За управляващите и управлението на страната

Автор: проф. Боян Пиперов

„Човек трябва да се поучи за живота от книгата Притчи Соломонови”
Блаж. Йероним
Притчите са сбити, кратки и мъдри изречения, сентенции. Поради външната изразна форма на притчите и поради тяхното съдържание, с течение на времето думата „притча”придобила и по-широка употреба. Представяме ви отделни части от труда на проф. Боян Пиперов „ Тълкувание на книгата Притчи Соломонови”.

„Дето няма управа, народът отпада (евр. изпада в беда), а дето има много съветници, благоденства” (Пр. 11:14).
Преди да предприемат нещо управляващите, трябва продължително да го обсъдят и да предвидят последствията му. Това ще стане, когато управителят не разрешава сам въпросите, които засягат народа, а се допитва до ония, които го подпомагат в управлението. Това особено важи за древността, когато управителите били неограничени деспоти.
„В многолюден народ е величието, а при малоброен народ тежко на господаря”(Пр. 14:28).
Там, където целият народ е предан на царя, той ще придобие сила и влияние всред другите народи, които ще му признаят царските украси (огърлица, корона,жезъл и др.) и символи на власт. Затова пък всяка власт, която не се опира на народа, е за окайване, тя е обречена на гибел.
„Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести” (Пр. 14:34).
Справедливостта е дейност, съобразно с Божиите повели за отношението ни към хората. Произтичащите от такава справедливост добродетели ще подпомогнат издигането на народа, т.е. ще подобрят неговото благосъстояние, ще укрепят привързаността му към властта и ще повдигнат авторитета му всред околните народи. Обратно на това – ако народът е греховен и върши беззакония – то той пада в очите на другите народи и краят му е неминуем.
„Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори” (Пр. 14:35).
Царят ще е разположен добре към служител, който се отличава с вярност и искрена преданост към него. Но царят се гневи, т.е. осъжда на смърт такъв служител, който със своите неразумни постъпки става причина да се опозори властта на дадена страна.
„Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава” (Пр. 16:12)
Ако близките служители на царя вършат дела, несъобразени с Божия закон, те вършат грях пред Бога и се провиняват пред царя, от чието име действат. По този начин те подронват авторитета му, защото народът нему ще припише неправдите. Ако пък със справедливост и с безпристрастност се прилагат законите, народът ще подкрепя царя, и властта му ще бъде заздравена и непоклатима.
„Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина” (Пр. 16:13).
Тук не става дума за тиранични и нечестиви царе, като Манасия и Йоаким, които са преследвали и убивали пророци, задето са ги изобличавали за богоотстъпните им дела. Имат се предвид царе, които обичат да бъдат посъветвани. За тях са много по-приятни ония, които се осмеляват да им посочват грешките, подтиквани от благородна откровеност, съчетана с вероподаничество и искрена обич към цар и народ, отколкото ония, които обичат да ласкаят, като търсят само собствена изгода.

„Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще омилостиви царя” (Пр. 16:13).
Когато царят се разгневи на някого, то гневът му е подобен на вестител, който вещае смърт. Царят в древност имал право на живот и смърт. Глупаво е да се възбужда гневът на царя. Но един мъдър човек с подбрани и казани навреме думи би могъл да смекчи гнева му, който може да е и неоснователен.
„Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му – като роса по трева” (Пр. 19:12).
От ръмженето на млад лъв се плаши всичко живо, защото то не предвещава нищо хубаво. Но пък царското благоволение е като роса за тревата. В Палестина, където често не вали дъжд, росата е от собоено значение. Там тя пада обилно, като запазва тревите от изгаряне. Росата е символ на свежест и жизненост.
„На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста” (Пр. 17:7).
Не прилича на глупав човек да говори дръзко и самоуверено за възвишени неща, защото той, подтикван от прекомерна самонадеяност, ще говори само глупости. Но пък още повече не подхожда на човек, който заема отговорна държавна служба и на когото всички вярват, да говори лъжливи неща. Той би заблудил ония, които ръководи.
„Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти, и тури преграда на гърлото си, ако си лаком. Не се прелъстяй от вкусните му гобзи: те са примамлива храна” (Пр. 23:1-3).
Когато си поканен да седнеш на княжеска трапеза, бъди много внимателен. Князът не те е поканил заради тебе самия, а защото си му нужен за нещо. То има власт и сили винаги да те накаже. Ако имаш добър апетит, въздържай се , а не си казвай: „Сега ще се наситя с царски ястия”. Една арабска пословица поучава: „Който яде чорба у султана, си изгаря устните, макар и след време”. Смисълът на притчата е ясен: князът те кани не да се наядеш при него, а защото трябва да ти възложи нещо да направиш. Властникът само изглежда приятелски настроен, защото преследва своя някаква изгода, но той не би ти обърнал внимание, ако изпаднеш в неволя.
„Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна” (Пр. 28:2).
Когато някоя страна изпадне в грях, т.е. когато се потъпкват Божиите закони, то тогава, при липса на един авторитет, се явяват много самозвани и тъсрещи власт началници. Но когато начело стои един разумен, начетен и опитен мъж, такава страна ще бъде дълговечна.
„Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ” (Пр.28:15).
Лъвът и мечката стръвница са били най-опасните животни в древна Палестина. Каквото са тези два опасни звяра за човека, това е нечестив цар за злощастен народ. Той, със своите постоянни войни и тежки данъци, винаги държи в страх и неизвестност своя народ. Защото „неразумен управник върши много притеснения” (Пр. 28:16а).
„Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци(взема данъци), разсипва я” (Пр. 29:4).
„Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви” (Пр. 29:12).
Когато един управник дава ухо на неверни слухове и съобразно с тях постъпва по отношение на заобикалящите го, то всички, които са близо около него, ще почнат да лъжат, защото ще знаят, че по този начин те ще постигнат своите цели и ще преуспеят. Стара латинска пословица гласи: „Какъвто пастирът, такова и стадото”.
„Мнозина търсят благосклонното лице не управника, но съдбата на човека е от Господа” (Пр. 29:26).
Мнозина на ония, които се мамят, че при управника ще намерят обективното разрешаване на някой свой спорен въпрос. Затова те се стремят на всяка цена да намерят достъп до него и да изтръгнат обещанието му, че правилно ще реши въпроса. Но те забравят, че Господ е господар над всички господари и че само в Негова власт е точното и истинско справедливото присъждане на всички спорни въпроси.

Източник: Боян Пиперов „Тълкуване на книгата Притчи Соломонови”, СИ, 1984