Първо писмо до о. Божидар Главев по повод личността на св. Силуан Атонски

На 11 септември Православната църква по нов стил ще отбележи паметта на преп. Силуан Атонски. Както помним, в църковното календарче за 2016 г., издавано от Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия, името на светеца беше зачеркнато от реда на почитаните светци за този ден. Може би една от причините за този тъжен факт бе, че светостта на преп. Силуан Атонски беше оспорена в няколко поредни статии в сайта с ултразилотски уклон „Бъди верен“, поддържан от прот. Божидар Главев и благоверната му съпруга Десислава с неприкритото одобрение на Сливенския митр. Йоаникий. Последният пък отговаря за списването на църковния календар. По повод светостта на преп. Силуан нашият сътрудник и приятел  Алексей Стамболов е написал две писма до отец Божидар Главев, които ще публикуваме в два последователни дни:

Отче, благослови!

Чета от време на време Вашия сайт „Бъди верен“ и намирам там някои полезни статии, за които благодаря. Не мога да се съглася, обаче, с критиките Ви към св. Силуан Атонски. Смятам, че несправедливо го обвинявате в духовна прелест, както и неговия биограф – архим. Софроний, който е известен по целия православен свят духовен писател.

Тук няма да повтарям аргументите срещу Вашите критики на личността на тези двама духовни мъже. Вие, предполагам, сте ги чели. Искам, обаче, да Ви обърна внимание на следното, което, струва ми се, не бе споменато досега, а то именно – дори повече от всичко друго – разсейва всички колебания относно светостта на старец Силуан. Става дума за онова нещо, което наричаме „православно съзнание“ или в случая – „светогорско съзнание“. Вие добре знаете от църковната история, че във времена трудни за Православието, когато епископите са изменяли на богооткровената истина, народът е бил този, който е оказвал съпротива на нововъведенията и заблудите. Така е било и през време на арианските спорове, и по времето на монофизитството и монотелитството, на иконоборчеството, на опитите за църковна уния – та чак до ХХ в. – с обновленческия разкол. Народът е бил този, който е съхранил правата вяра. Проявил е църковно съзнание.

Именно на това църковно съзнание искам да Ви обърна внимание в случая със св. Силуан. При него имаме всички условия за канонизация (макар по-удачно е да се говори за „църковно прославление“): православна вяра, свят живот, почит след смъртта и църковна санкция. Съгласен съм с Вас, че през вековете, особено през последните десетилетия е имало случаи на, да го кажем, „несполучливи канонизации“ – канонизирани за светци са хора, които не отговарят на посочените по-горе условия, често пъти с конюнктурна цел. Канонизацията на Паисий Хилендарски, например, е извършена в годината, в която са се навършили 200 г. от написването на „История славянобългарска“ и целта е ясна – Църквата да покаже пред атеистичния режим, че е била „полезна“ на обществото през вековете, след като е дала такива достойни синове. Същият е случаят със Софроний Врачански (канонизиран през 1964 г.). Това явление се наблюдава и в други Поместни църкви – примерите са добре известни… Обикновено при такива канонизации „отгоре“ не се взима предвид църковната/народната почит на даденото лице – такава просто не съществува!

Случаят със св. Силуан, обаче, е съвсем друг – при него имаме почит „отдолу“ дълго преди официалното му църковно прославление. Имаме и нещо друго, което според мен е дори още по-важно – всенародна почит след канонизацията. Именно това е църковното съзнание – дали народът Божий – а в случая това са светогорските отци – а не бабичките от селската църква или „всезнайковците“ по църковните въпроси от телевизионния екран – приема даден човек за светец или не. И виждаме, че при св. Силуан това важи в пълна сила – по цялата Света гора той е почитан за светец. И не само почитан – а особено почитан. Всъщност той е един от най-обичаните атонски светци. В деня на годишната му памет в руския Св. Пантелеимонов монастир на Атон се стичат монаси от всички обители – като на всеки друг светогорски „панигир“. Бях в скита „Св. Андрей“ преди години на същия ден и старецът – един наистина свят човек, уверявам Ви, и изряден богослов – о. Ефрем, бивш игумен на „Филотей“, приемник на стареца Ефрем Филотейски от Аризона – благослови на трапеза да се чете житието и писанията на св. Силуан от едноименната книга на о. Софроний. Самият о. Софроний също, както знаете, е бил строг подвижник и писанията и личността му се приемат с любов и почит от уважавани отци на Света гора.

Всичко това, о. Божидаре, много повече от всякакви форумни дискусии или „аргументи“ на кабинетни учени (визирам проф. Осипов, който, струва ми се, пръв изказва съмнение в светостта на о. Силуан и не само неговата, обвинявайки го дори в прелест) или монахини с неясно духовно ръководство (тук визирам сестра Касиния Везенкова) убеждава мен, както и всеки непредубеден и желаещ смирено да следва православния път – пътя на истината, че старец Силуан е наистина Божий угодник и прославлението му „не е от човеци, а от Бога“.

Отче, ние не ходим обувките нито на о. Силуан, нито на о. Софроний, нито на светогорските отци. Не носим и техните раса (разбирате какво говоря). След като не сме в състояние да водим техния подвиг, как дръзваме да ги критикуваме и обвиняваме в прелест?!? Нима смятате, че целокупното атонско монашество се намира в духовна заблуда, щом не е в състояние да различи прелестта от светостта?!? И кои сме ние, че дръзваме да си помислим, че сме по-добри и по-духовни от светогорските отци тях, щом можем?!? Те живеят в същите условия като старците Силуан и Софроний, водят същата духовна бран, сблъскват се с подобни изкушения и добре познават от опит състоянията на бесовската прелест и на духовната благодат.

Наистина ли смятате, че Атон се намира в прелест, отче? Наистина ли смятате, че православните църкви – руски, гръцки, сръбски, български и т.н., които честват паметта на св. Силуан се намират в прелест? Ако Вие сте на нивото на св. Василий Велики или св. Максим Изповедник, или св. Марк Ефески, то можете да обвинявате. Но дори тогава си спомнете, че те не били сами в отстояването си на истината, а били подкрепени от други светии – св. Василий, например, от свв. Григорий Богослов, Григорий Назиански и т.н., св. Максим Изповедник- от св. папа Мартин и т.н. Ако Вие смятате, че цялата Църква греши, а само Вие и още неколцина други, живеещи в света (в какво духовно състояние?) са проповедници на истината- аз нямам какво повече да Ви кажа. Но искрено се надявам да размислите и да настроите духовния си приемник на атонски честоти. Искрено Ви пожелавам да отидете на всенощното бдение в „Св. Пантелеимон“ в чест на св. Силуан (а защо не и да служите) и да почувствате духовната радост и благодат на празника по молитвите и застъпничеството на Игуменията на Света гора, на преп. Силуан Атонски и на всички светогорски отци! Амин! Дай, Боже!

Бъдете здрав и се молете за мен, грешния. Простете дързостта, че Ви писах. Ако това писмо нищо не Ви говори, просто забравете за него.

С най-искрени чувства,

в Христа,

Алексей Стамболов

24.01.2016 г.