За нас е оставено покаянието

feka4zsmieeАвтор: игумен Никон (Воробьов)

Нашето спасение се състои именно в това: да се спасим, т.е. да не попаднем в ръцете на демоните, а да се избавим от тях и да влезем в царството Божие, в безкрайната, непостижимата сега за нас радост и блаженство. Струва си тук човек да се потруди, има за какво. Демоните са горди и обсебват горделивите, значи, трябва да се смирим. Демоните са гневливи, значи, трябва да придобием кротост, за да не ни овладеят като сродни на тях по душа. Демоните са злопаметни, немилосърдни, значи, трябва по-бързо да прощаваме и да се сдобряваме с обидилите ни и да бъдем милостиви към всички. И тъй във всичко. Трябва да подтискаме в душата си бесовските свойства и да насаждаме ангелските, които са посочени в светото Евангелие. Ако след смъртта в душата ни преобладават бесовските черти, то бесовете ще ни овладеят. Ако път ние още тук осъзнаем своите бесовски качества, ако молим Господа да ни прости за тях и сами прощаваме на всички, Той ще ни прости, ще унищожи всичко зло в нас и няма да ни предаде в ръцете на бесовете. Ако тук не осъждаме никого, то и Господ няма да ни осъди там. Така е във всичко. Нека живеем в мир, прощавайки си един другиму, по-бързо да се помиряваме взаимно, нека се каем за всичко пред Бога и нека Го молим за милост и за спасение от бесовете и от вечните мъки, докато още има време.

***

Страхът, ужасът дори от смъртта е следствие от неправилно духовно устроение. Докато се надявате на собствените си дела и подвизи, Вие никога не ще намерите покой. Нито един човек от създаването на света досега не се е спасил чрез своите дела. Спасява ни Господ. На Него трябва да поверим себе си и участта си и тук, и след смъртта. А ако Му поверим себе си, тогава според силите си трябва да постъпваме както Той заповядва, т.е. да се принуждаваме да изпълняваме Неговите свети заповеди, а за волните и неволни нарушения да се каем искрено. Ако това устроение биде не в ума Ви, а се внедри дълбоко в сърцето, ще бъдете спокойни винаги и навсякаде. Душата ви е в ръцете на Господа. Кой може да й  навреди?! Това състояние обаче не се дава веднага. Ако търсите, ще намерите.

***

Вие питате какво са това „добри дела”. За християнина добри са само ония дела, които той върши, за да изпълни евангелските заповеди и следователно – за да изпълни Божията воля. Да бъде убит човек по волята Божия е добро, а да бъде спасен от смърт без волята Божия, против волята Божия е зло. Отворете Стария Завет и ще намерите там множество примери. А от Евангелието си спомнете какво е казал Господ на ап. Петър, когато той Го пожалил (Мат. 16:21-23).

***

Никога не се отчайвайте и не губете надежда в Бога. Не слушайте врага. На този, който търси Бога, всичко съдейства за спасение. Всички ние сме паднали, но имаме Спасител, Който прощава на каещия се и не го отблъсква от Себе Си. Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън (Йоан. 6:37). Божията любов преодолява нашите грехове и немощи, ако се смирим, осъзнаем тези немощи и искрено помолим за прошка.

***

Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата ина предаността към Него. Духовният Закон повелява: През много скърби трябва да влезе в царството Божие (Деян. 14:22). В света скърби ще имате (Йоан 16:33) – е казал на учениците си Иисус Христос преди смъртта Си. С търпението си спасявайте душите си (Лука 21:19). Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22).

И с много други подобни слова Свещ. Писание ни подтиква към търпение. Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение. Тщестлавието, себелюбието и гордостта се гнездят тъй дълбоко в човешкото сърце, че са необходими силни средства и продължителен период на обучение чрез скърби и изкушения, за да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен поне до някакво смирение. Без смирение най-висшите ангели са станали бесове, а Адам и Ева са били прогонени от рая. Как тогава ние ще можем без смирение, а още повече, с грехове, да влезем в загубения рай? Това е съвсем невъзможно, докато човек не разбере своето падение, гордостта си, докато не се смири дълбоко и не започне като митаря да вика от цялото си сърце към Господа: „Боже, бъди милостив към мен, грешния!”, „Господи, няма за мен спасение от делата ми, помилвай ме по великата Си милост!”

***

Духовният закон казва, че през много скърби прябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). Знаеш ли през какви страдания са преминали в бъдещия живот апостолите, мъчениците, подвижниците? Как тогава ние, грешните, ще влезем в царството Божие без скърби? Това е невъзможно. Точно затова е казано, че когото обича Господ, него наказва със скърби и болести, за да го приеме след смъртта му в Своята слава очистен чрез покаянието и болестите.

***

Всички трябва да просим от Бога духовна мъдрост, защото има и бесовска мъдрост (Йак. 3:15). По своята същност, в дълбините на душата си хората са по-добри, отколкото в проявите си в живота. Едно и също нещо са образът Божий и получената в тайнството Кръщение благодат – именно това е личността на човека, неговото „Аз”. Това е много голям Божий дар. От небитието е възникнал нов център на самосъзнание  – „Аз”, съзнаващ себе си и целия свят. Това „Аз” е равно на цялата вселена, защото има за свой обект не само цялата вселена, но и Бога. „Аз” се стреми да познае, т.е. да поеме, да включи в себе си и цялата вселена, и Самия Бог. Вие сте богове и синове на Всевишния (Пс. 81:6). Това, т.е. познанието, е позволено от Твореца на човека, към него е и призван той, но само по законен път. Ето колко велик е човекът! Тъкмо затова той изглежда понякога толкова прекрасен, въпреки че великата му същност лежи, като в гроб, затрупана от вехториите на емпириката, т.е. от жалките познания, усещания, дребните занимания, интереси, задачи и т.н. Човек бе в почин, и не разбра (Пс. 48:13,21, по слав. прев.)!

***

А Господ е казал: Царството Божие вътре във вас е (Лука 17:21). Ето защо св. отци толкова настойчиво препоръчват на всички винаги да се молят, доколкото могат, с Иисусовата молитва. Чрез нея човек влиза вътре в себе си. Пиша ти това сега, защото по време на дългите църковни служби, особено през Великия пост, е много удобно и лесно да се казва Иисусовата молитва, и то продължително време. Горещо те съветвам да не пренебрегваш съвета на св. отци. Дяволът по всякакъв начин гледа да отдалечи човека от това молитвено занимание. Човек трябва да знае това, да се съпротивлява и да принуждава себе си да се моли с тази дивна молитва.

***

Има още едно много силно средство за борба с всеки грях: ако паднеш в някой голям грях, веднага иди и се изповядай пред духовника. Ако това не може да стане веднага, направи го при първата възможност и в никакъв случай не отлагай за утре или за по-нататък. Който често и веднага изповядва греховете си, той доказва, че ненавижда греха, ненавижда дяволския плен и е готов да изтърпи срама при изповедта, само и само да се избави и очисти от греха – и затова получава от Господа не само прошка за извършените грехове, но и сила да се бори за в бъдеще, и пълна победа, без да придобива при победата високо мнение за себе си и гордост.

***

Винаги до ден-днешен съм бил убеден, че на търсещия Бога и на желаещия да живее по волята Му (т.е. по заповедите) непременно ще му бъде дадено да повярва или дори повече: да се убеди от опита си в съществуването на Бога и на духовния свят. Тъй говори и Иисус Христос: Търсете царството Божие и всичко (необходимото за материалния живот) ще ви се придаде.

***

Заради смирението и молбата за спасение Господ дава спасение, опрощава неизплатимия дълг на човека. А комуто повече се прощава, той повече ще благодари на Господа и ще Го обича. Нали това е и най-важната заповед. Смиреният, този, който съзнава себе си грешен във всичко, няма да започне да осъжда другите, няма да е жесток към ближните, понеже сам се бои от осъждане, сам има нужда от милосърдието на ближните си и от милосърдието Божие. А с това се изпълнява и втората от най-важните заповеди – любовта  към ближните. Фарисеите не могат да обичат Бога така, както митарите и грешниците. За последните именно Господ е казал, че те изпреварват фарисеите в царството Божие. Да жалим всеки човек. Да желаем на всички спасение, “сами себе си и един другиго на Христа Бога да прeдадем”.

Източник: Игумен Никон (Воробьов) „За нас е оставено покаянието“, Православно издателство „Св. апостол и евангелист Лука“, София, 2004 г. 
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: