Дамаскин Габровски и Ромил Видински

sv-damaskin_gabrovski-3Свещеномъченик Дамаскин е родом от град Габрово, Великотърновска епархия. Бащата на малкия Дамаскин бил прочут медникар, който изработвал изкусно украсени домакински съдове.

Има една интересна случка, която се оказва повратна в неговия живот. Един ден отивал да носи храна на баща си в дюкяна. Стар турчин седял на сянка под едно дърво и го повикал при себе си. Попитал детето защо не стане мохамеданче. Разказал му, че при тях раят изобилства от много вкусни ястия, сладки шербети и удоволствия. Малкият Дамаскин отговорил, че неговата майка и сега му приготвя различни вкусни гозби. Когато отишъл при баща си му разказал какво е преживял, бащата мъдро му обяснил, че според Спасителя Христос „раят не е ястие и питие, а правда и мир. Човек отива там с душата си. Затова трябва да я пази чиста, защото в рая не влиза нищо нечисто.“

От този момент Дамаскин често се замислял за Христос. Колкото повече растял, толкова повече разбирал учението Му. Обичал да остава сам, да се моли и да разсъждава. Убедил се напълно, че мохамеданският рай е земен, а християнският – небесен, затова мечтаел да се отдаде изцяло в служба на Христос.

От Габрово тръгнали поклонници за Света гора. Дамаскин и неговият баща също заминали, а там младежът приел монашество в Хилендарския манастир. За безукорна служба бил последователно ръкополаган в иеродяконски и иеромонашески чин, а заради своите добродетели и способности и примера, който давал на останалите монаси, впоследствие бил избран и за игумен.

През 1770 г. Дамаскин заминал за град Свищов по манастирски дела. Вече побелял старец, там трябвало да събере някои манастирски вземания от местни турци. Но тъй като някои от тях били длъжници, а той им поискал да погасят дълга си, те решили да се отърват от него, като поругаят и вярата му. За тази цел си послужили с измама – намерили една туркиня с леко поведение и я завели в жилището на отец Дамаскин, докато той бил навън. Събрали група турци и нападнали метоха, в който се намирала квартирата му, за да видят всички как един български калугер е осквернил мохамеданската вяра, като си позволил да прибере в жилището си мохамеданка.

За това мнимо престъпление, отец Дамаскин трябвало да бъде съден и наказан. Съдията разпитал монаха и разбрал, че всичко е нагласено и се колебаел как да постъпи, но  обезумялата тълпа със своите викове за смърт на човека, които е осквернил техния закон, заставила съдията да отстъпи.

Бесилката била издигната, за да бъде изпълнено смъртното наказание. На отец Дамаскин било предложено или да се потурчи, или ще бъде екзекутиран. Преподобният отговорил: „Роден съм християнин и такъв искам да умра!“

123_man-1Докато турците се готвели да го обесят, той изпросил от тях позволение да се помоли на Господа. Позволили му и след думите: „Готов съм да умра“, Дамаскин бил обесен. Това се случило на 16 януари 1771 г. Тялото му било погребано от православни българи под стряхата на старата църква „Св. апостоли Петър и Павел“ в Свищов.

След неговата мъченическа кончина, хората, които го наклеветили, плувайки по Дунав, се удавили и по този начин още тук на земята получили заслуженото си наказание за невинната кръв на свещеномъченика Дамаскин.

***

1921_bПреп. Ромил Видински (Бдински) е роден в гр. Видин (Бдин) от майка българка и баща грък. При Светото Кръщение бил наречен Руско. Още съвсем млад избягал тайно в Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка” бил постиган за монах с името Роман. Той е ученик на  свети Григорий Синаит и последовател на създаденото от него учение исихазъм. Ромил съпътства навсякъде своя учител и взема непосредствено участие в изграждането на манастира в Парория, където Синаит се установява. Именно в Парория, светията приел великата монашеска схима с името Ромил. После  заминал с ученика си Григорий (който написва житието му), за Атонската света Гора. След 1371г. св. Ромил, като мнозина други монаси бил принуден да напусне Атон и да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), оттам в Равница (Сърбия) в манастира „Възкресение Христово”, където завършил  живота си на 16 януари 1375 г. Там бива канонизиран за светец на християнската църква.

Материалът подготви Ренета Трифонова

Източници:

„Жития на българските светии“, изд. на манастир „Св. Георги Зограф“

Михаил Енев, „Календар за богослуженията в Православната църква“, издание на фондация „Национални културни и образователни традиции“ и еlika.blog.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: