Когато старецът превиши своите правомощия

64Автор: протойерей Теодор Бородин

Смущаващите съвети

За някои старци, с които имах случайна среща – отец Герман (Красилников), отец Иоан (Крестянкин), отец Кирил (Павлов) и отец Илий (Ноздрин).

Отец Герман, като видя мен, деветокласника и сестра ми, повика ни по име, макар че не би могъл да ги знае от никого. Съвсем накратко ми каза много важни неща за мен и моя бъдещ живот. Помня как отец Кирил (Павлов), мен – студентът, като ме гледаше внимателно в очите, също ме нарече по име, сякаш го прочете по очите ми. Това са хора, на които наистина се доверявах, сега първите двама са пред Господа, а отец Кирил е недостъпен. Така че, освен отец Илия, никого другиго не мога да нарека „старец”.

Духовници, с изключение на отец Илия, за които се говори, че старчестват, понякога дават много смущаващи съвети, които са трудни за коментиране. За съжаление, много хора, които се наричат с името „старец”, бяха определени от покойният патриарх Алексий  като младостарци.

Истинското старчество – това е служение, което се дава само от Господ, това е пророческият дух в Църквата. И в правилното, библейско разбиране, пророкът е не този, които открива бъдещето, а този, който предрича Божията воля за теб в настоящето.

Това е служение, при което човекът е призван от Светия Дух.

Грубо вмешателство

Понякога виждаме как някои свещенослужители се държат така, като че ли Светия Дух им открива какво да говорят, а по плодовете им разбираме, че това не е така. В края на краищата е налице грубо вмешателство в живота, в съдбата на другия човек; неуважение към неговата лична свобода и вземане на решения от негово име дори тогава, когато той не иска да се предприеме нещо. Всичко това през 90-те години разцъфна (в Русия – бел. ред.) с пищни цветове. Сега всичко това, макар и е в по-малки мащаби, продължава да се случва.

Помня един много уважаван възрастен московски духовник, който с горчивина разказваше, че негова енориашка, която в продължение на 25 години е била под пастирската му грижа, отишла в новооткрит манастир и там един монах, ръкоположен на предишния ден, ѝ казал: „Не ходи повече при своя духовник, защото бялото духовенство нищо не разбира от духовния живот. По-добре идвай при мен веднъж на половин година. Аз ще ти давам съвети, и само като ги изпълняваш, ще се спасиш. Сега прави това, това и това.” И ето, че послушанието, което ѝ дал, било съвършено несъвместимо с нейния реален живот, с нейното семейство, с нейния съпруг. С една такава власа, самоволно взета върху себе си, този човек почти съсипал съдбата на тази жена. Колко ли наистина са такива съсипани съдби, които е невъзможно да преброиш?!

682436f64ee67b58f3b69abd090_prev-469x600Реализация на свободата

Мисля, че всеки свещеник, който приема душата на другия човек под свое ръководство, трябва да помни, че неговата цел е да възпита от този човек зрял, способен да реализира своята свобода, християнин. Задачата на родителите, възпитаващи деца е да направят така, че един ден без тях те да могат да живеят правилно: и духовно, и житейски. Да възпитат у тях всички възможни навици, за да могат децата, когато родителите вече ги няма, да вземат правилно решенията си в този много сложен свят. Задачата на духовника е точно такава – да научи човека свободно да взема правилните решения. А за това е необходимо един човек да бъде възпитаван в свобода.

Как се възпитава свободата в детето? Като постоянно му се разширява полето при вземане на решения, като едновременно с това се възлага отговорност за тях. Ако това не се прави, човекът израства с пречупена воля, не може да вземе самостоятелно нито едно решение, нито да го приложи в живота.

Задачата на свещеника е да стои до човека и да му помага в неговото израстване. Много опасно е, когато ние, свещениците, поемем върху себе си повече от колкото можем да носим и започнем да вземаме решения вместо другия човек, за което тежко ще отговаряме пред Бога. Ще отговаряме, защото сме превишили своите правомощия.

Не казвам, че сме длъжни през цялото време да мълчим и да се съгласяваме с всичко. Ако видим, че човекът взема неправилно решение, сме длъжни да му кажем, изхождайки от Писанието, от Божиите заповеди, от каноните, че правилното е това и това, а по-нататък нека човекът сам да вземе решението.

превод: Ренета Трифонова, източник: http://www.pravmir.ru/svoboda-i-startsyi1/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: