Кой трябва да изчисти Кладнишкия манастир?

14193812_10210595295537818_1073007812_nАвтор: Петър Иванов

През изминалата седмица гръмна един „църковен“ скандал в Кладнишкия манастир. Разбира се, този скандал като всеки друг такъв, имаше оттенък на манипулация – да си го кажем направо – беше грозен и нескопосан, но все пак – скандал. Изгледах всички репортажи, и най-важното, което видях беше, че телевизиите до една се бяха вторачили в… боклука в манастира. И затова реших да напиша няколко думи за… боклука по принцип. И кой трябва да го чисти. Защото боклуци има много и навсякъде; „църковните” боклуци  пък са особено крещящи и миризливи, но защо ли някак услужливо ни се показват и навират в лицето само тогава, когато трябва да ги видим. А иначе си стоят закътани и скрити.

Докато гледах един репортаж от споровете в Кладнишкия манастир,  си мислех точно това, когато на една от репликите: „Ще идваш да чистиш!“, „мирянката” отговори ядосано: „Да не ми е мъж, че ще му чистя ?!?“, което ме върна в стари спорове и въпроси на тема:  кой трябва да се грижи като цяло за поддръжката на манастирите и на храмовете?

В миналото, миряните сами са строили храмовете и са плащали за изографисването им. Молили са се за добър свещеник и когато са им изпращали такъв, всички са отделяли част от собствената си реколта и средства за издръжката на свещеника. Поддържали са манастирите и храмовете си изцяло със свои средства – ремонтни дейности, почистване, подредба – всичко.

Днешната ситуация е доста по-различна. Миряните обикновено ходят до манастирите,  за да се разходят, да обядват, да се снимат … И естествено – да хапнат от курбана за храмовия празник.  При това – безплатно. Хем на разходка, хем ще ги нагостят, хем хубави спомени ще имат…Очевидно е, че голяма част от българите приемат манастирите повече като туристически обекти и място за развлечение и разтуха от тежката работна седмица. В най-добрия случай – за културно наследство. И както са възпитавани вече поколения в пълна безотговорност и обща отговорност пред „светлото бъдеще”, в повечето случаи те считат, че някой друг трябва да се грижи за това „наследство“ – Църквата, държавата, а може би някой музей…

Никой не пита, обаче как един свещеник или монах може да се грижи сам за поддръжката на един манастир. Хората просто искат да поспят  в неделя до обяд, а на обяд да отидат след службата, да хапнат от курбана, да пийнат от манастирското вино, да пийнат и по едно кафенце и да си кажат по някой виц на поляната пред манастира. След което попът да ги благослови и да остане след тях да изчисти, докато те се разхождат сред природата…

Всичко това е много хубаво, но така правят нецърковните хора, които търсят само своите права, но не и своите задължения. Християните би трябвало да постъпват по-отговорно и като членове на Църквата да знаят, че освен общуването, трапезата и разходките в манастира, имат и своите задължения. И като християни би трябвало всички заедно да участват – както в служението, така и в задълженията и в поддръжката на един храм. А щом манастирът има нужда от почистване, значи ще е по-лесно да се изчисти, вместо да се крещи дивашки пред камерата на някой телевизионен екип. Въпрос на личен избор.

И този личен избор, който видяхме пред цяла България, е показателен за разбирането на „християнството” и на самите миряни. Защото когато говорим за това, че миряните имат право  да изразяват мнение – да, разбира се, че имат право. Но ако миряните са честни, отговорни и вярващи хора, те биха си избрали честен и отговорен свещеник. А тези, които спят до обяд и отиват на църква, за да „хапнат” от курбана, винаги биха предпочели свещеник – курбанджия – като тях. А честния биха изгонили, защото всяко негово действие ще бъде изобличение за тяхното бездействие.

Друг е въпросът, дали в тази ситуация, основният проблем се състои в изхвърлянето на боклука. Защото той може да бъде изхвърлен,  манастирът да бъде изчистен и ремонтиран. Но ако няма кой да служи вътре, ако няма миряни, които да вярват и да участват в Литургията, то каква е ползата от „излъскания“ манастир?  Ще си остане един обикновен „паметник на културата“, укрепен по някаква програма.  А отговорността да продължи манастирът да служи и на Бога, не само на туризма, е на всички – както на миряните, така и на отец Рафаил…

Затова на този, който иска да се присъедини към протестите на миряните, мога да услужа с по една метла. Така де, да вземат всички по една метла и да изчистят. Пък после отец Рафаил може и наистина да ги покани на трапеза. И да им разкаже за онази, другата… Господнята Трапеза… Тогава може и да станат истински миряни. Въпрос на личен избор.

1 Comment on Кой трябва да изчисти Кладнишкия манастир?

  1. Ако няма кой да служи вътре, ще му сложат катинар. После Кметя ще назначи балдъзата за „екскурзовод“ с ключ от катинара, а на братчеда шурето ще сложи 3 сергийки с банички, боза, кебапчета и бира плюс няколко неосветени пластмасови икони за туристите. Пак в манастира. И да – няма да има никакъв „поп“, който да влиза във фейсо и да публикува кофти неща за ГЕРБ. И при това проблема все пак не е в ГЕРБ, а в боклуците от ГЕРБ, около манастира и най-вече в умовете и сърцата ни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: