За избягването на невъздържаността

sfhdhdeАвтор: Тито Колиандер

Известно е, че пианистите, които репетират прекалено усърдно, получават болки в китките. Също и при писателите, които продължително пишат на машина мускулите на пръстите се схващат. Опечаленият и отчаян, до неотдавна пълен с надежди музикант или писател, е принуден да спре работа; принуден е да остане бездеен и с това се подлага на много пагубни влияния.

От този пример също можем да извлечем поука. Постът, послушанието, самодисциплината, бдителността и молитвата, всичко това е съставна част от навика за труд. Но към всяка работа трябва да се пристъпва разумно и с трезво отчитане на собствените сили (Лука 14:28-32), без да се изпада в една или друга крайност. Бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви – призовава св. апостол Петър, а чрез него и Господ (1 Петр. 4:7).

Опиянението може да бъде предизвикано не само от алкохол или друго вещество; не по-малко опасно е опиянението от самонадеяност и неразумна ревност. Тази ревност заставя своята жертва да постъпва необмислено, да преувеличава и стига до крайности. Израсналото на такива почва растение не е здраво – то ражда плодове като преумора, нетърпимост към останалите и фарисейска самодоволност. Не, тук ние не бива да се отклоняваме ни надясно, ни наляво (Второз.5:32), а още по-малко – да надценяваме собствените си сили.

„Ако не намерим в себе си обилни плодове на любов, мир, радост, кротост, смирение, простота, искреност, вяра и дълготърпение, то напразни ще са всичките ни подвизи” – казва преп. Макарий Египетски. Ние се трудим за реколтата, но жътвата принадлежи на Господа.

Затова се наблюдавай и бъди предпазлив. Ако забележиш, че изпадаш в раздразнение или нетърпение, то облекчи малко своя товар. Ако ставаш подозрителен към другите, ако започнеш да ги укоряваш или поучаваш и да им правиш забележки, то това значи, че не си на прав път. Този, който преследва себе си, няма в какво да упреква другите. Ако си започнал да се „дразниш” от хората или от външните обстоятелства, то това означава, че не си разбрал правилно своята задача: всичко, което на пръв поглед изглежда смущаващо, всъщност ти се дава като възможност да проявиш своето търпение, смирение и послушание. Смиреният човек не може да бъде смутен, той само може да се смути. Затова застани в сянка, скрий се. Влез в скришната си стая и заключи вратата (Мат. 6:6), дори когато по необходимост си сред голяма и шумна компания. Но ако някога ти стане твърде тежко, излез, иди някъде, където можеш да бъдеш сам и извикай от дълбините на душата си към Господа за помощ. Той ще те чуе.

„Нека душата ти е като колело – съветва старецът Амвросий – колкото по-малко колелото се притиска към земята, толкова по-леко се движи напред”. Не мисли, не говори, не се привързвай към земното повече, отколкото е необходимо. Но помни също, че колело, което е изцяло във въздуха, също не може да се движи.

Из „Пътят на подвижниците“, В. Търново, „Праксис“, 2000 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: