В помощ на православния християнин

looking-upwardsРазговор с Андрей Музолф, преподавател в Киевската духовна академия и семинария

– Андрей, в редакцията на „Православен живот” редовно пристигат различни въпроси от читатели. Подбрахме най-често повтарящите се и искахме да ги обсъдим с Вас. Да започнем с този въпрос: може ли православният християнин да влиза в католически храмове, в джамии? Как да се държи там?

– В едно от своите послания свети апостол Павел казва: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно” (1 Кор. 6:12). Следователно, за да отговорим по-конкретно на този въпрос, отначало трябва да определим целта на посещението в иноверчески или инославен храм. Ако отиваме в църква или джамия, за да ги разгледаме, да разширим своя културен кръгозор, в това по принцип няма нищо осъдително.

Ако посещаваме неправославен храм, за да се помолим, трябва да си спомним първо 65 апостолско правило: „Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение”. Но има и изключения: в много римокатолически храмове, а също и в храмове, принадлежащи на други юрисдикции има светини, почитани и от православни. Към цитираното по-горе апостолско правило става дума за забрана за участие в обществено богослужение заедно с неправославни. Затова няма нищо осъдително в това, че православен християнин с молитва почита тази или онази светиня, намираща се в инославен храм.

Относително е и това, как трябва да се държим в неправославни храмове. В такива случаи в правилото на ръководството може да има само един фактор – възпитанието. Православният християнин, където и да се намери, трябва да се държи културно и сдържано. Независимо от нашите лични убеждения, ние по никакъв начин нямаме право да обиждаме религиозните чувства на другите хора, защото главният критерий, който отличава християнина, е преди всичко любовта. И критерият е определил Сам нашият Господ Иисус Христос: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан. 13:35).

– Може ли да се обръщаме към нетрадиционната медицина, например към китайската?

– Православната църква никога не е считала за духовно препятствие постиженията в областта на медицината. Но преди да прибегне към помощта на този или онзи „нетрадиционен лекар”, човек трябва за себе си да разбере от какви източници той се ползва, иначе може да нанесе немалко вреди както на тялото, така и на душата си.

Един от изследователите на нетрадиционните методи на лечение веднъж отбеляза, че китайците, например се отнасят към своята медицина като към религия. Подобно отношение към медицината трябва да предупреждава православния християнин, защото по-високо и по-сакрално от религията не може да има. Освен това, немските учени, изследвайки практиката на акупунктурата, са провели следният експеримент: на единия пациент сложили игли по всички „канони” на китайската медицина, а на друг – напосоки, колкото да не засегнат важни органи и да не му навредят. В резултатите ефективността при първия пациент била 52%, а при втория 49%. Т.е. почти нямало разлика между „умната” и „свободна” акупунктура.

Но по-остро стои въпросът за приложението на някои духовни практики в медицината. Така например някои „целители”, за да излекуват определен недъг, предлагат на своите пациенти да се опитат да излязат от физическия свят и да влязат в света на свръхчувствителното, на ектстрасензорното. Но ние трябва да помним, че нашето физическо тяло е някакъв вид преграда, която ни отделя от пряко, непосредствено общение с духовния свят и в частност – със света на падналите духове. Някои източни култове използват цял комплекс от упражнения, способстващи подобно общуване с „духовния свят” и тази практика отслабва нашата защита от демоните. Свети Игнатий Кавказки предупреждава: „Ако ние се намирахме в чувствено общение с демоните, то те в най-кратко време окончателно биха развратили хората, непрестанно внушавайки им зло, като явно и непрестанно му съдействат и заразяват с примера на  своята престъпна и враждебна на Бога дейност”.

– Какво означава да не ходиш в събрание на нечестивци?

– Значението на този стих от първия псалом на книгата Псалтир е дълбоко и многозначно. Свети Атанасий Велики казва, че „събрание на нечестивци” е събрание на лукави хора, които се стремят да отклоняват праведника от следването на пътя му към Бога. А свети Василий Велики уточнява, че „събрание на нечестивци” са всички нечестиви помисли, които подобно на невидими врагове обладават човека.

Много интересно е и това, че в примера на този псалом за противодействие на праведника  на „събранието на нечестивци” се говори в „три измерения” – влизане, стоене и седене: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи”(Пс. 1:1). По думите на свети Теофан Затворник цялото това трикратно указание е предупреждение за трите главни степени на склоняването към зло: във вид на вътрешно влечение към зло (влизане в греха), във вид на съгласие, одобрение на злото (стоене в греха) и във вид на борба с доброто и пропаганда на злото (събеседване с губителя, т.е. с дявола).

По такъв начин, влизането в събрание на нечестивци се нарича всевъзможното участие в злото – с мисъл, слово или постъпка. По думите на преп. Йоан Касиан Римлянин, за да се спаси, човек трябва непрестанно да контролира самия себе си, да се упражнява в духовната дейност; без това не е възможен духовен живот.

– Може ли да отидем на почивка, например на ски курорт през Рождественския пост?

– Според преп. Ефрем Сирин целта на поста се заключава в това, човек да успее да победи в себе си похотите, пороците и греховете. Ако постът не ни помогне да преодолеем греха, ние трябва да се замислим как постим и кое правим неправилно.

За съжаление, исторически се е случило така, че в живота на съвременния човек голяма част от отпуските са през времето на Рождественския пост – в периода на новогодишните празници (Руската църква празнува Рождество Христово по стар стил, на 7 януари, т.е. новогодишните празници са по време на пост за православните християни, бел. прев.) Целта на Рождественския пост се заключава в това да подготви човека към приемането на Богомладенеца Христос, Който идва в този свят и става човек с цел да спаси всеки от нас от властта на греха и смъртта. И затова главното, за което е длъжен да мисли православният християнин преди Рождество Христово, е как най-добре и най-правилно да се подготви за среща със Спасителя.

Активната почивка като ски спорта, е много полезна за здравето, ако правилно се съвместява с духовното възрастване на човека. В противен случай полза от такова „оздравяване” няма да има. Затова, ако нашата почивка не ни позволява да направим нашето сърце достойно вместилище на Живия Бог, тогава е по-добре да се откажем от такъв отдих.

– А може ли жените да си правят татуировки с козметична цел?

– За да се отговори на този въпрос трябва първо да се реши защо въобще е нужна подобна татуировка, каква е причината, подтикнала човек да направи на своето тяло някакво изображение.

Още в Стария Завет е казано: „Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви” (Лев. 19:28). Тази забрана в Петокнижието на Моисей се повтаря по-нататък още два пъти: в книга Левит1, а също и в книга Второзаконие2. Моисей забранява да се обезобразява човешкото тяло, защото подобно действие се явява оскърбление към Твореца, Който е дал на човека прекрасна плът. Исторически татуировката е признак на принадлежност към някаква езическа култура. Хората с помощта на татуировката са се надявали да получат особено благоволение от едно или друго божество и от древни времена татуировката е „мерзост пред Господа”.

По думите на митрополит Антоний Сурожски, тялото е видимата част на душата, затова което и да е външно изменение е преди всичко признак на вътрешна, духовна промяна, която се случва се с човека. Главният признак на християнина е скромността, кротостта и смирението. Татуировката, по мисълта на един съвременен автор, е бягство от скромността, опит да се представи човек по-изискано; възможно е целта да е някакво прелъстяване на околните. Изхождайки от това, може да се направи сигурен извод: дори и най-безобидните татуировки могат да нанесат на човека непоправима духовна вреда.

– Може ли да слушаме молитвеното си правило със слушалки на път за работа или на диск в колата?

– Молитвата е преди всичко беседа с Бога. Затова е съмнително твърдението, че можем  да се молим и чрез аудиозапис.

За съжаление съвременният човек, който толкова е опростил своя живот с помощта на едни или други технологии, е готов все по-малко време да отдели на Бога и на общението си с Него. Затова ние се стараем да се молим под звуците на аудиозапис, слушаме вечерни и утринни молитви в колата или на път за дома. Но ако се замислим, колко внимателно можем да слушаме такива записи? Доколко съсредоточено можем да се молим под техните звуци?

Светите отци винаги са казвали, че е по-добре искрено да кажеш на Бога няколко думи, отколкото да произнесеш дълги молитви, докато не мислиш за Него. Господ не се нуждае от нашите думи, а от нашето сърце. И Той вижда неговото съдържание – стремежът към своя Творец и Спасител или пък опита да Го пренебрегнем, криейки се зад половинчасов аудиозапис.

– Какво не бива никога да прави православният християнин?

– Православният християнин трябва преди всичко да се бои да греши, но не заради страх от Божието наказание. Преп. авва Доротей казва, че страхът Божий – това е не толкова боязън от Бога като някакъв отмъстител за греха; страхът Божий е боязън да не би да оскърбим явената в Христа Божия любов. Затова всеки православен християнин трябва да се старае да контролира себе си, пресичайки дори самите помисли за извършаване на греха, защото със своите грехове, по думите на свети апостол Павел, ние разпъваме нашия Господ Иисус Христос. С греховете ние разрушаваме всичко това, което е направено от Бога за нашето спасение. И именно  за това ние трябва да се боим и да ги избягваме в нашия живот.

Интервю на Наталия Горошкова. Заглавието е на редакцията.

Превод: Ренета Трифонова, източник:http://pravlife.org/content/chego-nikogda-ne-dolzhen-delat-pravoslavnyy-hristianin


1 „Не бива да бръснат главата си, да подстригват края на брадата си и да правят резки по тялото си” (Лев. 21:5), бел. прев.

2 „Вие сте синове на Господа, вашия Бог; не правете резки по тялото си и не стрижете косата над очите си за умряло”(Второз. 14:1), бел. прев.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: