И отново за вечните мъки

the-judgementАвтор: архим. Епифаний Теодоропулос

Читател на нашия вестник пита: „Как е възможно Божията благост да се съгласува с учението за вечните мъки?”

На този въпрос св. Йоан Златоуст отговаря със следния въпрос: как физическите и гражданските закони третират своите нарушители – с наказание, равносилно на деянието или с много по-голямо? И защо там несъразмерността на наказанията ти се струва справедлива и логична, а при грешниците ти се струва несправедлива и нелогична? И наистина, един поглед върху заобикалящата ни действителност е достатъчен да ни убеди, че наблюденията на светия отец са напълно верни. Колко време, например, продължава падането на един човек от височина 9-10 метра? Няколко секунди. А колко време продължават последиците (напр. парализа)? Често пъти доживот! Колко време продължава плътската връзка между двама души? Няколко минути. Колко продължават последиците (напр. заразяването с венерическа болест)? Понякога години, понякога цял живот, а понякога преминават и в потомството (раждане на недъгави деца). Колко време е необходимо, за да заплюеш един човек или да изречеш срещу него тежка клевета? Няколко секунди. А какво наказание ще ти наложат гражданските съдилища? Затвор в продължение на месеци или години. Колко време продължава един опит за покушение? Няколко минути. Затворът, обаче, който ще наложи съдът, може да бъде и доживотен. Кой не би се засмял, ако чуеше защитникът на подсъдимия да пледира за клиента си затвор от няколко минути, па макар и часа, според времето за извършване на престъплението?

И тъй, ако при нарушаването на физическите и гражданските закони се налагат несъразмерни по време наказания – и това ни се струва логично и справедливо, – защо тогава изискваме нарушаването на законите на Безкрайния Творец да бъде придружавано от съответстващи на времето „наказания”? Без друго, не бива да забравяме, че онова, което се „наказва”, не е толкова едно или друго деяние, колкото склоняването на волята към злото. Грешникът е живял 50 или 70 години и е вършил зло. Ако беше живял хиляда години, щеше да върши зло хиляда години. И ако беше живял вечно, щеше да греши вечно. Не е ли естествено и „наказанието” му да бъде вечно? Тук поставяме думата „наказание” в кавички. Трябва да изясним какво е това „наказание” и какво представлява адът: огнени пламъци и казани с катран, шишове и куки ли? Нищо от това и едновременно всичко това, взето заедно. Не е нито едно от изброените неща, защото те са материални и тленни, докато след смъртта всичко е духовно и нетленно. Същевременно е и всички те, взети заедно, ако приемем, че те са само  образи  на едно състояние: състоянието на отсъствие на Божието блаженство. Именно това е адът: да бъде лишен някой от блаженството в Бога. По-голямо нещастие от това не може и да има.

След като обаче човек свободно предпочита това състояние и казва на Бога: „Отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!” (Йов. 21:14), какво искаме да стори Бог? Да наруши свободата на човек и да го спаси пряко неговата воля ли? Но тогава Бог нямаше да сътвори свободни същества, а бездушни роботи. След като, обаче, наред с толкова много бездушни същества, е сътворил и такива със свободна воля, длъжен е, зачитайки Себе Си, да съподпише решенията на тези същества. „Искаш ли да бъдеш с Мен и да участваш в безкрайното блаженство? Приемам те с отворени обятия. Искаш да Ме отхвърлиш ли? Ще бъдеш нещастен. Казвам ти го предварително. Ако обаче ти го поискаш, ще уважа решението ти”. Има ли нещо по-справедливо или, ако щете, по-демократично от това? Светото Писание прекрасно обрисува тази действителност: „Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му. Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност. Той ти е предложил огън и вода: към което желаеш, ще простреш ръка. Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде” (Прем. Сир. 15:14-18).

Слънцето е животворно. Но ако някой се затвори в дълбока пещера и упорито отказва да излезе на слънце и поради това заболее от авитаминоза, рахит и хиляди други болести, ще бъде ли виновно за това слънцето? Трябва ли слънцето да пробие планината и да стигне до този беглец на неговите благодеяния и да го принуди да приеме животворните му действия?

Божията благост се проявява с цялото си величие, когато спасява и най-големия злодей дори след покаяние от един миг. Справедливостта Му обаче изисква да не бъдат спасени онези, които по демоничен и упорит начин отблъскват спасението си. Иска ли човек блаженството в Бога? Ще го има! Иска ли безграничното нещастие, от което е придружена липсата му? Ще го има! Нито „демократично”, нито „либерално” би било да претендираме за всеобщо спасение – както на онези, които го желаят, така и на онези, които не го искат…

Разбира се, излишно е да споменаваме, че всички горепосочени примери представляват само несъвършен опит за докосване до тази тема по пътя на логиката. Всъщност, както този догмат, така и повечето догмати на Църквата ни са тайнства. А тайнствата, доколкото превъзхождат възприемателните способности на човека, биват приемани единствено чрез вярата.

превод от гръцки език: Алексей Стамболов

11 Comments on И отново за вечните мъки

  1. Адам не е осъден на вечни мъки, а на вечана смърт, затова, моля, посочете ми къде в Библията се говори за вечни мъки?

  2. Ренета Трифонова // 03/10/2016 в 22:59 //

    Вечна смърт ли? Никой не може да бъде осъден на вечна смърт преди Второто Христово Пришествие. Забравяте, че след като умира на кръста, Христос слиза в ада и избавя всички хора, починали до този момент, които са повярвали в Него. Дори има икона с такъв сюжет „Слизане в ада“, на която Христос подава ръка на Адам и Ева и ги измъква от ада. „Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница“ (1Петр. 3:19). Така се казва и в тропара на Възкресение Христово: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си, смъртта победи и на всички в гробовете, живот подари“.

  3. Благодаря Ви за отговора!
    Вие обаче не основавате мнението си на текст от Библията, а аз точно за това попитах. Къде в Библята се споменава, че Христос е подал ръка на Адам и Ева? Иконите не са вдъхновеното Божие слово. За мен Библията е главният авторитет.
    В Битие 3:19 in fine Бог казва на Адам: „защото си пръст и в пръстта ще се върнеш“, а в Битие 3:15 Бог дава едно обещание, от което следва, че ще има спасение за потомството на Ева, но не и за Адам и Ева, не и за Сатана.
    От Библията разбираме, че за определени хора няма да има възкресение – такъв е случаят с Юда. Къде обаче се говори за вечни мъки? „…заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“ (Римляни 6:23)
    В заключителните си думи на същото писмо до римляните, апостол Павел пише:
    „А Богът, който дава мир, скоро ще смаже Сатана под краката ви.“ (Римляни 16:20)
    По този начин именно Бог ще изпълни обещанието от Битие 3:15 – да бъде смазана главата на змията – Сатана. Това е нещо повече от нараняване. Тук Павел използвал гръцката дума синтрѝбо, която означава „да направя на пихтия, да стъпча, да унищожа напълно нещо, като го размажа“. Що се отнася до хората, които са част от семето на змията, тях ще ги последва същото. Нима на главния враг на Бога и най-големия лъжец Сатана-дявола ще бъде смазана главата (унищожен чрез размазване), а хората, които са подмамени и изкушавани от него, ще се мъчат вечно?
    Тезата за вечните мъки противоречи както на Библията, така и на поне два Божествени атрибута – Справедливост и Божията лоялна любов и милост.

  4. Ренета Трифонова // 04/10/2016 в 02:37 //

    „В Свещеното Писание за вечността на идващото наказание за грешниците се говори нееднократно и напълно определено: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.” (Дан. 12: 2); „И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.” (Мат. 25: 46); „но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.” (Мк. 3:29); „които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус… Такива ще приемат за наказание вечна погибел” (2Сол. 1:8,9)“ .https://bogomislie.wordpress.com/2011/08/07/%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/

  5. Не съм питала за вечно наказание, а за вечни МЪКИ (както е темата на статията). В цитираните от Вас текстове никъде не се говори за вечни мъки, дори напротив – изразът „вечна погибел“ от 2Солунци 1:9 е синоним на вечно унищожение или вечна смърт.

    В България няма смъртно наказание, но в много законодателни системи в света най-тежкото наказание е смъртното. Вече посочих, че според Библията „наказанието за греха е смъртта“. Но относно мъртвите, както и за живите, които ще умрат, има надежда за възкресение, след което всички „праведни и неправедни“ ще бъдат съдени и който издържи, ще получи вечен живот, в противен случай отива на вечна смърт. И тази – втората смърт е необратима и вечна. Тя ще бъде вечно наказание и „вечно презрение“, както се казва в цитирания от Вас стих от книгата на Даниил. Ето, например Юда, (за когото изрично е указано, че няма да възкръсне) – нима вече две хиляди години той не е презрян… И така ще бъде винаги до безпределни времена – той е осъден на вечна смърт, на вечно презрение и вечно отвръщение.

  6. Анна, само да уточня, че идеята на материала е да загатне за характера, за същността на вечните мъки, а не да влиза в полемика дали според Писанието грешниците след Съда преживяват анихилация – както учат адвентистките сектанти, или не. Моля, придържайте се към темата и знайте, че нямаме никакво намерение да влизаме в подобна полемика под тази публикация!

    Благодаря за разбирането!

  7. След като вечните мъки не се споменават в Свещеното писание, Вие с какво обосновавате характера на нещо, което го няма в Библията. С художествени образи в стила на Данте Алигиери или?

    P.S.
    Аз не съм адвинтист и нямам никаква представа какво учи адвентистката църква, освен, че буквално следва старозаветната заповед за съботата. Моля да имате предвид, че не съм и богослов, а и на 18-годишна възраст няма как да съм запозната с някакви деноминации, с които евентуално бихте ме отъждествили.
    По програма Библията се учи в девети клас и тя провокира интераса ми. Тъй като съм в музикално училище, допълнително изучавахме Библията, поради факта, че огромна част от музикалните произведения ползват библейски сюжети, да не кажа, че почти цялата класическа музика е създадена по поръчка на църквата. Миналата година подготвях реферат на тема „Смъртта в творчеството на Толкин“, който също е ползвал библейски сюжети. По този повод правих доста обемно проучване по тази тема. Толкин по вяра е католик, така че адвентизмът е бил встрани от проучванията ми.

  8. За вечни мъки се говори директно в Мат. 25: 46: „И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците в живот вечен” (думи на Христос), а индиректно – на много други места в Св. Писание.

  9. Благодаря Ви, г-н Стамболов, но този стих вече беше цитиран от г-жа Трифонова в превод – „вечно наказание“, а не „вечни мъки“. Във всички преводи, с които разполагам аз, включително и на другите езици, които ползвам – английски, немски и руски, гръцката дума, употребена в цитирания стих от Евангелието – κόλασιν – е преведена като „наказание“, освен един, който я превежда като „унищожение“. Виждам, че Вие сте превели статията от гръцки. Бихте ли споделили Вашето мнение относно разпространения превод на тази гръцка дума: κόλασιν – не означава ли „наказание“? Защото, ако всеки си превежда както иска – наказание, унищожение, мъки – може да стане манипулация. „Наказание“ по смисъла на наказателното право е общо понятие и в конкретен аспект се говори за различни видове наказания, включително и смърт. В теологичен смисъл наказанието също е общо понятие – то може да означава в крайната си форма който и да е от синонимите: „унищожение“, „смърт“, „гибел“, „погибел“, но може и да означава всяко едно конкретно наказание, от описаните в Стария завет.

  10. Здравейте, Анна-Мария!
    Значи въпросът опира до превода и до това, което наричаме „преводачески избор“. 🙂
    В случая аз цитирах „Новият Завет на нашия Господ Иисус Христос. Нов превод от оригинала“, изд. Българско библейско дружество, 2005. Преводаческият колектив включва утвърдени преподаватели по богословие и библейските езици от Богословския факултет на СУ. Тук искам мимоходом да отбележа една порочна практика, която се шири не само у нас и не само напоследък. Тогава, когато, за да работиш като лекар, юрист или архитект, например, трябва да си прочел купища книги, да си взел десетки изпити, да имаш съответната диплома, да си преминал стаж по специалността – то, за да можеш да се изказваш „компетентно“ по различни богословски въпроси, че и да поучаваш другите, се смята за достатъчно да си чел Библията, да имаш под ръка някой библейски речник или конкорданс и да можеш да пишеш или говориш убедително. Тогава за какво са разните му там богословски, исторически или филологически факултети (отварям скоба, че за да бъде някой добър богослов задължително трябва да познава църковната, пък и не само, история, както и оригиналните езици на Библията)? Направо да ги закриват, тъкмо ще икономисат някой лев на държавата! Тук, разбира се, нямам предвид Вас – говоря по принцип и знам, че ще ме разберете, защото съм сигурен, че сте попадала на подобни „специалисти“. А Вие постъпихте честно, признавайки от самото начало, че не сте богослов и както виждам, питате добронамерено, а не да се заяждате. Затова ще се постарая да Ви отговоря максимално точно, ясно и аргументирано.

    Гръцката дума, използвана в Мат. 25:46, е κόλασις (формата κόλασιν е падежна). Освен във въпросния стих, в НЗ тя се среща още само веднъж – в 1 Йоан. 4:18 (отново във формата κόλασιν). Според „Старогръцко-български речник“ на Мих. Войнов и др., С., 1943, стр. 442, значението ѝ е „наказание; мъка“. В зависимост от това двояко значение виждаме различия в преводите – в цитирания от мен „Нов превод“ и на двете места κόλασις е преведена като „мъка“, така е и в синодалния (православния) превод, както и в Цариградския (или „Славейков“) превод от 1871 г. За разлика от тях, протестантският превод от 1940 г. (т.нар. „ревизирано издание“), както и някои други български преводи, са предпочели „наказание“. В руския превод, който имам (на Обединените библейски дружества), в Мат. 25:46 се чете: „в муку вечную“, а в 1 Йоан. 4:18: „мучение“. В английския King James Version в Мат. 25:46 стои „punishment“, но в 1 Йоан. 4:18 – „torment”, което според мен е непоследователност – да превеждаш една и съща гръцка дума по два различни начина, без сериозна причина.
    Лично аз бих приел и варианта „наказание“, стига това наказание да не се разбира като „възпитателна мярка с цел изправяне“, каквото е било първоначалното значение на думата в старобългарския език. Аристотел на едно място прави ясно разграничение между κόλασις и τιμωρία – думата, която в гръцкия преимуществено означава „наказание“, но с възпитателна цел. Докато κόλασις означава по-скоро нещо като „наказание поради отмъщение“ и оттук – „мъчение, измъчване“.
    В интерес на истината, заглавието на статията на гръцки съдържаше думата κόλασις. Ако трябваше да го преведа буквално, обаче би се получило: „И отново за вечността на наказанието/мъката“, което би звучало, най-малкото, странно. Докато така – с „вечните мъки“ – веднага става ясно (поне за православните читатели) за какво иде реч, а и не противоречи на смисъла, с който авторът използва думата.
    Накрая, нещо по отношение на думите Ви, че „тезата за вечните мъки противоречи както на Библията, така и на поне два Божествени атрибута – Справедливост и Божията лоялна любов и милост“. „Тезата за вечните мъки“, както я наричате, НЕ противоречи на Библията, защото се среща на доста места в Писанието, изразена по различен начин, но достатъчно ясно и недвусмислено. Тя също така НЕ противоречи и на Божията справедливост и любов. Защо смятате за справедливо праведниците да благоденстват вечно на небето, а мъките на грешниците да не са вечни? И едните, и другите, са живели ограничен брой години на земята. След което получават вечността – едните, за да я живеят в обятията на Своя Отец, а другите – далеч от Него. Става дума за свободния избор, който всеки човек прави тук, на земята. Бог е любов, но тази Негова любов не е безразсъдна. Знаете ли колко деца са пострадали от криворазбраната обич на своите родители? Чели сте „Мамино детенце“, предполагам. Божията любов, обаче, не е такава, а винаги е разумна и разсъдителна. Затова казваме, че Бог е справедлив. Това, обаче, е тема на друг разговор.
    В заключение ще Ви цитирам нещо от св. ап. Павел:
    „Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“ (Евр. 10:26-31).
    Поразсъждавайте над тях. Бъдете здрава!

    П.П. Ние не приемаме, че Адам е осъден на вечна смърт, нито че за Юда няма да има възкресение. Ето, тези твърдения са „небиблейски“. 🙂

  11. П.П.П. Ето още два лексикографски резултата за κόλασις: от LSJ (http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dko%2Flasis) и Strong (http://biblehub.com/greek/2851.htm).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: