За длъжностите на енориашите към своя храм

13166046_10209647535204402_782436321382621454_n

Соколски манастир

Със слова в няколко части, припомняме ролята на енориашите за благоустрояването на храма и задължението на всеки християнин  да бъде мисионер, а всеки християнски храм – мисия на Църквата в света. 

„И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.” (1 Кор. 15:38)

 „Главното задължение на свещеника е той сам да бъде мисионер в своята енория и да стои начело на енорийската мисия. Със своя пример той трябва да възпитава енориашите в мисионерски дух. Важна задача в това отношение е въвеждането на практиката на мисионерските поръчения, които трябва лично да се възлагат на енориашите, и след това лично да се търси отговорност за изпълнението на конкретните мисионерски задачи.

Мисията в енорията се смята като най-важната и най-ефективната за успеха на цялата мисия на църквата. Сред най-важната мисия на енорията стои въцърковяването. То протича по схемата оглашение-кръщение-обучение. В тази връзка особена роля играе катехизацията в църквата.

Миряните също носят отговорност за осъществяване на мисията на енорията и тя се изразява преди всичко в полагане на собствени усилия за духовно израстване, което непрекъснато да ги укрепва във вярата и да им даде възможност да свидетелстват за православието и с примера си да подтикнат всички около тях да ги следват в мисионерското подвизаване. Тази отговорност изисква миряните непрекъснато да повишават нивото на своето образование (преди всичко нивото на своето църковно образование), своята квалификация според професията си и да усилват в себе си желанието да служат на другите в своята мисионерска дейност.” [1]

***

„Благодарение на Господа, нашето и вашето желание, благочестиви християни, да се възобнови този храм, се изпълни. Скоро ще се извърши и освещаването му. Вашите по силите ви пожертвувания, давани от вас за възобновяването на храма, се приеха с благодарност и си отиваха по предназначението им. Във възобновения храм ще започнат да се принасят безкръвни жертви на Тялото и Кръвта Христови; ще се възнасят в него молитви за благоустроителите, пожертувателите и благоукрасителите на този свят храм; ще се произнасят всякога молитви за всичко и за всички.

249896_2161260710291_4066192_nИ тъй, енориаши на този свят храм, трябва да благодарим на Бога и да Му се молим, щото Той и в бъдеще, всякога да не ни оставя без милостта си. И не напразно ще бъде радостта на онези, които са дали по силите си, лептата си за възобновяването на храма и за неговото благоукрасяване. С това сами те са заслужили правото да ги споменават в църквата на всяка Божествена литургия. Свещеникът при извършването на Божествената служба ще се моли за дарителите, за целия народ ще прозинася молитви към Господа на милостта и щедростта: „Господи…запази пълнотата на Твоята Църква, освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом. Ти и тях прослави с Божествената си сила, не оставяй и нас, които се надяваме на Тебе…”(от заамвонната молитва), т.е. ще напише имената им в книгата на живота, ще ги представи на небесата, ще ги упокои в селенията на праведниците, ще ги причисли към ликовете на Божиите избраници, тъй че няма да ги забрави св. Църква в молитвите си до свършека на света; затова нека бъдем винаги усърдни и щедри към пожертвуванията си към своите енорийски храмове. Словото Божие свидетелства, че Господ обича онези, които Му служат от все сърце и благославя с изобилие онези енориаши в светия храм, които се грижат за неговото благолепие. Никой да не се стеснява от малкото си подаяние: Бог цени и приема и най-малката жертва, стига тя да е искрена, стига тя да е направена от чисто сърце. Подражавайте в този случай на евангелската вдовица, която е пуснала в кутията за бедните само две лепти, две стотинки, които я прославили пред Бога и в цялата вселена. От всички богати хора, тя най-много е дала на църквата, тъй като двете лепти са били всичко, което е имала и го е дала с готовност, със смирение, с радост, с вяра, че Бог няма да я остави да умре от глад. Когато получите от Бога някаква милост, в знак на благодарност направете някакъв подарък на храма, като предварително се съветвате със свещеника и той ще ви каже от какво има нужда.

Храмът е един за селото или енорията, а ние – енориашите, сме мнозина и можем лесно да удовлетворяваме всичките му нужди, независимо от това колко много са те и колко големи са, стига да имаме желанието да сторим това.

Нашият енорийски храм още не е благоукрасен както отвътре, така и отвън. От много неща има нужда за пълното му възобновяване и украсяване, а средства няма. Кой е виновен, когато в собствения ни дом нещо е неизправно? Разбира се, че виновник е самият собственик. Тъй че, ако нещо в храма не е както подобава,  не сме ли ние – самите енориаши виновни за това?  Храмът Божий за нас, енориашите трябва да бъде това, което е собственият дом за човека. Нека се знае и това, че ако не се грижим  за нуждите на храма, това е виден знак на неуважение към мястото на  живия Бог, знак на липса на любов към Бога и Неговата светиня. Но това, което се дава за храма, да се прави с вяра и за слава Божия, а не за наша слава пред човеците.

Прочее, да покриваме според силите си, нуждите на храма, та и Бог да покрива нашите грехове! Вместо да харчим излишни пари за суетни неща, за удовлетворение на своите греховни похоти, по-добре ще бъде да ги даваме за удовлетворение нуждите на храма, тъй като всичко, що виждаме в храма, принадлежи на Бога. Да спестяваме по нещо от онова, което е нужно за удовлетворяване на телесните ни нужди; да обичаме Христа Спасителя, та и Той нас да обикне; да се стараем да заслужим наследството на Царството небесно, докато имаме сили и възможност, защото когато затворим очи и престанем да дишаме, всичко ще се свърши, на всичко ще се сложи край и няма да имаме възможност да се замислим и погрижим за душата си. Нека това да направим, докато сме още живи и в сили.”[2]

(следва продължение)

[1] „Мисионерската дейност на Руската православна църква днес”, „Веста”, ВТ, 2008 , превод: Валентин Кожухаров

[2] Сп. „Православен пастир”, м. октомври, 1930 г., прот. Иван Писев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: