Не в силата е Бог, а в правдата

pomnimАвтор: Ренета Трифонова

1 февруари е ден на почит на жертвите на комунистическия режим,  който не бива никога да забравяме поради спомените за неговата жестокост и безсмисленост. Ден, който да ни напомня винаги какво са преживели нашите родители и на какво духовно робство са били подложени. И понеже ние често говорим колко века сме били под робство, а до скоро  дискутирахме и термина „робство“… какво пък, да си поговорим за робството. 

За някои то беше един „хубав“ режим, в който сме имали евтин хляб, пили сме евтина боза, имали сме безплатно образование и здравеопазване. Всичко останало преди и след него сякаш не съществува. Сякаш никога тези хора не са чували за избитата ни интелигенция и елит от престъпния Народен съд,  за мъчените хора в лагерите на смъртта, за изтезаваните свещеници и монаси, за убитите като митрополит Борис Неврокопски – с куршум от предател. За доносниците, за опожарените и съборени храмове, за стотиците изселени семейства, на които роднините са обвинени в предателство към комунистическия режим, за отнемането на земята – най-свидното за един българин, за огромния натиск, на който е била подложена вярата и църквата ни….

Въпреки целия този позор, много българи все още харесват в спомените си евтиния социалистически хляб, който днес засяда на гърлата ни. Много българи продължават да говорят с носталгия колко много неща са можели да си купят с два лева, които днес харчат само за градския транспорт. Жалеят и мразят днешния ден и с наведени и сбърчени от тежък живот чела казват: „Какво ни беше „едно време“? Всичко си имахме! А сега?“

На което ще отговоря съвсем логично: А сега ли, драги сънародници? Знаете ли защо сега не живеем добре и защо не сме доволни, защо сме болни, защо сме измъчени, защо децата ни бягат в чужбина, защо нямаме безплатно образование и здравеопазване? Защо хлябът е скъп, доходите – ниски, а животът – труден? Защо политиците ни ограбват, а църквите ни са празни? Защото, драги сънародници, изкупуваме греховете на мълчанието на нашите родители. Някои от тях и досега мълчат и се ослушват и лъжат децата си колко хубаво им е било „едно време“. Когато си приспал съвестта си и си служил на властта, разбира се, че ще ти е било хубаво. Избрал си своя път, получил си своята награда, както казва Христос. Но има и такива, които не са мълчали и съвестта им е говорела. Познавали са Бога и в Негова чест не са предали нито вярата си, нито са пожалили живота си. Не са продали живота си за паница леща и къшей хляб. Тези хора трябва да помним и техния пример да имаме пред очите си, защото заради тях Бог се смили над нас и днес имаме възможност да изповядваме открито вярата си и никой не ни пречи да влезем в храма. Но докато ни интересува само цената на хляба и удобствата, които ни заобикалят, няма как да подобрим положението си. Защото който търси само земния хляб, ще изгуби и него.

 Ще припомня тук и жертвата на избитите и мъчени свещеници и нека всеки сам да реши за себе си – бихме ли се жертвали като тях, ако настъпят такива жестоки дни? Аз не искам да помня колко е бил евтин хлябът, а да помня тези, които не са се предали. Помни се и се почита човек, който е оставил подвиг след себе си, а не човек, който се е скрил или излъгал. Репресиите са били страшни и да не се заблуждаваме, че всеки е можел да издържи, ако не е имал силен дух и твърда вяра. Но можем поне да помним и да не забравяме, за да не се повтори този ад. 

Няма по-страшно робство от това, да преследваш хората и да им забраниш вярата в Бога и мисълта за Него. Фарисеите убиха Христос, като Го разпънаха на кръст. Но тяхната победа беше кратка, защото Той възкръсна в третия ден и ще съди всички според делата им. Комунистическият режим се опита за забрани дори мисълта за Бога, като наложи лъжа и лицемерие в целия ни живот, но не успя. Нашият клир пък се опитва да забрави и да не говори по този въпрос, но хората помнят и много добре виждат кой кой е. Затова колкото по-бързо признаем пред себе си, че връщане назад няма, толкова по-скоро ще ни олекне и ще можем да гледаме децата на жертвите в очите. 

Очакваме дискусия за започване на канонизация в най-скоро време на избитите за вярата през комунистическия богоборчески режим. 

Колкото по-бързо стане това, толкова по-скоро ще си отдъхнем от този грях на мълчанието и забравата. Защото не в силата е Бог, а в правдата. А справедливостта изисква на тези хора да се отреди достойно място сред нашите светци. Бог да прости убитите от богоборческия режим и да даде разум и съвест на всички нас – да ги помним и да ги почитаме!

5 Comments on Не в силата е Бог, а в правдата

  1. „за отнемането на земята – най-свидното за един българин“ …. звъчи съвсем с днешна дата ….

    …. и мантрата „Защото …. изкупуваме греховете …. на нашите родители“ твърде малко обяснява. Същите „грехове“ с малки вариации ги имаха и останалите „братски соц народи“, а румънците с техния „първи“ даже вповече. Е, и?

    …. и тоя малтийски кръст? Нали дамата ридае за църквите. Предполага се българските. Е, поне формата на кръста би трябвало да и’ е позната ….

    …. и понеже забърква Христос в политическия си памфлет, да и’ напомним думите Му: „Кесаревото на кесаря, божието на Бога“

  2. Горното, разбира се, не e одобрение на „избитата ни интелигенция и елит от престъпния Народен съд“. Трудни времена. Не непознати от историята. Френската революция. Стотици хиляди избити, сред тях аристокрация, елит, духовенство. Началото и’, Бастилията, днес национален празник ….

  3. Ренета Трифонова // 03/02/2017 в 14:17 //

    Г-н Алекс Варна, Христос е „забъркан“ в моя „памфлет“, защото цялото гонение на комунистическия режим е срещу християнската вяра и християнските ценности. Комунизмът трябваше да изкорени всичко, което напомня за Бога, за да направи нов свят, нов човек и ново време без бог, а Бог да бъде заместен с тоталитарен водач. Хората, които не са съгласни, да бъдат избити, а на съгласните да бъдат промити мозъците така, че да се създаде ново тоталитарно общество от хора без свобода, без мислене и без вяра. За жертвите няма как да говорим без да споменем Христос, защото те са били избивани заради вярата си в Него. Затова и няма как да симпатизираш на комунизма, а в същото време да си християнин. Това първо. Второ – малтийски кръст ли е това, четирилистна детелина ли е, за мен е без значение, защото хората са го направили от светлината на свещите, горящи в памет на техните жестоко преследвани и убити близки. Да бяхте отишли на една такава панихида и да бяхте ги питали дали това е малтийски кръст, защо питате мен? Не е ли важна в случая паметта за хората? Каква е ползата да се взирате във формата на кръста, а да оправдавате убийците? За мен има значение надписът: „Помним“, направен също от светлината на горящите свещи. За останалото, за което ридаете в коментарите си – за греховете, за соц. страните и за националния празник на Франция – това някак не се връзва с моя коментар. Поне не върви да ми давате католическа Франция за пример, а да ме питате защо съм сложила католически „малтийски кръст“ на снимката, чиято форма трябвало да ми бъде позната… А колкото до израза „Кесаревото кесарю, а божието на Бога“… така ли разбирате кесаревото, т.е. политическото – братята и сестрите ни да бъдат избити с прикладите на пушките, за да не се хабят патрони, да бъдат изхвърлени в черни ями, вместо в гробове, да бъдат преследвани и поругавани духовници – служители на Христос, за да бъде забравена паметта за тях… Тези престъпления, за които в света се получава присъда и се лежи в затвор за масово убийство и геноцид – това
    ли наричате „кесаревото кесарю“? Защото ако ми давате този цитат от Евангелито за пример, знайте, че не за това „кесарево“ е говорил Христос.

  4. Ако накратко, то за съжаление именно с „паметта“ за тези хора днес се злоупотребява за днешни политически цели, резултатите от които са достатъчно видими за всеки, който разбира се иска да гледа, в това число масово, ако не и тотално отстъпление от христянските ценности, в мащаби несравними и с времето на „комунизма“.

    И ако споменавате геноцид, то 2 милиона души по-малко в БГ от края на „комунизма“ до днес би трябвало да ви говори нещо.

  5. Ренета Трифонова // 06/02/2017 в 23:48 //

    До тотално отстъпление от християнските ценности доведе именно дебилността и жестокостта на комунизма, който Вие поставяте в кавички – явно не сте съгласен с историческата истина. Именно този строй е наречен „безбожен“ поради пълното отрицание на Бог, род и родина и проповядване на идеите на интернационала на мястото на християнските ценности и предаността към родината. Именно по време на този режим беше съсечена почти из корен християнската същност на нашия народ и днес я градим отново. Бяха издигнати в идеологически култ страхът, лъжата, лицемерието и доносничеството. А „геноцидът от 2 милиона души“ ми говори, да, и ми говори това, че 2 милиона бълагри живеят извън страната си, защото продължават да я управляват децата на тези, които преди 70 години извършваха геноцид над собствения си народ. Огледайте се и ще ги видите навсякъде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: