Какво е нужно за осъществяването на „литургичното обновление“

Откъс от интервю на руския портал pravmir.ru за "литургичното обновление" в Русия с йеромонах Петър (Прутян), кандидат на богословските науки:

йеромонах Петър Прутян

– Какво е нужно да се направи, за да може темата за литургичното обновление да навлезе в реалното поле на възможностите, а не само да си остане в сферата на благопожеланията?

– Първо, трябва да се определят причините и задачите на всяко изменение. Без причина и цели, които да са оправдани от пастирска и мисионерска гледна точка, „литургичното обновление“ ще бъде възприемано като въпрос на произволни историко-богослужебни предпочитания.

На едни повече им допада апостолският период, въпреки че нямаме точни сведения за начина, по който се е извършвало богослужението в онези времена и реконструкциите му така или иначе ще се окажат субективни. На други им се нрави доиконоборческият период, въпреки че, те, разбира се, няма да се съгласят с всичко, което се е извършвало тогава.

Трети предпочитат периода след иконоборчеството – времена, в които богослужението се е отличавало с най-голяма пищност. Тогава и Русия е била покръстена. Но си струва и да се спомене, че в онзи период не са били отделяни частици на проскомидията и не са се чели акатисти на светии, и поклонниците на тази епоха ще побързат да променят своите предпочитания.

Има и такива, на които им харесват времената след появата на книгопечатането, когато повсеместно е бил въведен еднакъв чин на богослужението, като пропускат факта, че тези богослужебни книги са били напечатани според ръкописи, чието качество не е бил най-високо и са започнали да потискат нормалното развитие на православното богослужение.

Поради тази причина следва да определим: към какво именно искаме да се върнем и по какви причини. Какви са плюсовете и минусите? Какво не ни достига в този момент и какво бихме могли да изгубим, ако се върнем към предишното? Какви са принципите на отсяването? Това, което искаме да върнем в службите си – било ли е в древността главен или второстепенен елемент?

Действал ли е Светият Дух в този процес на развитие на службите, с всичките им допълнения и съкращения, които са се осъществили в тях с течение на времето или всичко това представлява просто един резултат от исторически случайности и човешки предпочитания? Много ми се иска тези въпроси да бъдат обсъждани обективно и безпристрастно.

– Това вече изглежда твърде много… А има ли нещо „второ“?

– Още едно важно условие, което касае „литургичното обновление“, е свързано с мисионерското и духовното въздействие на богослужението върху човека. От тази гледна точка виждаме, че едно определено сближаване на духовенството с миряните предизвиква психологически възторг и някаква жажда за познание, но това рядко може да бъде отчетено като реален духовен тласък, който би приближил човека към Христос и Царството небесно.

Може да се види и обратното, особено в атонските манастири, където в богослуженията има много византийски наслоения, обаче монасите там преживяват истински духовен подем благодарение на исихазма, който намира своето отражение във византийските песнопения и иконопис, в храмовата архитектура и дори в количеството светлина, проникващо в църквата.

В катедралите с хорово пеене и реалистична живопис, които не могат да предадат духа на преп. Йоан Дамаскин или преп. Теодор Студит, свещеникът е длъжен да потърси нови пътища, за да помогне на човешката душа да се вглъби в себе си, особено ако се вземе под внимание факта, че богослужението се извършва през деня, на ярка светлина, която прониква през големи прозорци, и в подобни условия на човек му е практически невъзможно да се събере вътре в себе си.

At the end the deacons come out. Everyone takes his position.

Св. Яковова литургия

Тези огромни недостатъци не бива да се запълват с отстраняването на иконостаса или провеждането на „агапе“ след службата, защото проблемът не е в тях, а именно в това, че сме загубили духа. Това може да се сравни със следното – ако ви дам един екзотичен плод, за който никога не сте чували, а вие, като не знаете как да го ядете, да го хвърлите в коша за боклук или, дори ако не сте го опитали, да кажете, че ябълките от нашата градина са по-хубави…

С това не искам да превъзнасям византийската пищност над руското богослужение. Просто искам да кажа, че литургическото обновление трябва да бъде насочено най-вече към елементите, които помагат или пречат на човека да преживява в богослужението присъствието на Бога, а не само към това, което ни се струва по-интересно или любопитно в службите, което някога и някъде се е извършвало.

Не би попречило и да си зададем въпроса защо определени литургически елементи, въпреки екзотичността и популярността си, толкова бързо и лесно са изчезнали от богослужението, а до Шмеман „и тези като него“ никой не е поставял пред себе си задачата да ги връща в църковното богослужение. На този въпрос аз самият нямам отговор, макар че го търся вече от доста дълго време…

– А с какво да се започне? Или по-точно – с кого? Ако народът е богословски необразован, а да речем, че свещенството е твърде плахо – кой трябва да повдигне този въпрос?

– Просто третото условие, което считам за най-важно, се отнася до духовния авторитет на тези, които предлагат или осъществяват „литургическото обновление“. За да разясня своята мисъл, ще посоча два примера, и двата от ХХ век, които могат да бъдат разглеждани като безукорни образци на литургическото обновление, дори ако тези реформи, които имам предвид, могат да бъдат наречени прекалено радикални за своето време и място.

Първият пример – това е старец Йосиф Исихаст. Въпреки опитите на Никодим Светогорец и други образовани коливадци от 17-18 век, до неотдавна атонските монаси са се причаставяли крайно рядко. За по-често причастяване се е предписвало в задължителен порядък да се спазват дълги и строги пости. Старец Йосиф и неговата общност от ученици, оформила се на Атон, започнали да се причастяват по няколко пъти на седмица, но никой в нищо не ги упреквал, защото те постели почти непрекъснато.

След известно време, когато атонските монаси привикнали с мисълта за по-честото причастяване и дори въвели тази практика във всички манастири, правилата за поста се смекчили и се върнали към нормалното. Това обновление е можел да произведе един старец (който дори не бил свещеник), който е притежавал силен аскетически дух и безупречен духовен авторитет. Ако геронда Йосиф е имал само теоретически аргументи и стремеж да угоди на хората, това обновление на евхаристийната практика не би се увенчала с успех.

Друг пример – може би още по-убедителен – е старец Софроний от Есекс. Той е осъществил вероятно най-радикалната литургическа реформа през ХХ век. В своя манастир в Англия, където се подвизават монаси и монахини от различни националности, той заменил утренята, вечернята и часовете с Иисусовата молитва, която се извършва например по два часа сутрин и по два часа вечер. И макар че на пръв поглед тази „революция“ може да изглежда странна и дори скандална, съвсем скоро критиката стихнала, а след известно време тази практика започнала да бъде възприемана и от други общини.

Духовният авторитет на отец Софроний, който носел печата от благодатта на Светия Дух, е направил така, че тези литургически реформи са били възприети от другите без проблеми. Възможно е и някои от хората, които никога не са били в Есекс или не са се опитвали да служат подобни вечерни или утрени не по устав, да продължават да критикуват отец Софроний. Но ако направят експеримент, духът на стареца ще ги убеди, че той е бил прав и  не е направил нищо без Божието благоволение за това.

цялото интервю: тук, превод: Мартин Димитров

 

4 Comments on Какво е нужно за осъществяването на „литургичното обновление“

  1. Борислав // 30/08/2016 в 00:18 //

    Много несериозна статия, съдържаща голяма доза абсурд в себе си, за по-сериозните неща дори не искам да споменавам. Авторът окончателно ме изгуби при израза „особено ако се вземе под внимание факта, че богослужението се извършва през деня, на ярка светлина, която прониква през големи прозорци, и в подобни условия на човек му е практически невъзможно да се събере вътре в себе си” – и това казано от монах, чиято цел, предполага се, е умната, непрекъсната молитва. При това споменато като „огромен недостатък”. Ако за многоуважаемия монах, големите прозорци и светлината са „огромен недостатък”, то интересно какво би било мнението му по отношение например на светлината, струяща понякога от лицето на свети хора, или по отношение на нетварната светлина, пред която, по свидетелствата на праведни хора, слънцето изглеждало като слаба луна. Аз никога досега не съм чул мирянин или свещеник да се оплаква че големите прозорци и светлината му пречели по време на Светата Божествена Литургия, не пречат и на мен, колкото и жалък християнин и молитвеник да съм. Много повече ми пречат собствените ми грехове. Да не говорим че това се използва едва ли не като довод за някаква „реформация” на Светата Божествена Литургия. С времето имам чувството че започвам да развивам алергия към подобни „реформации”. Може ли да бъде реформирана истината? Не. Може ли да бъде реформирана Светата Божествена Литургия? Страх ме е дори да си помисля такова нещо. Не. Не може. А ако някой все пак го влече към някакви реформации, защо не иде при католиците? Те се реформират непрекъснато. Защо не заповяда при някоя от над тринадесет хилядите протестантски деноминации – и те се реформират непрекъснато? Даже се наричат „реформацията” – изглежда ми като място тъкмо за някой реформатор. Да се върнем малко назад – да „реформираш” истината… Как става това? Може ли някой да реформира например „2+2=4”? И какво ще получим след „реформацията”? Резултатът ще е „2+2=5”, или „2+2=3”. Това става след като се опитваш да реформираш истината. Има и нещо друго – Никой, нито Светите отци, нито Православните свещеници, митрополити, или патриарси не си е позволявал да каже че Светата Божествена Литургия има нужда от реформиране. Знаем защо. Изведнъж идва един монах, който зачерква всичко това и казва противното. Не знам за вас, но на мен ми намирисва на гордост. Оная гордост. Разбира се, мога и да греша. Аз често греша. Непрекъснато, като се позамисля.
    Но да се върнем на темата. Въпрос: Тази статия не противоречи ли на друга статия от този сайт, конкретно първата част на материала на митр. Антоний Сурожски, където за пример се дава как по време на Светата Божествена Литургия два ангела съслужват със свещеника? Това ли трябва да реформираме? А ангелите? И тях ли ще реформираме? Може би ще им обясним как трябва да се обличат? Или как по-правилно да съслужват? А на ангелите не им ли пречи светлината струяща от тях, а тази светлина не пречи ли на свещеника да служи? А Господ Иисус Христос, Който присъствува с нас на Светата Божествена Литургия? И Него ли ще реформираме? Не ли това проблемът? Вместо ние да се нагодим към Истината, искаме Тя да се нагоди към нас. Удобно е. Не се искат жертви. По-точно, ние си избираме жертвите, както ни изнася.
    Да не говорим за примера с архим. Софроний Сахаров – той бил „реформирал” Светата Божествена Литургия. Как? Като я заменил с два часа Иисусова молитва. Това не е „реформация”, това е отсъствие на Света Божествена Литургия – в този манастир не се служи Литургия.
    Продължава с няколко въпроса относно манастира в Есекс, ако наистина е вярно това с премахването на Литургията – а изнасянето и освещаването на Даровете? А Тялото и Кръвта Христови? Те присъстват ли в този манастир, където не се служи Литургия? Как се освещават даровете? А благодатта, слизаща при нас по време на Литургия? Отново ще направя препратка към спора под друга статия и ще предположа че хората са специалисти – сигурно са измерили благодатта и са видели че количеството благодат, получавано при Литургия, може да бъде постигнато с много по-малко труд – само с два часа Иисусова молитва. А сутрешната Иисусова молитва? Светлината не и ли пречи? Някой ще каже че в манастира сутрешната служба започва в 3 часа сутринта и тогава е още тъмно. Добре. Но продължава до светло. А тогава светлината пречи ли на молитвата? И какъв изобщо е този манастир, ако всичко това е вярно, където няма служби?
    А монахът, дал интервюто само през нощта ли се моли? Самият той твърди че прозорците и светлината му пречели и били „огромни недостатъци”.
    Няма да ставам злобен и да привеждам дребнави доводи, кой е онзи, дето не обича светлината и все тъмнината търси.
    Тук някой ще приведе примери от известни монаси, които казват че нощната молитва е най-добра, съсредоточена и благодатна. Това е така, но всички тези хора се молят непрекъснато, ден и нощ и служат непрекъснато, ден и нощ. Никой от тях дори не си е помислил че светлината му пречи, или да „реформира” нещо в службите.
    Много манипулативно се споменава и името на старец Йосиф Исихаст, едва ли не в подкрепа на „реформаторските” попълзновения на автора. Едва ли не, че старец Йосиф Исихаст, с практиката си на често причастяване бил „реформирал” службата. Това не е никакво реформиране, просто едни монаси за започнали да се причастяват често – честотата на причастяване не е спомената никъде конкретно, това зависи изключително от трудовете на човека, готовността му, духовното му състояние и т.н. В този смисъл, кой, ако не старец Йосиф Исихаст и учениците му ще се причастяват често? Та тези хора се трудят за Бога денонощно. Старец Йосиф Исихаст се счита за възродител на атонското монашество. Кой, ако не той? Това означава ли че аз, жалкият грешник мога да се причастявам със същата честота? Категорично не. Дори мисълта за такова нещо би била признак на гордост – аз да не би да съм равен на тези хора? Или трудовете ми да са равни на техните? Бих бил луд, ако си помисля такова нещо /книгата „Моят живот със стареца Йосиф Исихаст” на Ефрем Аризонски/Филотейски/ е нещо уникално/.
    Старецът Йосиф Исихаст и неговите ученици /Ефрем Аризонски за това взима свещенически чин/ служат Света Божествена Литургия в малката си църква, в малкия си иконостас всеки ден.
    Да не говорим за споменатото между другото премахване на иконостаса – доста са нещата в тази статия, които ми е неприятно дори да обсъждам.
    Ще се повторя – всички тези „реформации”, за които изпитвам ужас да си помисля, вече са правени от католици, протестанти и прочее сектанти – там подобни хора могат да отидат и да реформират колкото си искат.
    Но истината… тя не може да се реформира. Може само да се изкриви, замени от неистина /лъжа/, да се зарови… Макар че накрая тя винаги изскача.
    Като споменах протестантите, между другото, немалко информация за литургичното начало на Църквата както и за съдържанието и значението на Светата Божествена Литургия, на достъпен език може да се намери в книгата на бившия протестантски свещеник Питър Гилкуист „Да станеш Православен” – има я за безплатно четене из мрежата. В тази интересна книжка един бивш протестант много добре обяснява на нас, дето твърдим че сме Православни, какво съкровище е Православието, какво богатство е Литургията и колко труд полагат някои хора, за които това не е даденост, докато го открият…
    P.S. Ако нещо не съм разбрал, или ако някого съм обидил, съм готов моментално да се извиня /но само ако не съм разбрал :)/ – аз по принцип си имам проблеми с гнева, а той както знаем не е от добрите съветници, така че винаги съм готов да поема малко обяснения.
    Поздрави.

  2. @Бориславе, ае са а се извиниш на старец Софронй, защото той не е заменил литургията с нищо, а утрената. Литургия си служат в Есекс секи ден. Между другото автора ич не е запознат с нещата защото си мисли че старец Софроний е първия който го е направил това, а не знае че по света гора по скитовете и килиите това се прави откакто свет светува. Даже руснаците си имат правило коя служба с колко броеници се замества. Примерно вечерната с 15 (от по 100) и т.н. Тая практика изобщо не е реформа, нещо автора се е объркал.
    Да поясниме защо старец Софроний е направил това. В Есекс са събрани хора от най-различни националности говорещи на най-различни езици. Провеждането на една „утрена“ по църковнославянски богослужебни книги е било изобщо неприятно начинание. От 20 човека тук таме нещо хващат 4-ма, другите блеят. Защо не са служили на инглиш, не е ясно, но и там е имало проблеми защото не всички са разбирали добре инглиш, а бе общо зето е имало причини. Пък и се един требе да пее а другите да участват пасивно без да разбират, както и да е, имало е причини да се въведе това като практика, но първо никой с нищо не е замествал литургията, второ това не е реформа, защото си е практика от време оно, и трето на автора нещо не му е ясно кое е литургия (като свещенодействие) а кое утрена вечерна часове и т.н. Тия неща са съборна молитва и както и да я караш нема абсолютно никакво значение. Даже на днешно време требе да се замени насекъде защото по грацките църкви това е панаир на суетата на разни бръснати до синьо псалтове с очила и раса къде вият нещо, а църквата е пълна със хора които не се познават помежду си и палят свещи. Съборната молитва е молитва на църквата събрана около своя гуру в единомислие да възпява Бога, а не събитие което удовлетворява определени душевни потребности на кварталните пичове и естето-егоистични на псалтовете.

  3. Пиша, понеже Дезидериус е объркал коментатора Борислав с мен, че ми звъни даже по телефона. Нямам нищо общо с първия коментар, напълно съм съгласен с второто мнение /тоест, това на Дезидедериусеразмуссофия/, молим не бъдете толкова анонимни, за да не стават глупави недоразумения! Аман от философстващи уанабита по форумите! Адаш, прави си поклоните и броениците, акъл давай когато ти искат!

  4. Борислав // 31/08/2016 в 17:39 //

    Официално се извинявам на Софроний Сахаров за това, че помислих че е заменил Литургията . По отношение на утренята, която казвате че все пак е заменил – мнението ми остава гореспоменатото.
    Продължавам нататък:
    @desideriuserasmussofia
    Ако обърнете внимание на постинга ми, в което не сте длъжен, ще забележите че основните ми доводи са срещу интервюирания монах-раформатор, не толкова срещу Софроний Сахаров. На Света гора службите се заменят с броеница най-вече когато няма свещеник, който да служи с монасите. Няма как да има свещеници за всички скитове, колиби и убежища. Що се отнася до „различните националности” на които службата на черковнославянски не им изнасяла – служби на черковнославянски се изнасят из цяла Америка /главно в Руската Задгранична Църква/ и не е известно това да е причинило неудобство. Разбира се, службата може да бъде на всякакъв език – въпрос на избор. Има обаче нещо друго, което ме притеснява и това са думите ви: „Даже на днешно време требе да се замени насекъде защото по грацките църкви това е панаир на суетата на разни бръснати до синьо псалтове с очила и раса къде вият нещо, а църквата е пълна със хора които не се познават помежду си и палят свещи”
    Това е противоречие със собствените ви думи за съборната молитва, защото това е именно съборна молитва.
    Умни и праведни хора са казали, че когато човек не разбира нещо, той може да се моли в себе си със собствена молитва, или с Иисусовата молитва, но това не е замяна на службата с Иисусова молитва, това си е пак участие в службата, защото присъстваме на нея и се молим. Участваме в съборната молитва. Много от тези умни хора също така са казали че човек нито е длъжен да пее с псалтовете, нито е длъжен да следи плътно службата дума по дума – той трябва просто да се моли. Ако някой не успява да го прави като хората /аз съм така/ то това си е негов проблем, а не проблем на службата. Всички подобни възражения за прозорци, псалтове, езици, температура, атмосферно налягане и т.н. са просто глезотии.
    На всеки нещо му пречело. На един прозорците и светлината, на втори езика, на трети избръснатите до синьо псалтове. Много пречки, много нещо. То било цяло геройство човек да иде на служба при наличието на толкова много прозорци, псалтове и езици.
    Отново си противоречите сам със себе си с думите си: „Съборната молитва е молитва на църквата събрана около своя гуру в единомислие да възпява Бога, а не събитие което удовлетворява определени душевни потребности на кварталните пичове и естето-егоистични на псалтовете.” – Следващият път шегата за гуру-то може и да се получи, моите възражения обаче, са в друга насока – след като целта на съборната молитва не е да удовлетворява „душевните потребности на кварталните пичове” то тогава за какво изобщо говорите по-горе? Нали в собственият ви постинг твърдите че промените са, за да удовлетворяват неразбиращите? И че трябвало „да се замени насекъде” В собствения ви постинг, си противоречите два пъти, как тогава да върви нашият разговор, след като вместо да ме затапите категорично и аз да млъкна посрамен, се самозатапвате? 🙂
    Поздрави.
    ПП. Мисля, че на автора му е много ясно какво е служба и какво е свещенодействие, впечатлението е умишлено търсено.
    @Борислав Куюмджиев
    Никога не пиша в мрежата цялото си име, по причини, които са си лично мои. Ако искате някаква допълнителна информация – това става на електронна поща. Не мисля че подписът ми само с първото ми име ме прави анонимен, или че добавката на фамилия би ме направила неанонимен – аз също не ви познавам и дори да напишете ЕГН-то си, пак ще си останете непознат за мен. Съжалявам че са ви объркали с мен, надявам се че шокът е попреминал.
    По отношение на останалото – Това не е форум, а сайт на определена тема, съдържащ статии, под които ние, четящите можем да даваме мнение. Почти като древногръцка агора. Но нека, за целта и удобството /ех това удобство бе, явно е много важно на днешно време/ на пишещите и четящите да приемем разговорната форма „форуми”. И така, бихте ли ми казали къде изобщо по форумите сте видели някой да дава мнението си само когато са му го поискали? Особено пък в българските форуми? И как този принцип се отнася към вас, или към господина, писал преди вас, при условие че никой не е искал мненията ви? Това не е заяждане и аз нямам никакви отрицателни чувства към вас, само споменавам очевидната наличност на двоен стандарт – аз мога като ми го поискат, вие – когато вие поискате. Започва да намирисва на опит за цензура, да не говорим за леко диктаторския привкус, тъй като и в двата случая публикацията явно трябва да зависи от вашето благоволение. 🙂
    ПП. Извинявайте че отново дадох мнение без да са ми го поискали, досега не съм споменавал, но си имам сериозни проблеми и със заядливостта, наглостта и гордостта. Работя по въпроса, но както се вижда, хич не се справям добре.
    Поздрави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: