Да се молим на Бога с достойнство

vlad-antony-300x230Автор: митрополит Антоний Сурожски

Когато беседваме с приятел, с мъжа си, с жена си, с близки хора ние се стараем да говорим правдиво и достойно. Така трябва да се научим да говорим и с Бога. Само че, като говорим с Бога, например като Го молим за нещо (макар че с това не се изчерпва нашият молитвен живот), трябва винаги да помним, че стоим пред Божието величие, пред Божията святост.

Но не само това: трябва да помним, че човекът не е лакей, не е раболепен, че ние заставаме с цялото си човешко достойнство. За Бога ние значим твърде много. Той ни е възжелал, за да ни сътвори. Той ни е сътворил не просто, за да ни приведе в живот по силата на Своята власт, да се поизмъчим известно време и в един ден да застанем пред съда; Той ни е сътворил по любов. Неговият зов, който ни е оживотворил, е призив вовеки да останем Негови приятели; Той ни е призовал да останем родни Нему, Негови деца, синове, дъщери, да Му бъдем така близки, скъпи, както Единородният Негов Син Иисус Христос е станал място за вселение на Светия Дух; да се приобщим към Самото Божество. Ако става дума за това как Бог оценява човека, отпаднал от Него, отговорът е така прост и така страшен: цената на човека в Божиите очи – това е целият живот, цялото страдание, цялата смърт на Иисус Христос, Неговия Син, станал човек. Ето какво значим за Бога. Затова да не смеем да заставаме пред Бога като роби, като наемници, да не смеем да хленчим, да се унижаваме, да угодничим; трябва да се научим да стоим пред Бога със съзнание за Неговото достойнство и да Му говорим, както син или дъщеря говори с баща си, когото уважава, но и като чеда, които бащата уважава, чието достойнство за него значи твърде много.

imagesЗатова, когато се обръщаме към Бога с молба да се изпълни това или онова, да ни отмине тази или онази беда, трябва да мислим дали молбите ни съответстват на нашето човешко достойнство и на достойнството на Бога.Това е много важно. В молитвата можем всичко да кажем на Бога, да Го молим и за най-дребното, за най-нищожното, защото за любовта няма голямо и малко; но има достойно или недостойно за човека. Не можем да молим Бога да ни помогне да направим нещо, което ще унизи човешкото ни достойнство. Но можем да Го молим за помощ и за най-малкото, за най-дребното нещо, защото и най-нищожното може да има огромно значение. Ето, песъчинката може да ослепи човека; дребен детайл от живота може да открие пред човека нови възможности или пък да препъне израстването му в пълната човешка мяра. Затова всеки от нас трябва да се замисли: кой е той за Бога, кой е и в собствените си очи; и да се моли според достойнството на своето величие, на своето велико призвание, на любовта Божия, на Божието величие.

В заключение искам да поговорим с вас за една особена молитва, която в православната църковна практика се нарича Иисусовата молитва. Наречена е така, защото сърцето на тази молитва е името и личността на Господ Иисус Христос. Тя се произнася така: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния. Както казват древните писатели, а е ясно и от самата молитва, тя съдържа, от една страна, пълно изповядване на вярата, а от друга страна – всичко, което човек може да каже за самия себе си: Помилвай ме, аз съм грешен! Искам да се спра на тези две понятия: на първата половина, в която изповядваме нашата вяра, и на втората половина, където говорим за самите себе си.

205767_originalНаричаме Иисус Христос свой Господ не само затова, че Той е Творецът, не само защото Той е Бог, но защото ние със собствената си воля, без принуда сме Го избрали за Господар, Стопанин на нашия живот. Това значи, че между Него и нас се установява връзка на взаимна вярност, на взаимна преданост; и че наричайки Го Господ, за нас става скъпо всяко Негово слово, всяко Негово желание, всяка Негова заповед, че сме готови да Му бъдем послушни: не като роби, не от страх, а защото Той е нашият Учител, Наставник, идеал за човек. Ние Го наричаме Господ и сме длъжни да живеем така, че Той да господства и в нашия живот, а чрез нас – и в живота на другите. Но Неговото господство се изразява в любовта, не във властта; затова, наричайки Го Господ, ние отдаваме значение на служението, на служението на любовта.

Наричаме Го Иисус, и с това си напомняме, изповядваме, проповядваме, че Бог има човешко историческо име, че Бог е станал човек, че се е въплътил и че Този, Когото наричаме Иисус, свой Господ, е нашият Бог, но че Той е човек, един от нас, че ние сме Му родни, свои. В Евангелието Той ни нарича братя, на друго място в Евангелието казва: Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели,защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си (Йоан 15:15). Иисус е историческото име на въплътилия се Бог.

Наричаме Го Христос (гръцка дума, която означава „помазаник”), за да кажем, че Той е Този, за когото целият Стар Завет говори, че ще дойде Посланик Божий, върху Когото почива Светият Дух, Който ще бъде изпълването на човешката история и нейното средоточие, завършекът на всичко минало и началото на вечността преди свършека на времената.

Накрая, наричаме Го Син Божий, защото според нашата вяра и според нашия опит знаем, че родилият се във Витлеем Младенец, Който е бил наречен Иисус, всъщност е не само син на Дева Мария, но Син на Самия Бог, че Той е Въплътилият се и станал човек Бог.

Това е цялата православна вяра: господство на любовта, изповядване на Иисуса Христа – Сина Божи, нашето признаване, че Той е завършек на цялото минало на историята, нейно средоточие и начало на бъдещето: и на бъдещото човечество на земята, и на цялата вечност. С Христос започва нова ера от човешката история; Христос внесе в нея понятия, които преди Него не са съществували. Едно от най-важните понятия е абсолютната ценност на всяка човешка личност. И само затова всеки отделен човек може да признае Иисус Христос за Господ; не само да Го изповяда като такъв, но да живее съгласно Неговата воля, без да загубва своето човешко достойнство, без да загубва своето човешко величие.

В тази беседа се опитах да изложа основните понятия от първата част на Иисусовата молитва. В следващата беседа ще се опитам да разясня какво значи да бъдеш грешник, и защо, обръщайки се към Бога, употребяваме думата помилуй, вместо да употребим безкрайно много други думи, богати по смисъл и значение, които съществуват в човешкия език.

–––––––––––––––––––––––

Източник:  Митрополит Антоний Сурожски „Молитвата и животът”, „Омофор”, С., 2005

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: