За заплащането на тайнствата

– Много пъти сте казвали, че тайнствата трябва да са безплатни, да не плащаме за бракосъчетание.

– Това не е ли самопонятно? Не разбирам. Да ви дам пример. При един брак родителите ще направят подарък, роднините ще направят, приятелите ще направят, съседите ще направят, колегите също – е, Църквата няма ли да направи един подарък? Колко хубаво нещо!

– Още повече, че бракосъчетанието вече струва изключително скъпо.

– За Църквата какво струва?

– Не. Струва за простосмъртния, който отива да се ожени.

– За тези неща не е виновна Църквата. За това, че струва много, е виновен погрешният светски ум и това, че бракът се е секуларизирал. Религиозният брак е граждански брак с религиозни дрехи. Няма дух.

Веднъж отидох на сватба, бащата беше известен човек, който ме покани да извършва тайнството. Отидох, извърших бракосъчетанието с цялото си сърце и отправих и моето молитвено пожелание към младите. От митрополията даваме като подарък по един много голям Нов Завет – позлатено издание на Ватопедския манастир. Младите се трогнаха. Бащата ме хвана и пред всички каза:

– Каква служба! Моля те да дойдеш у нас!

Казах:

– Не мога да дойда, защото има бдение, на което трябва да отида!

– Какво бдение?! Моля те! Ще влезеш да благословиш и ще си тръгнеш!

– Добре.

На тръгване ми подаде един плик. Казах му:

– Благодаря ви изключително много! Нямам причина да го взема!

А той:

– Ама, моля ви изключително много! Имахме трапеза с хиляда гости.

Казах му:

– Покажи ми един от тези, които бяха дошли, на когото ще платиш, и ще ги взема!

– Ама не виждаш ли, че имам много пари? Радвай им се! Аз имам повече от тебе!

– Ти имаш пари и искаш да ми дадеш. Аз дойдох, за да ти дам благодат, благословение, нали така поиска?

– Ама за благотворителност!

– Не искам!

–  Защо не приехте парите за благотворителност?

– Защото отидох за брака, не отидох да събирам пари за благотворителност. И вие бихте направили същото. Това е много хубаво нещо. Хората добре правят и искат да дават, но Църквата много лошо прави, ако иска да взема. Веднъж направих трисагий, тогава бях йеромонах, и след отпуста госпожата притеснена понечи да ми даде пари. Аз не подадох ръката си да я целуне. Казах Бог да упокои починалия! Но за трисагий от три минути пари в храма няма да взема. Но тя настояваше да взема парите:

– Моля ви, отче!  За да подейства!

Казах й:

– Ако не дадеш, може да подейства, може и да не подейства. Ако дадеш, няма да подейства.

Когато влезем в другата логика, че Църквата има разходи и т. н., трябва да кажем, че всичко зависи от това, как възприемаме нещата. Свещите, пожертвованията, даренията – всичко това би могло да бъде и добро, и лошо. Зависи как се извършва. Настоявам на това. Например, в нашата митрополия се опитваме да премахнем дискоса, тоест събирането на пари след богослужение. Но когато има нужда, събираме пари – например сега с пострадалите от пожарите. Хората искаха толкова много да помогнат, че дадоха много големи суми чрез дискоса. В двете митрополии, в които съм, събрахме 230 000 евро от дискоса! В митрополията на Месогея и Лавреотика и тази на Атика, където съм местоблюстител. Не знаех какво да ги правя, как да ги разпределя. Това доказва, че хората искат да дадат, когато има нужда.

Откъс от „Църквата е прегръдка, а не бич„. Заглавието е на Задругата