Архим. Софроний Сахаров и вдъхновението в духовния живот

Старец Софроний живееше един харизматичен живот, той беше вдъхновен човек и това го усещаше този, който го доближаваше.  От друга страна, това се вижда и в неговите съчинения; но най-вече, когато някой го доближаваше, виждаше духовното състояние, което той живееше. Той много пъти говореше за вдъхновението.  Казах преди, че по неговните думи, за да бъде човек християнин, той трябва да е творец. Той не може да бъде християнин, ако не е творец, ако няма порива и копнежа за Бога. Веднъж той каза на учениците си:

„Не можем да живеем по християнски без вдъхновение. Ако някой творец, някой истински творец живее ден и нощ с картините на своето изкуство, тогава ние, християните, сме длъжни да бъдем още по-внимателни, длъжни сме да надскочим усилията на твореца, за да живеем съгласно духа на Евангелието”.

Спомням си, че  много пъти, когато отивахме и му казвахме нашите проблеми и той ни гледаше да сме духовно унили и  притеснени – знак, че нямахме молитва, той  ни казваше „Загуби вдъхновението си”. Защо? Защото знаеше, че „най-важното в живота сега е Бог да вдъхнови вашата борба за спасение. Когато се дава вдъхновението от Бога, целият живот се изпълва със светлина и радост. Тогава не забелязваме подробностите от живота”. Но и не се разочароваме от подробностите. Този, който има любов, не изследва подробностите от живота си. Един влюбен например не се занимава с подробности, не го интересуват заплахите на баща му – тоест, ако се ожени за нея, ще го лиши от наследство – не го интересува имуществото, след като той се вдъхновява от тази любов.

Ако това става в човешките неща, много повече важи в свръхчовешките.  Когато имаме вдъхновение, не забелязваме различни подробности в живота ни. На друго място старецът казва „за да не загубите благословението, което Бог ви е дал, се подвизавайте да попивате всяка мисъл, която ви вдъхновява, и да пропъждате всеки помисъл, който ви убива”. Едно много малко предложение, което показва същността на духовния живот. Тоест, ако Бог изпрати някоя добра мисъл, която ни изпълва с радост, именно там трябва да настояваме да я попиваме, да я превърнем в храна, кръв и живот, а ако идва някоя мисъл, която ни убива и унищожава, хвърля ни в отчаяние, в безнадеждност, трябва много бързо да я пропъждаме. Така човек може постоянно да бъде вдъхновен и да има Божието вдъхновение…

Откъс от книгата на митрополит Йеротей Влахос „Зная един човек в Христа”, посветена на живота и учението на старец Софроний Сахаров, превод: Константин Константинов