За най-лукавата страст

Автор: архим. Маркел Павук

(преподавател по аскетика в Киевската духовна академия)

Как да не се предадем и да паднем в депресия при все по-големите предизвикателства на съвремието, както и при нашата немощ да им се противопоставим?

Ако говорим на светоотечески език, депресията се нарича униние. Една от формите на унинието е тъгата. Тъгата може да бъде светла – тогава тя е плодотворна и полезна. Когато човек тъгува поради своите грехове и съгрешения. Като последица от такава тъга се ражда покаянието. Но съществува и неразумна тъга – когато човек бива лишен от нещо (например е загубил работата си) или когато губи близките си. Тогава тъгува и се безпокои извънмерно. Накрая, ако веднъж не се пресече тази страст, тя е последвана от нейната хронична форма – унинието, когато човек разглежда целия си живот като бреме: вижда всичко в сиво, не намира и капка радост дори и в онова, което по-рано го е утешавало: музиката, приятелите…

Това е много опасно състояние. Намирайки се в униние, човек може да извърши множество глупости, доста често непоправими.

И най-страшното е, че това състояние се прехвърля и върху околните. Независимо дали го желаем или не, ние получаваме негативното влияние един от друг. А в обкръжението на радостни хора и ние ставаме весели оптимисти.

Важно е това да се разбере и да не задържаме страстта в себе си. Тя не действа само върху нашето настроение, но и ни унищожава физически отвътре. Поради унинието се появяват всякакви болести, а и отношенията с ближните се влошават. Освен това, когато човек се намира в униние, му е трудно да се моли.

Следователно, унинието е една от най-лукавите страсти. То може да настъпи без видими причини. Например, когато човек започне да се ужасява от монотонния живот и се втурва към всякакви форми на забавление. Последицата от това е, че вместо да получи продуктивност, голяма част от времето му е отишло напразно. И това особено се отнася за съвремието ни, когато навсякъде има достъп до интернет и на една ръка разстояние от нас са безграничните възможности, които мрежата ни предлага. Ако човек няма вяра и страх Божий, той не само напразно ще си изгуби времето, но и директно, без да разбере, ще се самоунищожи, посещавайки нецеломъдрени сайтове. Ако попадне в тази клопка, човекът забравя за своето християнско призвание и за отговорността си пред Бога. Просто може да се самоунищожи по този начин.

Кои са знаците за първите стадии на униние? Апатия, отсъствие на интерес към живота… Как да забележим първите симптоми на тази болест?

Обикновено хората, които се намират в униние казват: „Всичко е черно, всичко е празно. Около мен са само използвачи и лъжци.“ Това са първите знаци. Да, може би и св. пророк и псалмопевец Давид казва в псалмите си, че всичко е черно, че не вижда праведници около себе си, но той е разсъждавал така не заради униние, а защото се бил докоснал до Божията сила и в тази светлина е могъл да види несъвършенството на хората около себе си. Той е гледал „отгоре“, а ние се опитваме да гледаме на света около нас „отдолу“, от кулата на нашата болест, на нашето душевно късогледство.

Но дали проблемът е само в нас, ако наистина всичко ни е черно? Дали човекът, който има небето в сърцето си, гледа на всичко по различен начин, безоблачно? Все пак ще се съгласите, че в живота има много неприятности, проблеми на работа, с децата… Това са сериозни причини човек да се разтревожи.

Да кажем, че никой в подобна ситуация не може да остане спокоен. Но е важно веднага да събере сили, да се концентрира, за да пребори изкушението.

Но как?

Ние, християните, имаме най-изпитаното средство за всички проблеми. Молитвата. Дори и въобще да не обичаме да се молим, ако се намираме в крайна тъга и униние, е много важно да се насилим за молитва.

Стига ли едно „Господи, помилуй“, когато самите ние не сме готови за повече?

Със сигурност. Освен това, ако човек сам не иска да се моли, тогава нека помоли другите да се помолят за него. Тогава постепенно унинието ще премине. Има една руска поговорка: „Молитвата и работата лекуват всичко“. Освен за молитва, трябва да се насилим и за някаква полезна работа. Унинието обикновено се засилва, когато лентяйстваме. Не напразно св. Йоан Лествичник свързва унинието с леността.

А какво се случва по време на молитвата?

Докато се моли, човекът обновява изгубената връзка с Източника на живота – с Бога,  от Чиято същност идват благодатта, любовта и радостта. Тогава каквато и тъга да ни нападне, дори и да сме на смъртно легло, вярата и молитвата ще ни помогнат не само да не изгубим бодростта си, но и да се радваме заради тъгата.

източник: http://pravoslavie.mk/za-najlukavata-strast/