Наистина ли искаш да бъдеш православен?

Скъпи „Джон“,

Виждам, че скоро ще станеш православен. Не знам нищо за теб, освен че си англичанин.

Преди да напиша каквото и да е, трябва да ти поясня нещо. Ти не ми каза защо искаш да се обърнеш, но те уверявам, че това няма да има смисъл, ако се водиш от някакви негативни причини. В православието ще намериш също толкова (ако не и повече) „грешни (неща)“, колкото ги има в англиканската или римо-католическата църква.

Следователно, първият въпрос е дали си подготвен да се изправиш срещу лъжите, двуличието, злото и всичко останало в православието, точно както го има в другите религии или деноминации?

Да не би (случайно) да очакваш някакъв земен рай с много тамян и с правилния вид музика?

Да не би да очакваш да отидеш директно в рая, стига да се прекръстваш бавно, свещено и по правилен начин – отдясно – наляво?

Да не би да имаш готварска книга с автентични руски рецепти за великденските празници?

Дали си експерт по трикратно целуване (с хората) на всяка една (не)подходяща възможност?

Можеш ли елегантно да направиш поклон, без от джобовете ти да падат разни дреболии?

ИЛИ…

Си прочел Евангелията?

Си се срещнал с Христа разпнатия? Съответно – участвал ли си в Тайната вечеря – смисълът на светото Причастие?

И…

Готов ли си с цялото си смирение да разбереш, че в този живот няма никога да познаеш нещо по-голямо от вярата; че да се вярва означава да се приеме Истината без доказателства? Вярата и знанието са крайно противоположни – и крайно се сливат помежду си.

Живото православие се основава на един парадокс, който се пренася и в богослужението – частно или общо.

Ние знаем, защото вярваме и вярваме, защото знаем.

И преди всичко – готов ли си да приемеш всички неща, като че идват от Бога?

Ако трябваше винаги да бъдем „щастливи“, за какво ни е Разпятието? Готов ли си, каквото и да се случи, да вярваш, че някъде, някак, това трябва да има смисъл? Това не означава пасивно безразличие, но означава постоянна бдителност, вслушване в това, което се изисква; и преди всичко – Любов.

Бедни, стари, болни, до последния си дъх, ние можем да обичаме. Не става дума за сантимелната безсмислица, толкова често бъркана с любовта, но за любовта на саможертвата – вътрешното разпъване на алчността, завистта и гордостта.

И никога не бъркай любовта със сантименталността.

И никога не бъркай богослужението с театъра.

Бъди смирен – обичай, дори когато е трудно. Не с т.нар. сантиментална любов и не гледай на църковните служби като на театрална постановка!

Надявам се, че ще намериш смисъл в това.

Пожелавам ти всичко най-добро,

Майка Текла

Игумения на манастира „Благовещение“ в Нормънбай, Англия

Писмо, което блаженопочившата монахиня майка Текла (+2011 г.) е написала до въображаем новообърнат през 2009 г.  

източник: http://www.theamericanconservative.com/dreher/do-you-really-want-to-be-orthodox/, превод: Мартин Димитров