Трудът е благословение

ceacceb3ceb9cebfcf82-cf80ceb1ce90cf83ceb9cebfcf82-cebf-ceb1ceb3ceb9cebfcf81ceb5ceafcf84ceb7cf82-_d0bfd180d0b5d0bfd0bed0b4d0bed0b1d0bd-e1424004030916Трудът е благословение

– Отче, едно време казваха: „По-добре да търкаш подметки, отколкото завивки”. Какво са имали предвид?

– Искали са да кажат: „По-добре да търкаш подметки, работейки, отколкото да лежиш в леглото, мързелувайки”. Трудът е благословение, дар Божий. Дава бодрост на тялото, свежест на ума. Ако Бог не бе дал труда, човекът би мухлясал. Работливите хора дори на старини не спират да се трудят. Ако спрат да работят, а все още имат сили, ще ги обземе меланхолия. Това е смърт за тях. Спомням си едно старче в Коница, близо деветдесетгодишно, и непрестанно работеше. Накрая умря на полето, на два часа път от дома си.
Освен това и самият телесен покой, който някои търсят, не е постоянно състояние. Отдавайки се на телесния покой, хората успяват само временно да забравят тревогите си. Приемат яденето си, десерта си, банята си, почивката си. Обаче, щом свърши всичко това, търсят някаква друга наслада. По този начин са винаги притеснени, защото винаги нещо им липсва; чувстват една празнота и душата им се стреми да я запълни. Докато този, който се труди и се уморява от работа, чувства постоянна радост, духовна радост.

–  Отче, ако имаш проблем с кръста си, не можеш да вършиш всяка работа.

– Добре, а кръстът не се ли нуждае от упражнения? Няма ли да е от полза някоя работа, която е като гимнастика за кръста? Чуй да ти кажа: ако човек яде, пие, спи и не работи, изпада в състояние на отпуснатост и иска постоянно да спи, защото тялото му, нервите му се отпускат. Постепенно стига до там, че да не може да прави нищо. Едва повърви малко и се схваща. Докато, ако работи по малко се раздвижи, укрепва в краката и ръцете. Забележи, че тези, които обичат труда, не спят по много (от умора може и изобщо да не заспят), но имат сили, защото се каляват с работата и укрепват телесно.

Особено за младия човек трудът е здраве. Забелязал съм, че някои разглезени деца, когато отидат в казарма, се каляват и заякват. Казармата им действа много добре. Разбира се, това ставаше в по-голяма степен едно време. Днес командирите се страхуват да се държат по-строго с войниците, защото, ако ги затегнат малко повече, започват да си режат вените, да изпадат в нервни кризи… Казвам на родителите да плащат на някого и да изпращат децата си при него да работят, за да са здрави – стига да вършат някоя работа, която обичат. Защото един младеж, който има сили и ум, ако не работи, става ленив и вял. Особено когато вижда, че другите напредват, егоизмът му причинява смут и объркване и вече нищо не може да му донесе удовлетвореност. Постоянно е смущаван от лоши помисли и умът му се размътва. След това дяволът отива и му казва: „Загубен човек си ти, виж какъв си непрокопсаник! Еди-кой си стана учител, другият си има собствена работа и си докарва пари, а ти къде ще свършиш накрая?”, и така го отчайва. Докато ако работи, ще придобие увереност в себе си в добрия смисъл на думата. Ще види, че и той може да се оправя, а и умът му ще е зает с работата и ще избави от помислите. Така се получава двойна полза.

194892-b– Отче, много хора, когато се връщат вкъщи след работа, са изнервени.

– Винаги съветвам мъжете след работа да влязат в някоя църква – ако има някъде отворена, да запалят една свещ и да останат вътре десет-петнадесет минути; или да седнат в някой парк или градинка и да прочетат един малък откъс от Евангелието, за да се успокоят малко и след това да се приберат вкъщи спокойни и усмихнати, а не да се прибират изнервени и да започват кавги. Да не пренасят вкъщи проблемите, с които се сблъскват на работата, но да ги оставят вън от вратата.

– Отче, някои обаче имат донякъде оправдание, защото отговорността, която носят на работното си място, ги изпълва с тревоги и стрес.

– Изпълва ги със стрес, защото не оставят място за Бога при решаване на задачите си. Мързеливецът, който си казва: „е, има Бог…”, е по-добър от тях. Според мен по-добре е човек да е обикновен служител, да върши правилно и любочестно работата си, но да опростява живота си, да се ограничава в необходимото и да му е мирна главата, отколкото да е голям началник и постоянно да се тормози и да се вайка, защото обикновено има дългове. Явява се гордостта: „Ще взема такъв и такъв заем, за да покажа, че правя това и това, и да се уредя по-добре…”. А после се оказва, че не е направил добре сметката, фалира и продават имуществото му на търг и т.н.

Освен това мнозина на работата си не работят с ума си, напразно се уморяват и не са продуктивни. Виждат, че не могат да се справят и изпадат в душевен смут. Някой например иска да научи един занаят, но понеже е невнимателен, с години отива и се връща, без да има напредък, защото не работи с ума си. Трябва да види какво му е необходимо в работата, за да го набави. Ето на, когато работех в света като дърводелец, видях, че за мебелите, които правех, ми трябва и един струг. Какво? Да ходя при друг да ми стругова материала ли? Взех един струг и се научих да работя с него. След това ми се наложи да направя вити стълби. Седнах, припомних си и геометрията, и аритметиката, и се научих да ги правя. Ако не работиш с ума си, ще се мъчиш. С това искам да подчертая, че човек трябва да развива ума си, защото в процеса на работа възникват най-различни неочаквани случаи. Така човек ще стане добър майстор и ще знае как да се справя с трудностите, и ще се развива. Основата на всичко е в това: умът винаги да работи и да ражда решения. В противен случай човек си остава недоразвит и губи времето си напразно.

%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b4-%d1%83%d0%b8%d0%ba%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%83%d0%bd

„Труд“- картина на Форд Мадокс Браун

Освещаване на труда

Всеки човек трябва със своята молитва, със своя живот да освещава труда и себе си. А ако е началник и носи отговорност нека помага духовно и на подчинените си. Ако е в добро вътрешно състояние, освещава и работата си. Когато например млади хора отиват да научат занаят при някой майстор, същевременно трябва да бъдат научени да живеят духовно. Това ще е от полза и за майстора, и за подчинените му, и за клиентите му, защото Бог ще благослови работата му.
Всяка професия може да се освети. Един лекар например не трябва забравя, че това, което най-много помага в медицината, е Божията благодат. Затова нека се постарае да стане съсъд на Божията благодат. Лекарят, който е добър християнин, освен с науката си, помага на болните и с добротата и вярата си, защото ги окуражава да преодоляват болестта си с вяра. При някоя сериозна болест може да каже на болния: „Медицината стига до тук, обаче съществува и Бог, Който върши чудеса”.

Също и един учител трябва да се старае да върши служението си с радост и да подпомага децата в духовното им възраждане, тъй като не всички родители имат възможността да направят това, дори и да имат доброто намерение. Да се погрижи едновременно с изучаването на уроците децата да стават и добри хора. Иначе каква полза ще имат от знанията? Обществото има нужда от добри хора, които ще вършат добре работата си, каквато и професия да имат. Учителят не трябва само да полага усилия учениците да научават добре уроците си, но да има предвид при поставянето на оценки и другите добродетели като благоговението, добротата, любочестието. Божиите оценки невинаги съвпадат с оценките на учителите. Може тройката на едно дете за Бога да е шестица и шестицата на друго за Бога да е тройка.

Източник: Старецът Паисий Светогорец „За семейния живот“, Слова, том 4, издание на Зографски манастир, Света Гора. Заглавието е на Задругата

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: