За тютюнопушенето

Еднакво отрицателно е отношението на отец Иоан и към едно друго зло – тютюнопушенето. То е опасна и гибелна игра с огъня, игра, от която са заразени и възрастни, и млади, и даже деца! „Вместо благоуханието на тамяна в храмовете, пише отец Иоан, светът си е изнамерил своето благоухание, именно тютюнопушенето и усърдно се опушва, жадно го яде и гълта, диша го, замърсява (коптит) с него своите вътреш­ности и жилищата си[1].

Да приемем, казва отец Иоан, че от тютюна и виното, фабрикантите и продавачите, пък и държавата, имат много доходи, много печалби – обаче, трябва ли да се забравя великата загуба, която търпи народът, загуба нравствена, ико­номическа и телесна, която е хиляди пъти по-голяма от она­зи нечестна печалба за сметка на народното благоденствие? Нима държавата не губи ежедневно хиляди работоспособни граждани, които алкохолът и тютюнът погубват, а Църквата – свои членове, които при друг ред, при един разумен живот, тя би могла да направи небесни граждани, верни чеда на Бога, да ги спаси? Оттук следва, че пиянството и тютюнопушенето трябва да се ограничат и изкоренят заради религиозно нрав­ственото, икономическо и физическо благоденствие на наро­да. Впрочем, какво говоря? Няма ли да бъде моят глас – глас на викащ в пустиня? Кой знае? Може би някой ще го чуе; Бог, пред лицето на Когото и в името на Когото говоря, е всеси­лен да направи всичко; Неговата сила се извършва в немощ (2 Кор. 12:9). Дълг на моята немощ е да го кажа; а който желае, нека приема и изпълнява“[2].

Из „Светият праведен отец Иоан Кронщадски“, стр. 259-260. Заглавието е на Задругата

---

[1] ПКБ. 156.

[2] Поучение об огненном наказании (по случаю пожара, бывшаго в Кронщтадт), I, 124.