат бели като вълна“ (Ис. 1:16-18). В първа глава от книгата на пророк Исая Бог критикува израилтяните, че са Го отхвърлили. Те са изоставили вършенето на добро за сметка на беззаконието, което е масово явление сред тях. Но Бог им дава възможност да се поправят, да се покаят. Той обещава, че тези, които се покаят, греховете им, които се сравняват с тъмночервения и червения цвят, ще станат бели като снега и вълната. Подобно значение на цветовете може да се използва и по отношение на мартеницата: червеният като символ на грешния човек, непознаващ Бога, а белият като символ на обновения в тайнството кръщение човек, приел Христос, очистен от своите грехове и възроден чрез Светия Дух за живот с Бога. Ако вложим в значението на мартеницата християнско послание, тя за нас повече няма да бъде езически символ. И ако се постараем да обясним на хората около нас какво значение ние влагаме в нея, тогава може би и ти ще започнат да влагат същото значение. Най-важното е обаче да знаем и да не забравяме в какво и в Кого вярваме.

Автор: Атанас Ваташки

Литература:

1. Презвитер Стефан Стефанов. Да носим ли мартеници?: https://www.pravoslavie.bg
2. Висарион Зографски и Йоан Филипов. Суеверия сред днешните християни. Света гора, 2012. Частта „Мартеници“, с. 158-159.
3. Радостин Марчев. Езическо суеверие или криворазбрано християнство: https://rado76.wordpress.com/2011/03/01/martenici/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: