За греховете на ближния и нашите грехове

Автор: Тито Колиандер

След като си осъзнал собствената си негодност, ограниченост и нищета, подобно на митаря, извикай към Господа: „Боже, бъди милостив към мене грешния”. И добави: Смили се над мене, Господи, защото съм много по-лош от митаря; гледам накриво фарисея и сърцето ми се превъзнася, говорейки: благодаря Ти, че не съм като него.

Светците казват: когато видиш мрака в собственото си сърце и слабостта на собствените си сили, ще престанеш да осъждаш ближния. Тогава ще виждаш по-ярко отражението на небесната светлина в цялото творение и не ще забелязваш греховете на другите, защото собствените ти грехове са големи.

Само когато от все сърце се стремиш към съвършенство, ти ще виждаш собственото си несъвършенство. И само след като си осъзнал своето несъвършенство, ти ще можеш да се усъвършенстваш. Така от слабостта се ражда съвършенството.

Тогава ти се дарява състоянието, което Исаак Сириец обещава на себепреследващите се: „И твоят враг ще бъде прогонен от приближаването ти”.

За какъв враг говори тук светият отец? Разбира се, за този, който веднъж приел образа на змия не престава да внушава недоволство, нетърпение, избухливост, гняв, завист, страх, отчаяние, безпокойство, ненавист, леност, униние, неверие и изобщо всичко, което отравя съществуването ни и което се корени в самолюбието и в себе-жаленето.

Как може да изисква подчинение човек, който с болка е разбрал, че сам не изпълнява волята на своя Създател? Може ли да е разстроен, да проявява нетърпение или раздразнение, ако нещо става противно на желанието му? В своя подвиг той е достигнал до състоянието да няма никакви желания. „Защото за оногова, който няма своя собствена воля, всичко, което би се случило с него, е съгласно с волята му” – казва авва Доротей. Неговата воля се слива с Божията воля и за това, каквото и да поиска, то му се дава (Марк. 11:24).

Как може да завижда човек, който не се превъзнася, но като вниква в себе си, открива, че всички други много повече от него заслужават похвала и уважение? Нима може да се страхува, да е отчаян или да се безпокои този, който знае, че трябва да понесе всичко, което се случва с него, защото като разбойника на кръста е приел достойното според делата си? (Лука 23:41). Леността се отдръпва от него, защото той постоянно я разобличава в себе си. Не може да се чувства обиден този, който е осъзнал своето нищожество. Той чувства омраза единствено към злото, гнездящо в неговото сърце и скриващо от него Господа. Той е намразил своя живот (Лука 14:26). Тогава в душата му вече няма място за съмнение, защото е вкусил колко е благ Господ (Пс. 35:9). Само Господ е в състояние да го крепи. Неговата любов постоянно нараства, а заедно с нея – и вярата.

По думите на св. Исаак Сириец: „Той е сключил мир със себе си, а небето и земята са сключили мир с него”. Той събира плодовете от смирението. Но това е възможно само по тесния път, който малцина намират (Мат. 7:14).

Източник: Тито Колиандер „Пътят на подвижниците“