Оцърковили сме нашия егоизъм

Versailles

Автор: архим. Павел Пападопулос

Задушаваме се с помисли: „Кой ме видя, кой ме погледна, какво си помисли, как ще обърна към него, какво да му кажа, как да го кажа?”. Междувременно вечер може да правим поклони и молитви, да ядем без олио, да имаме духовник и да се причастяваме редовно, но нашият нарцисизъм да не ни оставя да живеем по християнски. Оцърковили сме нашия егоизъм, превърнали сме в „духовен живот” един живот в отчуждение от другите, а не живот в общение с тях. Автономни закономерни  морални постъпки  и  „очистване от страсти” са заменили Христос.

Не търсим Христос, нито другия. Любовта на думи „върви” в църковните кръгове; тя обаче прилича на зла мащеха на духовния живот, след като е откъсната от аскезата, която търси благодатта. Постигнахме непостижимото: да се самообожествяваме по християнски, да се смиряваме нарцистично, да се подвизаваме антихристиянски, да се самооправдаваме в изповедта, да осъждаме-отхвърляме другите с любов, да се черкуваме индивидуално. . . да бъдем християни-антихристияни.

превод: Константин Константинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: