Не в силата е Бог, а в правдата

pomnimАвтор: Ренета Трифонова

1 февруари е ден на почит на жертвите на комунистическия режим,  който не бива никога да забравяме поради спомените за неговата жестокост и безсмисленост. Ден, който да ни напомня винаги какво са преживели нашите родители и на какво духовно робство са били подложени. И понеже ние често говорим колко века сме били под робство, а до скоро  дискутирахме и термина „робство“… какво пък, да си поговорим за робството. 

За някои то беше един „хубав“ режим, в който сме имали евтин хляб, пили сме евтина боза, имали сме безплатно образование и здравеопазване. Всичко останало преди и след него сякаш не съществува. Сякаш никога тези хора не са чували за избитата ни интелигенция и елит от престъпния Народен съд,  за мъчените хора в лагерите на смъртта, за изтезаваните свещеници и монаси, за убитите като митрополит Борис Неврокопски – с куршум от предател. За доносниците, за опожарените и съборени храмове, за стотиците изселени семейства, на които роднините са обвинени в предателство към комунистическия режим, за отнемането на земята – най-свидното за един българин, за огромния натиск, на който е била подложена вярата и църквата ни….

Въпреки целия този позор, много българи все още харесват в спомените си евтиния социалистически хляб, който днес засяда на гърлата ни. Много българи продължават да говорят с носталгия колко много неща са можели да си купят с два лева, които днес харчат само за градския транспорт. Жалеят и мразят днешния ден и с наведени и сбърчени от тежък живот чела казват: „Какво ни беше „едно време“? Всичко си имахме! А сега?“

На което ще отговоря съвсем логично: А сега ли, драги сънародници? Знаете ли защо сега не живеем добре и защо не сме доволни, защо сме болни, защо сме измъчени, защо децата ни бягат в чужбина, защо нямаме безплатно образование и здравеопазване? Защо хлябът е скъп, доходите – ниски, а животът – труден? Защо политиците ни ограбват, а църквите ни са празни? Защото, драги сънародници, изкупуваме греховете на мълчанието на нашите родители. Някои от тях и досега мълчат и се ослушват и лъжат децата си колко хубаво им е било „едно време“. Когато си приспал съвестта си и си служил на властта, разбира се, че ще ти е било хубаво. Избрал си своя път, получил си своята награда, както казва Христос. Но има и такива, които не са мълчали и съвестта им е говорела. Познавали са Бога и в Негова чест не са предали нито вярата си, нито са пожалили живота си. Не са продали живота си за паница леща и къшей хляб. Тези хора трябва да помним и техния пример да имаме пред очите си, защото заради тях Бог се смили над нас и днес имаме възможност да изповядваме открито вярата си и никой не ни пречи да влезем в храма. Но докато ни интересува само цената на хляба и удобствата, които ни заобикалят, няма как да подобрим положението си. Защото който търси само земния хляб, ще изгуби и него.

 Ще припомня тук и жертвата на избитите и мъчени свещеници и нека всеки сам да реши за себе си – бихме ли се жертвали като тях, ако настъпят такива жестоки дни? Аз не искам да помня колко е бил евтин хлябът, а да помня тези, които не са се предали. Помни се и се почита човек, който е оставил подвиг след себе си, а не човек, който се е скрил или излъгал. Репресиите са били страшни и да не се заблуждаваме, че всеки е можел да издържи, ако не е имал силен дух и твърда вяра. Но можем поне да помним и да не забравяме, за да не се повтори този ад. 

Няма по-страшно робство от това, да преследваш хората и да им забраниш вярата в Бога и мисълта за Него. Фарисеите убиха Христос, като Го разпънаха на кръст. Но тяхната победа беше кратка, защото Той възкръсна в третия ден и ще съди всички според делата им. Комунистическият режим се опита за забрани дори мисълта за Бога, като наложи лъжа и лицемерие в целия ни живот, но не успя. Нашият клир пък се опитва да забрави и да не говори по този въпрос, но хората помнят и много добре виждат кой кой е. Затова колкото по-бързо признаем пред себе си, че връщане назад няма, толкова по-скоро ще ни олекне и ще можем да гледаме децата на жертвите в очите. 

Очакваме дискусия за започване на канонизация в най-скоро време на избитите за вярата през комунистическия богоборчески режим. 

Колкото по-бързо стане това, толкова по-скоро ще си отдъхнем от този грях на мълчанието и забравата. Защото не в силата е Бог, а в правдата. А справедливостта изисква на тези хора да се отреди достойно място сред нашите светци. Бог да прости убитите от богоборческия режим и да даде разум и съвест на всички нас – да ги помним и да ги почитаме!

Advertisements

5 Comments on Не в силата е Бог, а в правдата

  1. „за отнемането на земята – най-свидното за един българин“ …. звъчи съвсем с днешна дата ….

    …. и мантрата „Защото …. изкупуваме греховете …. на нашите родители“ твърде малко обяснява. Същите „грехове“ с малки вариации ги имаха и останалите „братски соц народи“, а румънците с техния „първи“ даже вповече. Е, и?

    …. и тоя малтийски кръст? Нали дамата ридае за църквите. Предполага се българските. Е, поне формата на кръста би трябвало да и’ е позната ….

    …. и понеже забърква Христос в политическия си памфлет, да и’ напомним думите Му: „Кесаревото на кесаря, божието на Бога“

  2. Горното, разбира се, не e одобрение на „избитата ни интелигенция и елит от престъпния Народен съд“. Трудни времена. Не непознати от историята. Френската революция. Стотици хиляди избити, сред тях аристокрация, елит, духовенство. Началото и’, Бастилията, днес национален празник ….

  3. Г-н Алекс Варна, Христос е „забъркан“ в моя „памфлет“, защото цялото гонение на комунистическия режим е срещу християнската вяра и християнските ценности. Комунизмът трябваше да изкорени всичко, което напомня за Бога, за да направи нов свят, нов човек и ново време без бог, а Бог да бъде заместен с тоталитарен водач. Хората, които не са съгласни, да бъдат избити, а на съгласните да бъдат промити мозъците така, че да се създаде ново тоталитарно общество от хора без свобода, без мислене и без вяра. За жертвите няма как да говорим без да споменем Христос, защото те са били избивани заради вярата си в Него. Затова и няма как да симпатизираш на комунизма, а в същото време да си християнин. Това първо. Второ – малтийски кръст ли е това, четирилистна детелина ли е, за мен е без значение, защото хората са го направили от светлината на свещите, горящи в памет на техните жестоко преследвани и убити близки. Да бяхте отишли на една такава панихида и да бяхте ги питали дали това е малтийски кръст, защо питате мен? Не е ли важна в случая паметта за хората? Каква е ползата да се взирате във формата на кръста, а да оправдавате убийците? За мен има значение надписът: „Помним“, направен също от светлината на горящите свещи. За останалото, за което ридаете в коментарите си – за греховете, за соц. страните и за националния празник на Франция – това някак не се връзва с моя коментар. Поне не върви да ми давате католическа Франция за пример, а да ме питате защо съм сложила католически „малтийски кръст“ на снимката, чиято форма трябвало да ми бъде позната… А колкото до израза „Кесаревото кесарю, а божието на Бога“… така ли разбирате кесаревото, т.е. политическото – братята и сестрите ни да бъдат избити с прикладите на пушките, за да не се хабят патрони, да бъдат изхвърлени в черни ями, вместо в гробове, да бъдат преследвани и поругавани духовници – служители на Христос, за да бъде забравена паметта за тях… Тези престъпления, за които в света се получава присъда и се лежи в затвор за масово убийство и геноцид – това
    ли наричате „кесаревото кесарю“? Защото ако ми давате този цитат от Евангелито за пример, знайте, че не за това „кесарево“ е говорил Христос.

  4. Ако накратко, то за съжаление именно с „паметта“ за тези хора днес се злоупотребява за днешни политически цели, резултатите от които са достатъчно видими за всеки, който разбира се иска да гледа, в това число масово, ако не и тотално отстъпление от христянските ценности, в мащаби несравними и с времето на „комунизма“.

    И ако споменавате геноцид, то 2 милиона души по-малко в БГ от края на „комунизма“ до днес би трябвало да ви говори нещо.

  5. До тотално отстъпление от християнските ценности доведе именно дебилността и жестокостта на комунизма, който Вие поставяте в кавички – явно не сте съгласен с историческата истина. Именно този строй е наречен „безбожен“ поради пълното отрицание на Бог, род и родина и проповядване на идеите на интернационала на мястото на християнските ценности и предаността към родината. Именно по време на този режим беше съсечена почти из корен християнската същност на нашия народ и днес я градим отново. Бяха издигнати в идеологически култ страхът, лъжата, лицемерието и доносничеството. А „геноцидът от 2 милиона души“ ми говори, да, и ми говори това, че 2 милиона бълагри живеят извън страната си, защото продължават да я управляват децата на тези, които преди 70 години извършваха геноцид над собствения си народ. Огледайте се и ще ги видите навсякъде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: