Училище за вяра и молитва

prayАвтор: Иван Илин

Съвременното човечество преживява голям смут. Разклащат се основите на живота. Размътени са изворите на духа. Наблюдаваме тотална разруха и предвиждаме нови беди. Сред бедствията и страданията на нашето време, сред заливащите ни изкушения, сред обкръжаващите ни заплахи ние отново се учим да се молим. Защото сме загубили този възвишен дар и сме се отучили от това чудно изкуство. А без молитва човек отпада от Бога и се откъсва от извора на истинския живот; предоставен е на злото начало и няма сили да му противостои.

Всеки човек, който и да е той и с каквото и да се занимава в живота си – мъж или жена, стар или млад, образован или неук – трябва да умее да активизира душевните си сили и да съсредоточава вниманието си. Такава е първата задача на възпитанието, като се започне от селското училище и се свърши с академичното преподаване. Животът се лее и преминава в нас като поток от всевъзможни усещания, желания и страсти; или като наплив от най-различни грижи и занимания; или като облак прах от несвързани и незначителни впечатления. В този поток, в тази мъгла ние блуждаем и губим смисъла на живота си. Завладяват ни и ни обезсилват отделни дреболии, лишени от всякакъв смисъл. Прахът на живота замърсява очите ни и ни лишава от вярно виждане. Поглъща ни блатото на страстите и особено на тщеславието и алчността. Трябва непременно да се отърсваме от този прах, макар и от време на време. Не трябва да пропадаме в блатото. Не трябва да се оставяме на този поток. Трябва да имаме минута и часове за свободно дишане и съзерцание, когато грижите замлъкват, всекидневните възприятия се забравят и ние се освобождаваме от всичко дребнаво, долно и пошло. Нашите душевни сили – мисли, желания, чувства и въображение, освободени от делничното и убогото, търсят нещо различно, нещо по-добро, вглъбяват се в себе си и се съсредоточават върху онова, което съставлява същността на нашата личност, което е главното в живота на човека; върху онова, което е свято и носещо светлина, което определя смисъла на битието ни. И това е първата крачка към молитвата.

137-15-01Ако съм успял да се освободя от всекидневието и от хаоса на житейски впечатления, то сърцето и волята ми са свободни за по-доброто и висшето. В какво се състои „по-доброто”? Как да намеря „висшето”? Как да го разпозная? И защо задавам тези въпроси така, сякаш нещо не съм знаел за него? Нима съм проживял на света толкова години и никога не съм ги задавал? Или съм ги задавал, но не съм съумял да намеря отговори? Но с какво съм живял досега, ако не съм познавал святото  и носещото светлина и не съм умеел да го породя в себе си? С какво е било запълнено ежедневието ми? От какво е било озарено то, ако не от тази светлина? От какво е било осмислено, ако този смисъл ми убягва дори в моменти на спокойствие и съсредоточеност?…И ето че от всички тези въпроси душата ми изпада в тревога и обърканост; тя вижда пустотата на живата си и нищетата на своята същност и отговаря със силен порив към по-доброто, към святото, носещото светлина, животоосмислящото; и в този порив осъзнава, че то може да бъде само нещо съвършено, истински съвършено, и при това не „фантазия” и не „илюзия”, а истинско и реално съвършенство. Така се ражда в мен активното желание за Бога и за приближаване към Него. Тъй като Бог е истинско и реално съвършенство, а дейният и силен порив към Него е започналата молитва.

Молитвата е съсредоточен, искрен порив, обърнат към Святото Съвършенство. Обръщайки се към Него, призовавайки Го, ние Му откриваме душата си; и откритата ни душа се издига към Него и влиза в крепко единение с Него. В това е същността на всяка молитва – и на най-мъдрата, и на най-наивната, и на безмълвната, и на бъбривата, и на молещата, и на благодарствената. И дотук хората от всички религии биха могли да се молят заедно.

Но нашата, християнската молитва, не се определя от това. Тъй като ние се обръщаме не към някакво недоловимо и недостъпно безлично съвършенство, а към живия съвършен Бог, към нашия небесен Отец, който неразлъчно със Сина Божи и със Светия Дух се вслушва в молитвите на земните си чеда. Ние виждаме в Бога преди всичко неизчерпаем източник на любов, към когото се приближаваме и на когото се уподобяваме именно чрез любовта. Слабият лъч на нашата любов намира Неговата любов, укрепва и се утвърждава в нея и възприема излъчваната от нея доброта и сила. Така ни се дават трите най-големи утешения: чувството за непосредствено общуване с Бога; чувството, че той ни познава, обича и пази. На християнина, който намира Бога с любов и усеща как Бог му отвръща с Любов за любовта, е присъща особената увереност, че не може да бъде изоставен от Бога, че винаги се намира под любящата Му десница и под милостивия Му покров. Затова християнинът се моли преди всичко със сърцето си, с откритото си, искрено сърце; и се предава във властта на любящия си Баща. Именно затова за всички нас е естествено и необходимо, преживявайки епохата на днешната разруха с нейните изкушения, опасности и заплахи да търсим Неговия покров, Неговата помощ, Неговата светлина и сила.

Но при това трябва да спазваме две основни изисквания.

624-400-dylgoletie-sto-godini-predci-kachestvo-na-zhivot-evoliuciiaНе трябва да си въобразяваме, че можем да призоваваме Бога на любовта и светлината във всичките си земни дела и замисли. Тъй като нашите земни дела биват долни и користни, често са зли, коварни и гибелни. Не можем да призоваваме Бога на светлината към тъмни и безсъвестни действия. Не можем да очакваме помощ от Бога на любовта в изпълнени с алчност и омраза дела. Молитвата има оправдание и смисъл само в борба за добро.

Ако аз действително искам добро, т.е. нещо такова, което е оправдано пред лицето на Неговата любов и съвършенство, то със сигурност мога да Го моля за помощ. И първата помощ, за която мога да се помоля, е да умъдри и озари душата ми за избор и служение: да ми бъде дадено вярно да различавам доброто от злото и безпогрешно да желая по-доброто, съвършеното; да ми бъде дарено чисто съзерцание, вярно различаване, истинско познание и окончателно предпочитание. Необходима ми е сигурност, че наистина съм познал Делото Му и действително Му служа с любовта и с волята си. И ако съм сигурен в това, тогава мога да го моля за помощ, да се моля с  „дръзновение”(Първо послание на Йоан 5:14) и спокойно да се надявам: „Помогни ми със служение на Твоето Дело…” Човек, който следва гласа на християнската съвест, се моли с голяма увереност, тъй като се моли заедно със своята съвест, чрез нея и за нея.

Известният римски сатирик от времето на езичеството, стоикът Пресий Флак казва, че хората често молят боговете за такива низости, за такива жалки и мръсни дела, че дори на най-добрия си приятел биха се решили да кажат молбата си само на ухо, шепнешком. Подобна молитва не само е кощунствена, тъй като търси в Бога съучастник за тъмно дело, но и е безсмислена, защото с нея не можем да се обръщаме към Бога на светлината и любовта. Не може да се изрече такава молитва: „Господи, помогни ми в моите пошли и злодейски деяния, изпрати ми успех в моите престъпления и увенчай греховете ми с успех и щастие…” Онзи, който я изрече, се моли не на Бога, а на своя господар – сатаната.

Такова е първото изискване на истинската молитва. Но има и второ.

trezvenieНикаква молитва не изключва собствените ми усилия и не ги прави излишни: моята любов, моето желание, моят труд, моята борба трябва да служат на онова дело, за което се моля. Ако то е действително добро и вярно пред Божието лице, трябва да вложа в него силите си, да му служа, да се боря за него, да вървя против заплахите и да приема всяка опасност. Тогава се моля чрез самото си служение; тогава с мен се молят любовта ми, волята ми, мъжеството ми и вярното ми бдение; тогава съм сигурен, че служа с всички сили на Божието дело и че молитвата ми ще бъде чута. Господ ще отвори духовното ми око, за да виждам ясно и правилно; ще очисти сърцето ми, за да обичам искрено съвършеното; ще укрепи волята ми, за да не изнемогна по пътя и да не падна духом; и ще насочи стъпките ми, за да не попадна на лъжлив път и да се заблудя. И ако силата ми се окаже недостатъчна, ако всичките ми човешки сили не стигнат, тогава чрез моята молитва небесната сила ще направи достъпно недостижимото. Ако пък се моля за самия себе си, за моя живот и за моето благополучие, трябва да съм сигурен, че вървя по верни пътища в живота. Молитвата, възхождаща от чиста съвест, бива чудодейна.

С голямо дръзновение зове Господа човек, който в борбата за Божието дело не щади самия себе си. Онзи, който пренебрегва личните си работи заради Божието дело, се чувства обичан и защитен; той се моли на Бога така, както възлюбено дете се обръща към любящ баща: „Господи, не оставяй без помощ детето Си. Научи и спаси Своя верен син…”

Така се реди, така се ражда истинската молитва към Бога. Такава молитва е истинско духовно изкуство и ние трябва да го възстановим в себе си пред лицето на постигналия ни голям смут. И всички беди и страхове на нашето време, всички духовни сътресения, които преживявахме в революциите и войните в наши дни, всички те са велико чистилище за душата, училище за вяра и молитва.

Източник: Иван Илин, „Пеещо сърце”, „Омофор”, С., 2009

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: