За Църквата, изцелението и манията за оздравяване

Автор: Дмитрий Марченко

Лечението е нужно и полезно действие, в някои случаи е дори необходимо. Но човек от време на време дори нужните и полезни неща може да превърне в мания и ексцентричност. Навярно всеки се е сблъсквал с такава своеобразна „мания” на свои ближни, когато народът масово е готов да се занимава с „очистване на организма от шлаките” и да лекува всички болести с помощта на пчелен прашец, настойка от дъждовни червеи, сода за пиене или (прости ми, Господи) урина, само не и да се обърне към лекарите. Понякога това е просто безобидно заиграване с „народната медицина”, но опитите да се лекуват хроничните заболявания с отвара от хлебарки и заешки екскременти могат да завършат трагично.

Тази епидемия не е чужда и на някои православни. Народната религиозност въобще е склонна да се доверява на различни нетрадиционни лечебни практики на фона на предпазливия си подход към „официалната” медицина. Това е обусловено от факта, че народната вяра, ако постоянно не бъде направлявана в църковното русло, започва целенасочено да се отклонява по посока на магията, шаманизма и езичеството. И тук призракът на езичеството надвисва заплашително. Трябва ли да напомняме, че „език” (на старобълг. „язык”, бел. прев.) означава именно „народ”?

От друга страна е разпространен и стремежът на своеобразно  „лекуване” с помощта на Църквата. В някои случаи тази практика почти не се отличава от магизма. Някои хора употребяват в храната неща, които не са много подходящи за доброто храносмилане: например т.нар. „ангелски” тамян (пепел от тамян, взет от кадилницата, с която дяконът е кадил на Херувимската песен) или земя от гроба на някой подвижник, угарки от свещи и т.н. Разбира се, всичко е възможно и „плацебо ефектът” [1]не е отменен. Но прегорялата смола (която често се оказва евтин тамян) и други подобни едва ли биха способствали за подобрението на здравето.

Някои пък поставят на болното място икона или си накланят главата до църковната камбана, за да „попият” „благотворните вибрации” на камбанния звън. [2]

Още помним, как преди десетилетия домакините, които искаха да оздравеят, „зареждаха” буркани с вода от сеансите на екстрасенсите пред телевизорите. Сега Богоявление и Пасха те тичат към най-близкия храм с многолитрови бутилки за светена вода. В храма такива хора рядко надничат, в храм те не влизат, но очакват „благодат” отвън със своите бутилки. Грубо казано, те са сменили едно „магьосничество” с друго. Защото в тяхното съзнание Църквата по своите функции малко се отличава от който и да е екстрасенс.

За такива хора Църквата не е път към Бога, а източник на „безплатна” благодат.

Но се случва и това, че в качеството си на лекарство някои избират тайнствата на Църквата. В църковната и „околоцърковната” среда често могат да се чуят следните изрази: „Ако страдате от хипертония – идете в църквата, изповядайте се, покайте се, побеседвайте с добър свещеник за своя живот, потърсете съвет” и т.н.

И тук веднага можем да отсеем правилните акценти. Действително, на Църквата са известни много свидетелства на чудесно изцеление. Но лечението на тялото не е целта, заради която участваме в тайнствата. Те са ни нужни преди всичко за единение с Христос. Ако сравняваме Църквата с лечебница, то е защото Тя е преди всичко лечебница на духа, а после –  на душата и тялото. Душевният мир и телесното изцеляване могат да бъдат „странични ефекти” от духовното изцеление, но не и главно и непременно следствие от църковния живот.

Дори тайнството Елеосвещение (Маслосвет), при което непосредствено се призовава Божията благодат за изцеряване на телесните недъзи, на първо място е изцеряването на греховете: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.  И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят” (Иак. 5:14–15).

В Евангелието сам Господ, излекувайки страдащите, не казва „изцерявам те”, а „прощават ти се греховете”(Марк. 2:5) „ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14).

Освен това винаги следва да помним, че телесното здраве в нашия земен живот съвсем не е задължително качество на вярващия човек. Много велики светци, в това число и Серафим Саровски, Амвросий Оптински, Паисий Величковски и др. през живота си са страдали от различни недъзи. За много хора телесните болести се явяват своеобразна „спирачка”, която не им позволява да се поддадат на страстта на тщестлавието и гордостта.

Да си спомним също и житието на киево-печерския светец Пимен Многоболезнени, който е боледувал през целия си живот, но „тази телесна болест не оставила място за духовна болест”. За свети Пимен търпението на недъзите станало път към спасението на душата. Както той сам отбелязва, съгласно житието, „Бог може да ме дигне от леглото и да изцели моята немощ, но аз сам не искам, защото който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22). Предпочитам да изгние в този живот всичко, за да може бъдещето ми тяло да е нетленно; по-добре тук да понасям смрад, за да мога там да се наслаждавам на неизречено благоухание”.

Разбира се, всичко казано дотук не значи, те да се лекуваш е „грешно” или че лекарите не са ни нужни (да си спомним професионалните лекари, причислени към лика на светците – преди всичко св. Лука Войно-Ясенецки), но в такъв случай, както и в живота, е нужно правилно поставяме своите  приоритети.

Разбира се, църковните тайнства и обреди могат да способстват по един или друг начин върху телесното и душевно здраве: изповедта, например, има психотерапевтичен ефект и помага при лечението на психосоматични разстройства. Но целта на изповедта преди всичко е разкаянието за извършените грехове и примирението с Господа. Винаги трябва да помним главното: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”(Мат. 6:33).

Превод: Ренета Трифонова, източник: http://pravlife.org/content/o-cerkvi-iscelenii-i-manii-ozdorovleniya

---

[1] Плацебо ефектът е необикновен феномен, при който здравето на хората се подобрява дори и когато са подложени на въображаемо лечение.

[2] В България много „християни” правят такива опити със „зареждане с енергия” под купола на храма (бел. прев.).