Помените и милостинята за покойните. Знаем само, че помагат!

nikon-nea-skitiАвтор: старецът Никон Светогорец (Лазару)

..Църквата ни казва да правим помени. Помени на третия ден след смъртта, на деветия, на 40-ия ден, на годината… Защо?

Няма никаква логика. Не можете да убедите никого с аргументи.

Умрял един свещеник в област Серес.. На третия ден, роднините му отиват на гробищата, за да направят панихида. Някакви жени останали у дома и приготвяли кафе и сладки за хората, когато се върнат. Един от внуците на свещеника бил на горния етаж, когато се чуло вратата на къщата да се отваря и затваря. Една от жените му казала: „Отиди да видиш кой дойде.“ Момчето се върнало тичешком и било много изненадано! Вътре в къщата, починалият свещеник бил затворил вратата! Бил с калимявката си, расото си, с епитрахила си… И навсякъде около него капела вода. Момченцето, с цялата наивност, която имат децата, го попитало: „Дядо, нали си мъртъв? Каква е тази вода?“ И свещеникът казал: „Сега ще се върнат всички, кажи им, че много им благодаря… Сега се измъкнах от мъченията, които преминах през тези три дни. И това не е вода, но пот от агонията, която преживях през тези три дни, сега се избавих, сега дишам и затова съм им много благодарен“… Обърнал се, отворил вратата и излязъл. Детето побягнало след него, но не видяло никого. Било посред бял ден, греело слънце. Роднините се върнали от гробищата, детето им казало какво се е случило и всеки един от тях сложил пръста си първо във водата, а след това на езика си. Водата била солена, това било пот.. Било пот. Няма логика във всичко това…

Когато изнасям беседи, винаги питам накрая: „Има ли въпроси?“ Цялата аудитория има. „Искате ли да кажете нещо?“ И така веднъж една млада жена, мисля, че е филолог, се приближи до микрофона и ни разказа за един случай с починалата си майка. Тази млада жена била обикновена християнка като всички нас – по навик, ние сме родени като християни, казваме, че сме християни, но не знаем защо.. Майка ѝ била починала. Какво казва Църквата? Да се правят панихиди на третия, деветия и 40-тия ден. Защо? Да се вари жито, защо? Логично ли е? Ако сваря леща или.. нахут, какво ще се случи с мъртвия? Аз ще ги изям. Защо да варя жито? Защо да е на третия, деветия или 40-ия ден? За да прибере свещеникът парите ли? Защо? Няма никаква логика. Не можете да убедите никого с аргументи за нещо, което е твърде далече от логиката. Но го правете. Ако не го правите, никога няма да научите защо.. Не става въпрос за парите, които давате на свещеника. Та ние даваме повече пари за цигари и много повече за козметика! Не че ни е до парите, но нашата гордост и егоизъм ни пречат и ние не го правим… Ако знаехме какво се случва с нас.. Ако не го правите, никога няма да научите.

coliva_in_biserica_04

Та въпросната жена направила помен на третия и на деветия ден… Времето минавало и една нощ тя била в леглото със съпруга си. „Мъжът ми четеше нещо до мен – каза тя – и аз се готвех да заспивам. И както се готвех да заспивам, чух гласа на майка ми да ми казва: „Анастастия, забрави ли за мен?“ Замръзнах, вцепених се, косата ми се изправи, не можех да мръдна, за да не би съпругът ми да разбере, защото той беше пълен атеист и не исках да се караме.“

Защо трябва да вярвам на това? Защо? Защо вярвате на всичко, което ви казвам? Събудете се! Това не е проповед… Животът ни е скъпоценен, никой няма да ни го върне. Годините, месеците, дните, които сме изгубили, никой няма да ни ги върне. Не си пропилявайте живота! Отворете ума си… Защо трябва да вярвам в това? Не казвам, че тази жена е измамница, но понякога ние се заблуждаваме, че сме чули някого или нещо, обръщаме се и няма никой там. Дали това не било плод на нейното въображение или подсъзнание? Може и така да е било, защо тогава трябва да го приемам?

Но не, това не идвало от нейното подсъзнание.. Откъде го знам ли? Нейният съпруг, който бил до нея, подхвърлил ужасен книгата от ръцете си и казал: „Не чуваш ли, че майка ти те вика?“ Ето откъде знам, че това било истина… Това не било от подсъзнанието ѝ.. Тя била забравила, че на другия се навършвали 40 дни от смъртта на майка ѝ. Ето откъде знам, че тази майка, която била починала преди 40 дни, чакала свареното жито на 40-ия ден. Същото е и с молитвите, които се четат от свещеника над свареното жито – това е непонятно за мен, но знам само, че това помага на покойните.

Колкото и теологии да учим, дяволът знае много повече. Както той има полза от това, толкова ние имаме полза от теологиите.. Защото той няма живот… А ние сме призвани да живеем.

Това е нашата вяра, защото това е нашият живот! Умът не може да приеме учението на Иисус и по този въпрос нашата вяра е била ясна още от самото начало. Словото Божие казва: „за юдеи е съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1:23)…

..Казахме за помените на 40-ия ден, молитвите, „Господи помени този и този“, молитвената броеница, панихидите.. Милостинята.. Давайте милостиня заради покойниците. Защо и как помага на починалите, не знам. Но знам, че им помага. Как го знам ли? По хиляди пътища.

Дойде при мен един човек. В Керацини, Пирея станал един инцидент. На крайбрежния път едно 19-годишно момиче било убито и я погребали. Чичо ѝ полудял: „Що за Бог е това? Ако тя трябваше да умре на 19, по-добре да не се беше раждала! Що за Бог е това? Защо я прибра на 19?“  Може би е бил неженен, нямал е деца, та той плакал и викал повече от родителите на момичето. А освен това бил и религиозен човек. Бил шокиран, вярата му била разтърсена. „Не искам да вярвам в такъв Бог!“

След известно време един рибар продавал риба и му казал: „Ела, вземи си малко риба, вкусна е“.. Чичото отговорил: „Остави ме на мира, не искам никаква риба“, бил много тъжен от смъртта на племенницата си.. „Хайде вземи си една риба, прясна е!“ – „Остави ме, не искам“. Рибарят настоявал: „Вземи си, пресни са“… Накрая чичото се ядосал и си помислил: „Ще взема една риба заради душата на Катерина“. Купил една, платил на рибаря и продължил, дал рибата на едно бедно семейство и се прибрал вкъщи.

След една седмица срещнал един свой приятел. „Как си?“ – „Добре съм“ и т.н. Когато разговорът приключил, приятелят му тръгнал по пътя си, но преди да се отдалечи, се обърнал и му казал: „За малко да забравя.. Снощи, насъне видях племенницата ти Катерина и тя ми каза да ти предам, че е взела рибата и ти е много благодарна. Какво означава това?“

Чичото не бил обърнал внимание на мисълта си, той просто си помислил: „Да взема една риба заради душата на Катерина“.. Ето как знаем, че милостинята помага на покойните.

Забележете следното, след 2000 години, ние все още не вярваме. Трябва да знаем! Иисус не дойде да донесе нова религия, нова теология, нова философия.. Имали сме много такива, дори можем да ги изнасяме и на други планети! Той дойде, за да ни даде нов живот! Ако не се борим да живеем по волята на Христос, ако не се борим да пазим Христовите заповеди, няма да знаем нищо.. Няма да разбираме нищо, но ще си останем със самомнението, с егоизма в ума си, че знаем… Нищо не знаем!

откъс от беседа за задгробния живот, превод от английски: Мартин Димитров

Advertisements

1 Comment on Помените и милостинята за покойните. Знаем само, че помагат!

  1. Прот.Виктор Георгиев // 05/11/2016 в 11:49 //

    Да! Христос може и да не идва с нова религия и теология , но в известен смисъл идва с нова философия. Той идва да промени света и самите нас. Целият му живот , тук на земята , пък и неговото възкресение говорят за това. Той налага промени – Матея 5 – 21,22 27,28 31,32 33,34 38,39 43,44. Но той ги налага с любов , а не императивно „Господ е създал всичко най-потребно за човека – за добро и .зло.“ – Прем.Сир. 39;23-42. Той е дал обаче и правото на човек да избира – Прем.Сир.15-17. Той извлича от живота всичко онова което е важно и основно за човешкия живот , но преобработено , рафинирано , пречистено , доусъвършенствано ,съобразено с Божиите повели и новия начин на живот на човека. Това дава на човека за да има живот вечен. Той не иска от нас жертви , а милост /Осия6-6 Мат.9-13/ , т.е. да се променим. Всичко си има време,ВРЕМЕ ИМА за всяка работа под небето – /Еклесиаст 3-1. Ако човек иска да се промени , нека се учи , чете и слуша и да не бърза да говори – /Прем.Сир.5;13 11;8 Притчи Соломонови 18;14 Послание на Св.Иаков 1;19/. Напоследък прави впечатление , че всякакви хора – историци, лекари , военни, инженери и какви ли не изявяват своята „велика компетентност“ , като дават мнения и съвети за онова ,което сами не разбират , не знаят не са учили. А богословието е сериозна наука! Нека такива хора,по-вече слушат богословите ,НО НЕ НЕБРЕЖНО и да не тълкуват онова ,което сами не разбират ,защото за тях е трудно и мъчно – Послание до Евреите 5;11.Нужно е по-вече търпение – Лука 21;19. Това търпение е добро , на което корените са горчиви , а плодовете сладки! В сама дума философия съществуват други две – приятелство и премъдрост. Аз винаги категорично и публично съм заявявал – Не обичам умните хора! Аз обичам МЪДРИТЕ хора! И така – с нашата ВЯРА , мъдрост , търпение и любов поменем всички наши покойни отци , братя , и сродници. Нека бъде вечна тяхната памет! Бог да ги прости! Ако житното зърно,паднало в земята,не умре,остава си само;ако ли умре,принася много плод – Премъдрост на Иисуса Сирах. 17;1 Йоан-12;24

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: