Някои съвети към молещия се

8545373

Автор: Тито Колиандер

Този, който започва да се упражнява в нещо, го прави не защото вече е достигнал нужните резултати, а за да ги постигне. Когато придобиеш нещо, ти се стремиш да го запазиш, а докато нямаш, се стремиш да се сдобиеш с желаното.

Затова започни своето упражнение, без да очакваш нищо от себе си. Ако имаш щастието да спиш в отделна стая, то можеш без затруднения, с внимание да следваш указанията на молитвеника.

Когато се събудиш сутрин, преди да се заемеш с другите дела, застани на молитва, представяйки се стоящ пред всевиждащия Господ и прекръствайки се, кажи:

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

След това изчакай малко, за да се успокои духът ти и мислите ти да оставят всичко земно. Тогава произнеси без да бързаш, със сърдечно внимание:

Боже, бъди милостив към мене грешния.

Следват всички други молитви, първо – молитвата към Светия Дух, след това – към Пресветата Троица, след това „Отче наш”, а след нея поредицата утринни молитви. По-добре прочети само някои от тях с внимание, отколкото всички с нетърпение. Тези молитви са взети от църковния опит; чрез него ти влизаш в голямата общност на молещите се. Ти не си сам; ти си една клетка от тялото на Църквата – т.е. на Христос. С тези молитви се научаваш на послушанието, което е необходимо не само на тялото ти, но и на сърцето и на ума ти за укрепване на твоята вяра.

Правилна е тази молитва, чиито думи стигат до съзнанието и чувствата; а за това е необходимо внимание. Не позволявай на мислите си да се отклонят встрани; връщай ги отново и отново. Подновявай молитвата си от мястото, където мисълта ти се е отклонила. Ако нямаш молитвеник, можеш да четеш Псалтира. Така молейки се, ти се учиш на търпение и бдителност.

Който стои до отворен прозорец, чува външните шумове – и това е естествено. Но от неговата воля зависи дали ще им обръща внимание или не. Този, който се моли, е подложен постоянно на наплива от странични мисли, чувства и впечатления. Да се пречи на метежния им бяг е също така безполезно, както да се пречи на движението на въздуха в стая с отворени прозорци. Но може и да не им се обръща внимание. Ние можем да се научим на това, но не по друг начин, а чрез навика – казват светците.

Когато се молиш, ти самият трябва да мълчиш. Ти не се молиш, за да се изпълнят твоите суетни земни пожелания, а казваш „Да бъде Твоята воля”. Затова не подхождай към Бога като към момче за всичко. Мълчи – нека молитвата говори.

„Твоята молитва трябва да съвместява четири действия – казва св. Василий Велики – славословие, благодарение, изповядване на греховете и прошение за помилване”.

Не се грижи и не моли за временни блага, но търси първо царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ти се придаде (Мат. 6:33).

Този, в когото волята и молитвата не са съгласни с Божията воля, среща препятствия в своите начинания и отново, и отново попада във вражеските мрежи. Той започва да изпитва раздразнение, гняв, смущение, нетърпение или става загрижен, а в това състояние е невъзможно да се моли.

Ако докато се молиш, осъждаш в нещо другите, молитвата ти ще бъде нечиста. Когато се молиш, ти трябва да съдиш само себе си. Без самоосъждане твоята молитва няма стойност, така, както няма стойност и молитвата при осъждане на другите. Може би питаш: как да се науча на всичко това? Отговорът е: човек се учи, докато се моли.

Не се страхувай от своята вътрешна сухост. Живителният дъжд пада отгоре, а не от твоята окаменена почва, на която растат само тръне и бодили (Бит.3:18). Затова не чакай никакви „състояния”, екстази, възторзи или други страстни усещания; молитвата не е за наслада. Понесете страдания, плачете и ридайте (Иак. 4:9), помни смъртния час и викай към Господа за милосърдие; всичко останало се дава от Него.

Непрестанно се молете. Молитвата не бива да спира с прочитането на утринните молитви. Тя трябва да продължи през целия ден. Епископ Теофан Затворник съветва начинаещите да избират от Псалтира подходящ кратък молитвен стих, например: Господи, побързай да ми помогнеш; Сърце чисто създай в мене Боже; Благословено да е името Ти, Господи и други. В Псалтира има голям набор от такива молитвени призиви. В течение на целия ден молитвата трябва да стои в паметта и да се повтаря колкото се може по-често, наум или шепнешком, ако си сам и никой не те слуша. В трамвая, на работа и по време на хранене, постоянно, когато има възможност за това, моли се, съсредоточавайки вниманието си върху съдържанието на думите. Така целият ден може да бъде прекаран в молитва, до вечерните молитви, четени преди сън. Такава молитва може да се извършва и от тези, които нямат възможността се уединят за извършване на утринните и вечерните молитви, защото по този начин те могат да се молят, където и когато искат. Вътрешното уединение замества недостигащото външно уединение.

Честото повтаряне на молитвата има своето значение: с непрекъснато размахване на крилатата птиците политат по-високо; с много загребвания плувецът достига желания бряг. Ако птицата престане да лети, ще падне на земята, а ако плувецът престане да плува, ще потъне.

Пребивавай в молитва час след час, ден след ден, не се отпускай. Но се моли просто, без патос, без мечтания и въпроси; не се грижете за утре (Мат.6:34). Когато настъпи времето, желаният отговор ще дойде.

Авраам тръгна без да любопитства: как ще изглежда тази страна, която искаш да ми покажеш, Господи! Какво ме чака там? Той просто тръгна,както му каза Господ (Бит. 12:4). Постъпвай по същия начин. Авраам просто взе имуществото си и тръгна; и в това трябва да му подражаваш. Вземи всичко, което имаш, не оставяй нищо, което може да задържи твоята любов в страната на многобожието, която напускаш.

Ной строил своя ковчег в продължение на сто години, прибавяйки част след част към постройката. Постъпвай по същия начин и ти. Прибавяй частица след частица към твоята постройка, с търпение, в мълчание, ден след ден, без да се грижиш за това, което те заобикаля; помни, че Ной беше единственият, който ходеше по Бога (Бит.6:9), т.е. в молитва. Представи си неудобствата, тъмнината, непоносимия смрад, в които е трябвало да живее до времето, в което е можел да излезе от ковчега на чист въздух и да построи жертвеник Богу. „Този въздух и този жертвеник Господу ще намериш и ти в себе си – казва св. Йоан Златоуст – но само след като бъдеш готов, както Ной, да преминеш през същите тесни врата”.

Така ще вършиш всичко по начина, по който ти заповяда Господ Бог (Бит.6:22) и с всяка молитва и просба (Еф. 6:18) ще построиш моста, който да те преведе от плътското ти „аз”, с неговите многобройни интереси, до пълнотата на Духа. „С пришествието на Единия в твоето сърце ще изчезне множествеността – казва св. Василий Велики. – Твоите дни изцяло и сигурно ще бъдат управлявани от този, Който държи вселената в Своята длан”.

Откъсите са от книгата на Тито Колиандер „Пътят на подвижниците”, изд. „Праксис”,  В. Търново, 2000г., стр. 71-77; превод Мариян Стоядинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: