Иисус Христос. Живот и учение

Автор: митрополит Иларион Алфеев

Представяме части от новата книга на митрополит Иларион Алфеев „Начало на Евангелието” в няколко части, като първата от тях е под общото название „Иисус Христос. Живот и учение”

Разказите за обстоятелствата, свързани с рождението на Иисус Христос, са интересни не толкова от историческа, колкото от богословска гледна точка. Всеки от тези разкази подчертава особения характер на рождението на Иисус от Дева като събитие, излизащо от рамките на обичайната човешка история. В родословието на Иисус Христос, и явяването на ангелите, сънят на Йосиф и другите детайли от повествованието, илюстрират главната вест: Бог се намесил в човешката история, изпратил на земята Месия, в идването на Когото намерили своето изпълнение надеждите и очакванията на богоизбрания народ [1].

В повествованието за идването на влъхвите във Витлеем от изток прави впечатление липсата на конкретност при евангелиста в описанието на техния произход и занимание. Терминът „влъхви” (от гр. μάγοι) в античната литература се употребявал достатъчно широко и могъл да обозначава в тесен смисъл жреците на зороастрийската религия или вавилонските жреци-астролози, а в по-широк – въобще астролозите или гадателите (маговете). Доколкото в разказа става дума за влъхвите „от изток” и като се има предвид географското положение на Витлеем и Палестина, може да се предположи, че те са дошли от Персия или Вавилон. Юстин Философ (II в.) счита, че влъхвите са дошли от „Аравия” [2], обаче по негово време този географски термин се е употребявал в по-общ смисъл и е обозначавал т. нар. камениста Аравия [3].

Най-различни предположения съществуват относно звездата, която влъхвите „видели от изток”. Още през 1614 година немският астроном И. Кеплер е предположил, че става дума в Евангелието от Матея за звездата, която се е повила в резултат на срещата между Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби в 7 г. пр. Р. Хр.

Повдигнали се и други хипотези, сред които мълнията на свръхнова звезда в годината на рождението на Иисус. Обаче като се има предвид, че звездата е водила влъхвите в конкретна посока, може да се предположи, че влъхвите са видели ярка комета, чиято опашка била насочена по такъв начин, че да им показва пътя. Китайските източници отбелязват три комети:  през 12-та, 5-та и 4-та година пр. Р. Хр. Кометата през 5-та година се появила в периода между 6 март и 9 април и можела да бъде наблюдавана в течение на седемдесет дни в областта на съзвездието Козирог[4]. Възможно е именно нея да са видели и влъхвите.

Появата на звезди, ознаменуващи рождението на Иисус и поклонението на влъхвите още Древната Църква е изтълкувала като символ на това, че на християнството предстояла победа над езичеството и магиите.

Звездата блестяла на небето по-ярко от всички останали звезди с неизказана светлина, а нейното ново появяване предизвикало изумление. Всички други звезди заедно със слънцето и луната съставяли нещо като хор около тази звезда, а тя разливала своята светлина върху всички. И е имало смущение, откъде е това ново, неприличащо на тези звезди явление. През това време започнала да пада всякаква магия и всичките връзки на злото да се разкриват, произлизало неведение  и древното царство се разпаднало, тъй като Бог се явил като човек за обновяване на вечния живот и се случило началото на това, което било приготвено от Бога[5].

В началните глави на евангелията от Матей и Лука, които описват събитията, свързани с рождението на Иисус, голяма роля играят ангелите. За явяването им на хората  се разказва многократно в Стария Завет. Ангелите се възприемали не толкова като посланици Божии, носители на Божията воля, а и като участници в човешката история. Ангелите служат като свързващо звено между света на хората и горния свят, в който пребивава Бог. Участието на ангелите в събитията, свързани с рождението на Иисус, подчертават Неговия Божествен произход. Още в първите глави на двете евангелски повествования Иисус се появява като очаквания Месия, Чието рождение приветства ангелското войнство.

Както и всички еврейски младенци от мъжки пол, Иисус също бил обрязан. В повествованието  свети Лука обръща внимание на многочислените посочки към Моисеевия закон, който евангелистът нарича закон Господен:

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;  и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.  А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,  и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.(Лк. 2:21–39)

Обичаят да се обрязват младенците от мъжки пол идва от завета на Бог с Авраам, който Бог му заповядал: „На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе. Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен” (Бит. 17:12–13).

Християнската църква в своя ранен етап на съществуване е отменила този еврейски обичай, и това било свързано с решението да се отвори Църквата за „необрязаните”, т.е. за езичниците  (Деян. 11:3). Апостол Павел развива учението си за Църквата като нов Израил, „където няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване ни необрязване”(Кол. 3:11).

Въпреки това Лука, несъмнено запознат с богословието на Павел и пишещ за езичниците, единствен от евангелистите счита за необходимо да упомене за това, че Иисус бил обрязан в знак на Своята принадлежност към богоизбрания еврейски народ. Лука е също така единственият, който разказва за това, че младенецът Иисус е бил доведен в Йерусалимския храм, за да се представи пред Господа.

И двата разказа – за обрязването на Иисус и за представянето Му в храма, показват верността на Йосиф и Мария пред предписанията на Моисеевия закон:

 „Кажи на синовете Израилеви: жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена; тя ще бъде нечиста, както през дните на месечното си страдание от очистяне; а на осмия ден да му обрежат крайната плът; и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето й.

След като изтекат дните на очистянето й, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста.” (Лев. 12:2–4, 6–8).

Жертвата на очистването, или жертвата на греха, е имала изкупително и очистително действие. Тя се принасяла след извършването на волни или неволни грехове, а също така и след завършването на периода на женската родова нечистота. Обрядът на очистването се извършвал на четиридесетия ден от раждането на дете от мъжки пол. Две гургулици и два гълъба носела тази жена, която нямала достатъчно средства, за да принесе в жертва агне: това потвърждава, че Йосиф е бил човек със скромни средства, независимо от това, че произхождал от Давидовия род. Фактът, че Йосиф и Мария не намерили място в гостилницата във Витлеем, също косвено потвърждава това, че възможностите на Йосиф са били скромни.

(следва продължение)

Превод: Ренета Трифонова, източник: http://www.pravmir.ru/iisus-hristos-zhizn-i-uchenie-izbrannyie-glavyi-6/

 

[1] Ср.: Hannan M. The Nature and Demands of the Sovereign Rule of God in the Gospel of Matthew. P. 21.

[2] Иустин Философ. Диалог с Трифоном. 88 (PG. 6, 685). Рус.пер.: С. 278.

[3] Регион, намиращ се в пределите на Аравийския полуостров.

[4] См.: Феррари д’Оккьеппо К. Вифлеемская звезда пред взором астронома. С. 186–190.

[5] 53 Игнатий Богоносец. Послание к Ефесянам. 19 (SC. 10, 88–90). Рус.пер.: С. 315.