Чудеса на св. Димитър Солунски

Когато благочестивият цар Юстиниан съградил прекрасния храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун хора, за да донесат оттам известна част от мощите на светеца за украса и за освещаване на новоиздигнатия храм. Като дошли в Солун, изпратените се приближили до честния ковчег, където почивали мощите на великомъченика и изведнъж от ковчега се издигнал огнен стълб, посипвайки всички с цял сноп искри, а от огъня се чул глас:

 – Спрете и не се осмелявайте!

Обзети от страх, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели само малко земя от това място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Едната половина от взетата земя пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съдохранителница.

В задълженията на един юноша Онисифор влизало да запалва свещите и да оправя кандилата в църквата на свети Димитър. Той започнал да краде свещи и тайно ги продавал, а парите, спечелени от тази продажба, присвоявал. Свети Димитър се явил насън на Онисифор и с най-голяма снизходителност започнал да го изобличава:

– Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака осъждане. Остави това зло дело и се покай.

Онисифор, като се събудил, почуствал срам и страх. Но след известно време забравил заповедта на светеца и отново започнал да краде, но наказанието скоро го постигнало. Веднъж един благочестив човек, като станал рано сутринта, дошъл в църквата на свети Димитър и принесъл няколко големи свещи. Запалил ги, поставил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се приближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, за да ги вземе, когато изведнъж се разнесъл глас от гроба на светеца:

– Ти отново правиш същото!

Поразен от този глас като гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като мъртвец дотогава, докато не влязъл един от клириците и повдигнал обзетия от страх юноша. Веднага щом дошъл на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си страст, и за първото явяване насън на светеца, и за повторното изобличение.

***

Много пленени били освободени от свети великомъченик Димитър от игото на неверните. Един  епископ бил хванат от варварите и бил затворен в окови, но светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван от светеца, епископът благополучно пристигнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в пределите на града, пленили няколко жители. Между пленниците се намирали две прекрасни девици; те умеели добре да бродират на гергеф и да да изобразяват върху тъкан различни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги отдали в дар на своя княз. Като узнал за тяхното изкусно занимание, князът им казал:

– Известно ми е, че във вашата страна има един велик бог – Димитър, който върши дивни чудеса; избродирайте изображението му върху платно и аз ще му се поклоня.

Девиците отговорили:

– Не княже, Димитър не е Бог, а е само велик Божий слуга и християнски помощник. А твоето искане няма да изпълним, защото знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.

-В моята власт са животът и смъртта ви – отвърнал им князът. – Изберете, което искате: ако направите това, което искам от вас, ще бъдете живи, а ако не изпълните заповедта ми , незабавно ще ви накажа със смърт.

Пленничките се боели да не загинат и започнали да бродират изображението на свети Димитър. Преди самия ден, когато се празнува паметта на светеца, девиците завършили работата си и през нощта на 26 октомври, седейки зад гергефа, те, като се наклонили над избродирания от тях образ, започнали да плачат:

-Не се гневи срещу нас, мъчениче Христов – казали те, – ние знаем, че беззаконният княз иска да се присмее над твоето изображение. Призоваваме те за свидетел, че ние не искахме да избродираме твоя образ; заставиха ни да направим това под заплаха от  смърт.

Плачейки по този начин над изображението на светеца, те заспали.

По време на съня им свети Димитрий по чудесен начин пренесъл (както някога ангелът – Авакум[1] ) тези девици заедно с ръкоделието им в същата нощ в Солун на своя празник и ги поставил в църквата до своите мощи по време на всенощното бдение.

От удивление девиците не можели да дойдат на себе си и си мислели, че всичко това става насън.

Накрая те окончателно се убедили, че наистина се намират в Солун, виждат пред себе си гробницата на светеца, стоят в неговия храм, където се намира множество молещ се народ. Тогава на всеослушание започнали да благодарят на своя застъпник свети Димитър и разказали всичко, което се случило с тях. Жителите на Солун, зарадвани от това чудо, с ликуване празнували паметта на свети Димитър, а бродираният образ поставили над олтара. Много чудеса се извършили от него за слава на Бога, Единия в Троица. Нему да бъде слава, чест и поклонение от цялата твар во веки, амин.

                                                            ***

На следващия ден, 27 октомври,  празнуваме  паметта на св. Димитрий Басарбовски. Ето и един малко известен случай с мощите на светеца.

От 1914 до 1919 г. в Европа бушува Първата световна война. България е въвлечена в конфликта чрез военната конвенция с Австро-Унгария и Германия от 24 август 1915 година. България обявява война на Румъния на 1 септември 1916 година.

На 23 ноември 1916 година войските на централните сили влезли в гр. Букурещ. Военното командване заповядало да се затворят православните църкви, но след протест на Букурещкия митрополит Конон заповедта била отменена. Издадена била друга заповед, с която се нареждало да бъдат строшени всички църковни камбани, за да се отлеят оръдия. Това нареждане било изпълнено и била запазена само една камбана – най-голямата, на Митрополитската църква „Св. св. Константин и Елена”, защото била подарена от крал Карол I.

По същото време постъпила петиция от жителите на село Басарбово, да им бъде разрешено да получат светите мощи на преп. Димитрий Басарбовски, като най-главния им аргумент бил, че светецът е от български произход. От немския щаб се получил отказ на петицията.

На 17 февруари 1918 г., около полунощ, по време на силна буря, една група от 20 български войници отвлекли вниманието на часовия сержант в двора и разбили вратите на Митрополитската църква „Св. св. Константин и Елена” в Букурещ. Вдигнали ковчега със светите мощи на преп. Димитрий Басарбовски и го поставили в автомобил, паркиран в странична тъмна улица. Дълго време обикаляли из града, докато намерят пътя за Русе и автомобилът три пъти се повреждал. Когато стигнали половината от пътя, при село Кълугерени, изоставили автомобила и преместили ковчега със светеца в една каруца. През това време за кражбата в църквата бил уведомен немският щаб, откъдето телеграфирали до всички пунктове по Дунава. При село Дайа българските войници били заловени от ст. лейтенант Рефелд и подчинените му. Ковчегът с мощите бил пренесен в гр. Гюргево и положен в кватрирата на генерал Зак от Бавария, комендант на окръг Влашка XI. Поставена била охрана от офицер и войник. На 19 февруари 1918 година, ковчегът с мощите на преподобни Димитрий бил върнат тържествено в град Букурещ, под засилена немска охрана. От бариерата при Белу, митрополит Конон, свещеници и много хриситяни придружили ковчега до катедралата. Отслужен бил благодарствен молебен.

Така, по Божия воля, преп. Димитрий Басарбовски останал покровител на румънската столица Букурещ и до днес. [2]

[1] Веднъж ангел се явил на свети пророк Авакум и му заповядал да отнесе храна на Даниил, затворен тогава във вавилонската яма. Когато Авакум казал, че не знае, къде се намира Вавилон, ангелът по чудесен начин го пренесъл в този град. Паметта на св. пророк Авакум се празнува на 2 декември.

[2] „Преподобри Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе”, архим. Виктор Мутафов, Русе, 2002, с.26-27

Използвана литература: „Жития на светиите“, месец октомври, издание на Зографски манастир