Моят живот в Христа

kronshtadtskiy_5601Автор: св. Йоан Кронщадски

В душата на благочестивия и богобоязлив човек възниква невидимо духовно общение с Бога. Като баща или като строг наставник, Господ Бог ту одобрява, ту осъжда нашите мисли, желания и намерения; ту казва, че това е добро, а това – лошо. И за доброто награждава, а за злото наказва: и всичко това е така явно за душата – веднага и на място.

***

Ако започнеш да изпълняваш, макар и само заповедта за поста в сряда и петък или десетата заповед, отнасяща се до злите помисли и желания, ти ще изпълниш всички заповеди, защото „верният в най-малкото е верен и в многото” (Лука 16:10).

***

Нашият живот е простичък, защото той е Иисус Христос, Синът Божий, препросто, пречисто, вечно, безначално Същество. „Бог ни е дарувал вечен живот; и тоя живот е в Неговия Син” (1 Йоан 5:11). А защо ние търсим живот в хората и властите, в парите, в почестите, и в премените? Там няма живот за сърцето, а има скръб, притеснение и духовна смърт. Защо оставяме Извора на жива вода – Господа и си издълбаваме „пукнати водоеми, които не могат да държат вода” (Йер. 2:13)? Към какво се стремим и се суетим? Защо жадуваме за сласти, пари, почести, премени и празни неща? Всичко това е мъртво, тленно, временно. Имащият властта на смъртта дявол е също така прост и просто ни улавя и уязвява до смърт, затова трябва да държим ухото си нащрек и към нищо да не се привързваме, за да не бъдем уязвени от него.

***

Искаш другите скоро да се изправят от своите недостатъци? А самият ти бързо ли се изправяш, не страдаш ли сам от това, от което другите страдат? А може би заради теб и  твоите недъзи,  другите тънат в грехове и страсти?

***

Ако бедните ежедневно те преследват, това значи, че милостта Божия непрeстанно те преследва. „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани” (Мат. 5:7). А кой ще избяга от Божията милост?

***

%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-%d0%b9%d0%be%d0%b0%d0%bd-%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bd%d1%89%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b81Себе си считай за по-лош, по-немощен от всички в духовно отношение и презирай себе си, ненавиждай се заради греховете – това е благочестиво и справедливо. Към другите се отнасяй снизходително, уважавай ги, обичай ги и не гледай греховете им заради Бога, Който е заповядал всички да почитаме и обичаме, поради това, че те са създадени по Негов образ. Макар и да носят язвите и прегрешенията, те са членове на Иисуса Христа.

***

Всички обичаме живота, грижим се за щастлив живот, а у самите нас животът тлее в страсти. Защо? От това, че не там, където трябва, търсим живота.

***

Не трябва никого да питаме, нужно ли е да разпространяваме славата Божия чрез пишещата ръка – словесно или чрез добри дела. Това ние сме длъжни да правим по мярката на своите сили и възможности. Талантите трябва да се употребяват на дело. Ако ще се замисляш за това просто дело, то дяволът, може би, ще ти внуши нелепостта, че ти трябва да пазиш таланта само за себе си.

***

В болести и изобщо в телесна немощ така, както и в скърби, човек по начало не може да гори към Бога с вяра и любов, защото в скърби и болести сърцето боледува, а вярата и любовта изискват здраво и спокойно сърце. Ето защо не трябва много да скърбим за това, че в болести и скърби ние не можем, както би следвало, да вярваме в Бога, да го обичаме и усърдно да му се молим. За всичко има време и понякога времето не е благоприятно дори да се молиш.

***

Каквото обикне човек, към което се насочва, това и ще намери. Обикне ли земното – земно ще намери. И ще се посели земното в сърцето му, ще му предаде своята земност и ще го свърже. Обикне ли небесното, небесно ще намери. И ще се посели то в неговото сърце и ще му дава животворни сили. Към нищо земно не е нужно да насочваме сърцето си, защото ако неумерено и пристрастно се ползваме от него, ще се загнезди в нас  духът на злобата, станал земен чрез своето безмерно противене на Бога.

***

Най-великото Божие дарование , от което ние се нуждаем повече от всичко и което твърде често получаваме от Бога, вследствие на нашата молитва, е сърдечният мир, както казва Спасителят: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). Когато получите мир, радвайте се и считайте себе си за богати, защото имате всичко.

Текстът е публикуван с корекции (бел. ред.)

Източник: „Моят живот в Христа“ – дневникът на св. Йоан Кронщадски, първа част, ЕТ“ ОРТОДОКС“, превод: Дора Димитрова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: