Въпрос на ценности

Автор: Петър Иванов

Алеко Константинов създаде Бай Ганьо като символ на социалната неглижираност и политическа развала. Народното творчество обаче успя да го превърне в национален герой, нещо като комичен вариант на Чък Норис. Цял век по-късно, същият образ продължава да бъде притегателен пример за българската общественост.

Може би малко хора си дават сметка, че Бай Ганьо на Алеко Константинов и Бай Ганьо от вицовете е един и същи герой. Единствената разлика е в гледната точка. Реално погледнато, Бай Ганьо не е глупав, той винаги знае как да си спечели своето. В определен момент дори се издига в йерархията. Но неговият мироглед е ограничен до нивото на материалното. Той никога не би могъл да достигне до по–висока истина от тази „да удари кьоравото“.  В това се състои трагедията на всички негови последователи. За тях нравствеността е някаква форма на наивност или безумие. Те оценяват единствено първичното, което радва сетивата и приспива и последната мозъчна клетка.

Простотия има навсякъде, но в някои случаи тя се превръща в кумир. У нас простотията продава, простотията купува, простотията определя. Най-лесният начин някой да добие известност, е чрез простотия. Кой помни по-предишния министър на образованието?  Предполагам, че малцина. За сметка на това всеки помни репликата „Ми той умрял МА!“, извадена от едно кратко видео (така и не разбрах защо е толкова забавно това възклицание…).

Поредният Бай Ганьо лови бежанци по границата, за да събира лайкове във фейсбук, а друг „се къпи в жъкузи“ и половината народ са решили да гласуват за него – ей така, на шега. На предишните президентски избори си имахме за кандидат скандалния Светльо Витков, който умишлено иронизира простотията. Сега имаме за кандидат съвсем натурален простак (или поне според неговия медиен образ). Интересно, кога точно трябва да ни светне червената лампичка, че нещо не е наред?  Ако изчакаме още десетина години, може да се появи и кандидат, който си попълва документите на „шльокавица“…

Проблемът е, че при нас простотията се е превърнала в ценност, в нещо, което определя битието ни. Пристрастили сме се към нея и сме станали безразлични към стойностното. Затова няма как да имаме читави кандидати на изборите. Няма кой да гласува за тях и няма кой да ги издигне, докато в ролята на мерило се явяват  „бирата и кибапчитата“…