Юродивите заради Христа. Кои са те?

iurodivi

Автор: митр. Калистос Уеър

В християнската общност пророчески духоносец е и юродивият заради Христа, на гръцки наричан σαλός. Обикновено е трудно да се разбере доколко неговата „юродивост“ е съзнателно и умишлено възприета и доколко е спонтанна и непреднамерена. Вдъхновен от Духа, юродивият довежда делото на метаноя, или „промяна на ума“, до неговия краен предел. По-радикално от всеки друг, той обръща пирамидата с върха надолу. Той е жив свидетел за истината, че Христовото царство не е от този свят; той свидетелства за реалността на „антисвета“, за възможността за невъзможното. Той живее в пълна доброволна нищета, като се отъждествява с унизения Христос. По думите на Юлия де Бособр „Той е ничий син, ничий брат, ничий баща и няма дом“¹. Отказвайки се от семеен живот, той е странник или поклонник, който навсякъде се чувства у дома си, но не се установява никъде. Облечен в дрипи дори и в зимен студ, нощуващ в някоя барака или църковно преддверие, той отхвърля не само материалната собственост, но и онова, което другите считат за негов здрав разум и психическо равновесие.

Излишно е да казваме, че юродивостта заради Христа е изключително рядко призвание и не е лесно да се различи фалшивото от автентичното, „провалът“ от „пробива“. В крайна сметка остава само една проверка: „По плодовете им ще ги познаете “ (Мат. 7:20). Лъжливият юродив е безплоден и разрушителен за себе си и за останалите. Истинският юродив заради Христа притежава чистота на сърцето и оказва върху хората около себе си въздействие, което променя живота. От практическа гледна точка нищо от онова, което прави юродивият, не принася някаква полза. И въпреки това, чрез някоя изумителна постъпка или загадъчна дума, често умишлено провокираща и скандална, той събужда хората от самодоволството и фарисейщината. Сам оставайки невъзмутим, той отприщва реакции у другите, като извежда подсъзнателното на повърхността и така дава възможност то да бъде очистено и осветено. Той съчетава дързостта със смирение. Тъй като се е отказал от всичко, той е истински свободен. Както юродивия Николай Псковски, който сложил в ръцете на цар Иван Грозни парче месо, от което капело кръв, той може да упрекне силните на този свят със смелост, която другите нямат. Той е живата съвест на обществото.

Бележки:

  1. Iulia de Beausobre, Creative Suffering, p.33

Из „Православният път“, изд. Омофор, 2014 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: