За самоугаждането и материалните неща

Posted на 18/09/2016 in Актуално, Възгледи, идеологии, проблеми, Духовност, Съвременност // 0 Comments

Автор: Тито Колиандер

Казано е: малцина ще тръгнат по тесния път, който води към живот, и ние трябва да се подвизаваме, за да влезем през тясната врата, защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат(Лука 13:24).

Обяснението за това трябва да търсим именно в нашето нежелание да преследваме себе си. Може би до известна степен побеждаваме в себе си големите и пагубни страсти и това е всичко. На малките си страсти обаче даваме свобода да се развиват на воля. Не пожелаваме чуждото, не крадем, но осъждаме с охота; не пиянстваме, но без мяра пием чай или кафе. Сърцето остава пълно със страстни желания, корените не са изтръгнати и ние блуждаем в бъркотията, пораждана от самосъжалението.

Ти трябва да изтръгнеш самия корен на това самосъжаление и тогава ще разбереш, че това, което сега ти се струва непоносимо, е полезно за теб. Ти гледаш през призмата на себе-жаленето и затова твоят хоризонт е тесен. Окован си от любовта към себе си – освободи се и злото ще отстъпи от теб.

Подтисни в себе си пагубното желание за самоугаждане във всичките му форми. Заглуши своето желание за наслаждение, не му давай да диша. Бъди строг към себе си – не давай на плътското си „его” рушветите, които то настойчиво си иска. Защото всичко получава сила чрез повторенията, но отмира, ако не се подхранва.

Внимавай също да не затвориш за злото главния вход, а да оставиш отворена вратичка, през която то ловко да проникне по един или друг начин.

Ще имаш ли полза, ако спиш на твърда постеля и същевременно се наслаждаваш във ваната? Или се стараеш да откажеш цигарите, но не обуздаваш езика си? Или побеждавайки бъбривостта, четеш вълнуващи романи? Или не четеш романи, но даваш воля на фантазиите и сладострастната меланхолия?

Все едно – това са различни видове на едно и също явление: ненаситното желание да удовлетворяваш своята потребност от наслаждение. Ти трябва да изкорениш в душата си самото желание за живот в доволство и наслада. Трябва да се научиш да обичаш бедите, скърбите и трудностите. Трябва да се научиш да следваш Христовите заповеди: да не празнословиш, да не се гиздиш, да се подчиняваш на началниците си, да не гледаш на жена с пожелание, да не се дразниш и много други. Защото всички тези заповеди са ни дадени не за да се преструваме, че не съществуват, а за да ги изпълняваме: иначе милосърдният Бог не би ни товарил с тях. Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си – казва Господ (Мат.16:24), давайки ни чрез това свободата на избора – ако някой иска – и свободата на действие – да се отрече от себе си.

За ползването на материалните неща

Ние сме създадени от душа и тяло, които в нашето естество не бива да се разделят. Затова нека плътта ти дойде на помощ; Христос, Който знаел нашата немощ, използвал думите и жестовете, плюнката и земята като средства. Заради нас позволил на Своята сила да излезе от края на одеждата Му (Марк. 5:24-34), от кърпите и убрусите от снагата на апостол Павел (Деян. 19:12), дори от сянката на апостол Петър.

Затова, използвай всичко земно като стимул и средство, което да те поддържа в трудното ти странстване по тесния път. Нека белотата на снега, синевата на небето, крилете на пеперудите, пращенето на огъня и всичко създадено, което виждаш и усещаш, да ти напомня за Създателя. Но най-вече, ползвай се от това, което ти предлага Църквата като помощ – предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела (Рим. 6:9) и преди всичко – светото Причастие, а също и другите Тайнства, и Свещеното Писание. Църквата ти дава в помощ иконите на Божията майка, ангелите и светците, молитвите пред тях, запалените свещи, дима на тамяна, осветената вода, красотата и великолепието на храмовете и пеенето в тях. С благодарност приемай всичко това и го използвай като поощрение за своето израстване и самоусъвършенстване, в помощ при по-нататъшното ти странстване.

Дай свобода на своята любов към щедрия Подател на любовта – Бога, целувай кръста и иконите, и се покланяй пред тях, украсявай ги с цветя; само подтискането на злото да става в тишина, а на доброто дай свободата да се прояви. Ако даденото с любов се приема с любов, то с това нараства и обхвата на любовта, а това е целта на твоя труд. Колкото по-голяма е една река, толкова по-голяма е делтата й.

Позволи на тялото си да ти служи като помощник в тази бран; нека то бъде леко и свободно от земни капризи. Нека участва в твоя труд: ти искаш да се научиш на смирение, нека и твоята плът се смири. Застава на колене и скланя глава до земята винаги, когато можеш да си го позволиш, когато си сам, защото след падането следва изправянето в Христа.

Прекръствай се често: това е молитва без думи. В краткия миг, независимо от по-бавно произнасяните думи, прекръстването изразява твоето желание да следваш Христос, да разпъваш своята плът; то изразява готовността доброволно, без ропот да приемеш всичко, което Бог ти изпраща. Прекръстването е и оръжие против злите духове: ползвай го често и разсъдливо-

Никога не строят дом без скеле. Само силният не се нуждае от външна подкрепа. Но ти силен ли си? Нима не си най-слаб сред слабите? Нима не си дете?

Източник: Тито Колиандер „Пътят на подвижниците“, „Праксис“, В. Търново, 2000 г., превод: Мариян Стоядинов