Първоучебно

Автор: Петър Иванов

Всички знаем, че когато има желание за нещо, намира се и начин то да бъде направено. И това се отнася за всичко, независимо дали говорим за материалната или духовната сфера. Просто човекът така е създаден, че когато има воля и желание, може да намери решение на даден проблем. В християнството желанието по-скоро е свързано с решимостта за действие. А когато има и мотив, може да се каже, че работата е наполовина свършена.

bell-488390_960_720-647x433Днес е първият учебен ден и ние, християните пак започваме да говорим за християнското възпитание и образование – много сме загрижени за нашите деца, и с право. Но не знам защо все някой друг ни е виновен, че нямаме нито християнско възпитание, нито християнско образование… Например, спомням си как миналата есен повечето православни християни се занимаваха да нищят въпроса с празнуването на Хелоуин. Разбира се, заклеймиха го като „американски, католически празник на бесовщината”, а малцина успяха да разберат, че по произход нито е американски, нито е католически, а е келтски, езически празник. Скоро пък попаднах на статия, която заклеймява едно известно анимационно филмче, защото главните герои олицетворявали седемте смъртни грехове. Естествено, като основен враг на християнското възпитание се явяват компютърните игри, музиката, филмите, дядо Коледа, покемоните, смартфоните и прочие. Рядко обаче се повдига въпроса за липсата на религиозното възпитание и образование… и че по-голямата част от всички тези зависимости при децата са последица от неговата липса днес. Това – като констатация. И толкова.

Този отказ на държавата да реши проблема с предмета „Религия” в държавните училища го знаем отдавна. Щом не се въвежда редовен предмет, той може да се изучава като свободно избираем. Но желаещи за това обикновено няма или са твърде малко и не покриват минималния брой за формиране на групи. А щом няма достатъчно желаещи в училище, трябва да търсим алтернативи…

13702438_206063273124141_1204651379_oПитам се, обаче, защо някой трябва да решава нашите проблеми, на християните? Къде са ни неделните училища и енорийските центрове? Кой ни пречи да направим енорийски училища и да катехизираме децата и възрастните? И къде ни е катехизацията като цяло? Няма я. И парадоксалното в случая е, че това не прави впечатление нито на клира, нито на миряните. Не се правят подписки, не се търсят начини, не се водят широки дискусии, нито дори спорове по темата… Или такива въпроси се случва да се обсъждат само по решение на тази или онази организация, сдружение или митрополия, но не и в по-широк мащаб. В резултат – всеки да се оправя както може с религиозното възпитание и образование на своето дете.

Тази година беше белязана от твърде много скандали, последваха подписки, протести и безкрайни спорове във виртуалното пространство. Но ето, дойде началото на учебната година и положението с религиозното образование не се подобри. Никой дори не обърна внимание. Тази година, някои неделни училища няма да отворят врати. Но за сметка на това отново ще заклеймяваме тиквените фенери, миньоните и покемоните. А „пазителите” на чистотата на Православието ще мълчат до следващата подписка…

img_6492Къде са сега миряните, които правиха подписки против религиозни предавания и против участието на БПЦ на събора на о-в Крит? Къде са онези будни миряни, които се разбунтуваха против о. Рафаил? Къде са? Защо днес те не правят подписка, че искат децата им да учат вероучение, без значение дали ще бъде в класна или извънкласна форма? Излиза, че няколко торби с неизхвърлен боклук са по-голям проблем от преобладаващата религиозна неграмотност… Всичко, разбира се, е въпрос на приоритети. За сравнение, вероучението присъства в образователната система на редица европейски държави, като Австрия, Германия, Франция, Финландия, Гърция и др. В Румъния изучаването е възстановено непосредствено след падането на комунистическия режим. В Албания 70% от населението е мюсюлманско и въпреки това, създадените там православни центрове и неделни училища се радват на висока посещаемост, включително и от страна на деца с мюсюлманско изповедание. Когато има желание, се намира и начин. А може би в случая Православната поместна църква просто си е свършила работата.

Пожелавам на учениците успешна и весела учебна година! И Бог да е с тях!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: