Отец Михаил Владимиров: Много енориаши на Йоаким Пар се намираха на ръба на самоубийството

Указът за запрещение от служение на схиархимандрит Йоаким Пар коментира за Правмир.ру свещеник Михаил Владимиров, клирик на Руската Задгранична Православна църква, настоятел на храм „Св. Живоначална Троица“ при Мисионерския център „Св. Инокентий“ към Московския митрополит (в щата Ню Йорк). Отец Михаил в продължение на много години е бил енориаш към манастирската общност Mercy House и един от авторите на филма за Йоаким Пар „Пътешествие от Сан Франциско до Русия“.

Той манипулираше децата и родителите

– В момента съм свещенослужител на Задграничната църква, но доста добре познавам ситуацията, понеже съм бил осем години енориаш към Mercy House. Също както и другите хора, аз обичах Йоаким Пар, боготворях го и смятах, че е пророк, старец и кой знае още какво. Но след това пердето падна от очите, станахме свидетели на страховитата реалност.

Йоаким Пар над двадесет години се е занимавал с хора и у мнозина от тях това е отключило сложни психически проблеми. Не мога да назова конкретни примери и имена, защото аз съм свещеник и съм приемал изповеди от тези хора. И все пак мнозина бяха на границата на самоубийство и състоянието им изискваше работа с психолози и дори приемане на определени препарати. Тоест това бяха клинични случаи. Някои хора, които са се сблъскали с него преди 15 години и до днес ходят по психолози.

Наистина твърде много хора са разкривали пред него душите си, следвали са съветите му. Пар разруши множество семейства, разврати много деца – не в сексуален смисъл, той разврати съзнанието им. Той манипулираше децата и родителите, използваше изповедите им, настройваше децата срещу родителите им, а родителите – срещу децата им.

Много хора в Съединените щати работиха върху това, да разберат какво представлява той. За създаването на нашия филм на практика ни трябваха четири години. За цялото това време над 30 човека търсеха материали, като нищеха плетеницата от лъжи.

За мнозина това беше дългоочакван ден

Разбира се, би било по-добре, ако указът за запрещението се бе появил по-рано. И то при положение, че свещеноначалието отдавна беше разбрало, че не всичко е наред. През последните две години Пар не беше канен в Русия. Епископът беше благословил той да не напуска границите на Съединените щати. И като цяло той беше вече оттеглил се свещеник, преди половин година беше пенсиониран.

Но в Църквата нищо не става изведнъж: „вчера видях, а днес вземам решение“. Ето защо тук не става въпрос за решение от рода на „старецът не ни харесва и сега ще се разправим с него“. Още през есента на 2015 г. голямо множество вярващи изпрати на правоправещия архиерей заявления, че изповедите им са разкрити. Освен това основната част от заявленията беше подадена не от рускоговорящи хора, а от американци, англоговорящи енориаши.

В течение на цяла година този въпрос беше разглеждан и ето, накрая, имаме резултат. В Америка, за голямата част от хората, които са били негови енориаши, монаси, свещеници – това е дългоочакван ден.

Искам да подчертая, че тук не става въпрос за 20-те  човека, които ей така са решили и са написали писмото. Става дума за няколкостотин човека. Считам, че и за самия Пар в личен план, това също е спасително решение. Защото е възможно това да го спре и той все пак да се върне в руслото на нормалния църковен живот.

За хората в Русия, които го виждат веднъж през живота си, той е невероятно ярка звезда. И понеже мнозина го сметнаха за старец, го превъзнесоха и т.н. Обикновено след 3-4 години американските енориаши на Пар започват да разбират, че нещо не е наред: те го виждат всяка неделя. Хората, които го виждат всеки ден, ходят при него на изповед, причастяват се, общуват с него, посещават уроците му и т.н., внезапно разбират, че става дума за абсолютно разминаване. И естествено, те си отиват от него. От начало си отиваха отделни единици, след това – групи, а след това – по 20-30 човека.

Той призовава към страшни неща – изключителност във всичко

На всички хора, които се вълнуват от Пар, аз казвам: вземете която и да е негова книга, прочетете една глава, затворете я и на следващия ден се опитайте да преразкажете какво сте прочели. В крайна сметка няма да преразкажете нищо друго, освен отделни лозунги. Там няма никаква духовност. Няма никакви сериозни богословски открития. Дори няма и никаква проповед. Всъщност Пар призовава хората към едно доста страховито нещо – да станат изключителни. Във всичко.

Класическият трик, който той използва почти на всяка среща: „Днес излязох навън и видях на улицата човек, който беше облечен еди-как си, така и така, – и описва някакъв младеж, странно облечен. – Погледнах го, и той ме погледна. Казах му: как можеш да се обличаш така? – а той ми отговаря: а ти как можеш да се обличаш така? На това той продължава да говори: аз се обличам така, както е прието в Църквата, а това е…“ – и цялата зала започва да се смее и го напоява с топлина.

Защо? Защото в залата са хора, които са облечени консервативно, както е прието в Църквата и които също се възмущават в някаква степен… Като цяло, на тях не им се нрави облеклото на съвременната младеж. И нататък Пар винаги казва: „Казах му: ти си луд“. И всички изведнъж стават радостни. Защото разбират, че те са един вид умни. Той се заиграва с това, да покаже на хората, които го слушат: те са избрани, а онези, които не са с него са третокласни хора, боклуци, идиоти.

Той доста често употрябва думата “crazy”, т.е. “луд“, или “mad” , т.е. „безумен“, при което определя онези, които са с него, като умни и съзнателни. Това поражда у човека само едно нещо – гордост. И след това чрез тази им гордост, Пар държи хората около себе си. Той внушава на хората, които стоят пред него, че са избрани и могат да се спасят, само ако го слушат и че едва ли не той единствен в света знае истинския път към спасението.

източник: http://www.pravmir.ru/svyashhennik-mihail-vladimirov-mnogie-prihozhane-ioakima-parra-okazalis-na-grani-samoubiystva/, превод: Мартин Димитров