Църквата и политиката

meyendorff12_0-previewАвтор: о. Йоан Майендорф

По времето на Христос еврейското общество, в което Той е живее, е било разделено на няколко доста различни политически фракции, които предлагали диаметрално противоположни политики: „зилотите“ искали да организират въстание срещу Рим, който управлявал страната; други – включително свещениците и други служители на храма, също както и „митарите“ (които събирали данъците за римляните) – защитавали сътрудничеството с властта.

„Зилотите“ виждат в Иисус Месията и Го призовават да ръководи въстанието, но Той, макар и признавайки Месианската титла, „яде и пие с митари“, като същевременно с това изобличава „лицемерието“ на върхушката. В нито един момент обаче, Той не се идентифицира нито с „консерватизма“, нито с „революцията“. Неговото послание е послание на върховна и абсолютна свобода от всичките обърквания на човешката политика: Неговите ученици са призовани да станат граждани на Неговото Царство, а не слуги на политически „каузи“.

Той определено се идентифицира с „бедните“ и с „децата“, но не с цел да ги призове към революция. Той ги нарича „блажени“, защото счита, че са по-близо до Царството от богатите. Той укорява богатите, но единствено като ги призовава да помагат на бедните и да ги обичат.

Никаква нова социална система не би могла да бъде изградена на базата на Неговото учение. Въпреки това, през вековете не е съществувала социална система с толкова социално влияние колкото Християнското послание. Това влияние е било реално в зависимост от това дали Църквата е била способна да бъде наистина себе си; в зависимост от това дали Евангелието на Иисус Христос е било възприето заради самото него, а не заради земни политически причини.

Християнската история е пълна с трагични и противоречиви злоупотреби с Християнството. Християнски империи са го използвали, за да победят „неверниците“ чрез насилие. Богатите са проповядвали ненасилие в името на Христос, с цел да умиротворят онези, които завиждали на тяхното богатство. Буржоазията монополизирала Християнството и го направила синоним на социална порядъчност.

Всички тези злоупотреби „отдясно“ са провокирали днешната реакция „отляво“: социални радикали отъждествяват Християнството с една утопична програма за егалитарно общество в този свят. В интерес на истината, обаче, техният идеал е също толкова утопичен, колкото и утопична е идеята за „свещена империя“ през Средновековието.

Църквата престава да бъде Църква, ако изключва богатите или бедните; защото къде другаде, освен в Църквата, богатите ще се научат да дават и да станат бедни, а бедните ще се научат как да преобразуват своята бедност в „бедност в Духа“, заради която Господ ги нарича „блажени“?[1]

източник: https://svotssynaxis.com/2016/11/09/the-church-and-politics/, превод: Атанас Ваташки


[1] Очевидно отец Йоан Майендорф има предвид следните думи от Евангелието: „блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство“ (Матей 5:3) – бел. прев.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: