Християнинът като потрeбител

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

В пресата четем, че известният протестант Били Греъм е в напреднала възраст и е тежко болен, като след своята активна дейност заедно с болната си съпруга се оттеглил  в дома си, който се намира в планина в Северна Каролина. Греъм е определян като „папа на амерканския протестантизъм“- заради неговия голям авторитет, като „духовен съветник на Америка“ –  тъй като американците обичат да слушат проповедите му, като „съветник на петима американски президенти от Никсън до Джордж Буш“, като „най-любимият телевизионен проповедник в Америка“. Освен по телевизията и по радиото той е изнасял проповеди  на открито по  стадиони пред хиляди хора, а също така е автор на книги, в които е запечатал своите проповеди и учение.

По този начин наред с римокатолиците и протестантите имат свой папа, но не като последица от структурата на техните общества и различни  конфесии, а в лицето на Греъм.

Това, което искам да коментирам тук, са думите от посочения текст в пресата, а именно че  „Греъм е третирал вярващия като потребител: той  приложил  техники от маркетинга в религиозната комуникация, създавайки благоприятна среда за разпространението на своите послания”.

Това явление се наблюдава и в други пастори и учители на многобройните протестански деноминации в Америка. Те се опитват да използват красиви и  интелигентни комуникационни фрази-атаки, за да впечатлят своите слушатели, тъй като протестантите отдават голямо значение на проповедта и посланията, които се съдържат в нея, а също така всеки път използват  подходящ начин, за да отправят своето послание.

Като живеят в комуникационно общество, в което се отдава значение на това как се предлага даден продукт и в което човек се схваща като потребител, проповедниците от този тип третират  християнина като религиозен потребител и му предлагат своя „успешен продукт”.

За съжаление, този манталитет на американския религиозен консумеризъм навлиза и в нашата Църква. Определени хора считат, че християните са потребители, че вярата, Тайнствата и различните религиозни обреди са някакъв продукт, а оттук се използват и съответните методи. Проповедите на много проповедници се поставят в тази перспектива, а много църковни дейности, за да бъдат „ефикасни”, се ръководят от медийни специалисти – които се използват и за формирането на образа на даден клирик в християнското потребителско общество.

Но подобни методи не избавят човека от тлението и смъртта, не го освобождават от греха. Спасението на човека не е въпрос на интелигентни фрази и перфектно артикулирано слово, а дело на Божието действие и човешкото съ-действие, дело на жертва, болка и кенотична любов.

Преди всичко трябва да избягваме да разглеждаме християнина като потребител, защото тогава не само го подценяваме и принизяваме до категорията на продукт, но по този начин демонстрираме, че превръщаме православната истина в идеология, което представлява сериозна заплаха за Православната Църква.

28.06.2005 г.

превод: Константин Константинов