Значението на заповедта „Не съдете, за да не бъдете съдени“

Автор: св. Йоан Златоуст

„Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1).

1. Какво пък? Нима не трябва съгрешаващите да бъдат обвинявани ? Да; и ап. Павел говори същото, или – по-добре – Христос чрез Павла: „Ти защо съдиш брата си?“ Или: „Защо презираш брата (Рим. 14:10)? Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?“ (Рим. 14:4) – и пак: „Прочее за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ.“(1 Кор. 4:5). По какъв начин пък същият апостол на друго място говори: „изобличавай, запустявай, увещавай“ (II Тим. 4:2)? И още: „Които съгрешават, изобличавай пред всички.“ (1 Тим. 5:20). По същия начин и Христос казва на ап. Петра: „Иди и го изобличи насаме; …ако не послуша, вземи със себе си още едного“; ако пък и при това не отстъпва, обади на Църквата.“ (Матей 18:15-17). И защо Той поставил толкова много изобличители, и не само изобличители, но и наказатели, тъй че който не послуша нито едного от тях, заповядал, щото да се счита за езичник и митар? С каква също цел им поверил и ключовете? Ако наистина те няма да съдят, няма да имат никаква важност и следователно напразно са получили власт да връзват и развързват. От друга страна, ако това би било така, всичко би се разстроило и в Църквата, и в гражданските общества, и в семействата. Ако господарят не съди своя слуга, а господарката своята слугиня, бащата сина си и приятелят своя приятел, тогава злото ще се разпространява все повече и повече. И какво аз говоря: приятел приятеля си? Даже ако враговете си не съдим, никога няма да бъдем в състояние да разрушим враж-дата, но всичко ще изпадне в пълно безредие.

Какво пък значи споменатото изречение? Да го разгледаме сега по-внимателно, за да не би някой да счете средството за спасението и законите на мира за закони на разрушението и смущението. За тези, които имат здрав ум, Спасителят е вече добре изяснил силата на споменатия закон в следващите по-долу думи: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ (Мат. 7:3). Ако пък за мнозина, не така съобразителни, Христовото изречение се вижда все още недостатъчно ясно, аз ще се постарая отново да го изясня. Именно тука, както мисля, Спасителят заповядал не всички грехове да не се съдят и не на всички, без изключение, запрещава това да вършат, но само на тези, които, като са изпълнени сами с безчислени грехове, укоряват другите за някакви маловажни постъпки.

На мене се струва също, че Христос указва тука и на иудеите, които, като били зли обвинители на своите ближни за някакви маловажни и нищожни постъпки, сами безсъвестно извършвали велики грехове. Затова Господ ги осъждал и в края на (Своето служение), като казвал: Връзвате бремена тежки и мъчни за носене, а сами не искате и с пръст да ги помръднете (Мат. 23:4). И още: Давате десятък от гьозум и копър, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра (Мат. 23:23). И тъй, може да се мисли, че Христос указвал на тях, като желаел предварително да ги упрекне в това, в което те по-късно укорявали учениците. Макар последните и да не са съгрешили в нищо подобно, но на иудеите се струвало за грях например, че те не пазели съботата, яли с неизмити ръце, възлагали с митарите, за което Спасителят и на друго място казва: „Комаря прецеждате, а камилата поглъщате.“ (Мат. 7:3).

Но Христос тук дава и общ закон за неосъждането. И ап. Павел в посланието си към коринтяните запретил да съдят не изобщо, а само предстоятелите (в Църква), поради неясността на делото; също така не запрещава изобщо да се изправят съгрешаващите. Той и тогава упреквал не всички без разлика, а укорявал: първо, учениците, които така постъпили относно своите учители, и второ, тези човеци, които, като били сами виновни в безчислени съгрешения, клеветели невинните. Същото дава да се разбере и Христос в този случай, и не само просто дава да се разбере, но още внушава голям страх и заплашва с неизбежно наказание: „С какъвто съд съдите, казва Той, с такъв ще бъдете съдени.“ (Мат. 23:4). Ти осъждаш, казва Той, не ближния си, а самия себе си, и самия себе си подхвърляш на страшен съд и строго наказание.

Както следователно при прощаването на греховете началото зависи от самите нас, така и при този съд ние даваме известна мярка на нашето осъждане. И тъй, трябва не да укоряваме, не да хулим, но да вразумяваме; не да обвиняваме, но да съветваме; не да нападаме с гордост, но да изправяме с любов – защото не ближния си, но самия себе си ти предаваш на най-строго наказание, когато не го пощадиш, като произнасяш твоето осъждане на неговите прегрешения.

2. Виждаш ли как тези две заповеди са и леки, и доставят велики блага на послушните, и, наопаки, причиняват велико зло на непослушните? Този, който прощава на своя ближен прегрешението му, освобож-дава от обвинение не толкова него, колкото самия себе си, и при това без всякакъв труд; и този, който с пощада и снизходителност разглежда престъпленията у другите, с Такъв свой съд дава голям залог за прощаването, на самия него.

Какво пък, ще кажеш ти? Ако някой прелюбодейства, нима аз не трябва да кажа, че прелюбодеянието е зло, и нима не трябва да изправя развратника? – Изправи го, но не като неприятел, не като враг, като го подхвърляш на наказание, но като лекар, който поставя лекарство. Спасителят не казал: не спирай съ-грешаващия, но: не го осъждай, т.е. не бъди жесток съдия, при това пък това е казано не за важни и явно запретени грехове, както бе отбелязано и по-рано от мене, но за такива, които още не се смятат за грехове. Заради това Той казал: „Защо гледаш сламката в окото на брата си“ (Мат. 7:3)? Мнозина и сега така постъпват: като видят монах, който има някоя излишна дреха, обикновено му показват Божия закон, макар сами и да се занимават постоянно с грабежи и лихварство; или пък, като го видят, че употребява не оскъдна храна, стават жестоки обвинители, макар сами всеки ден да пиянстват и да се напиват, като не знаят, че с това, при своите грехове, приготвят за себе си голям огън и лишават себе си от всяко оправдание. И за твоите постъпки, разбира се, трябва да се поиска строг отчет, щом ти сам пръв си положил такъв закон, като строго си осъдил ближния си. И тъй, не считай за себе си тежест това, когато и сам бъдеш подхвърлен на такова наказание.

„Лицемерецо, извади първом гредата от окото си!“ (Мат 7:5). Тук Спасителят иска да покаже големия Си гняв към тези, които осъждат ближните. Действително, всеки път, когато Той иска да покаже тежестта на някакъв грях, големината на наказанието за него и Своя гняв, Той обикновено започва с укор. Така напри-мер и на този, който искал (от своя другар) сто динария, Христос с негодувание казва: „рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг“ (Мат. 18:32); тъй че и тук употребил думата „лицемерецо“. Строгият съд над ближните показва не доброжелателство, а ненавист към човека; и макар осъждащият и да показва вид на човеколюбие, но всъщност е изпълнен с крайна злоба, доколкото подхвърля ближния си на напразен укор и обвинение, и заема мястото на учител, като сам не е достоен да бъде даже и ученик. Заради това именно Христос го нарекъл лицемер. Ако ти си така строг по отношение към другите, че виждаш и малките простъпки, защо си така невнимателен към себе си, че не забелязваш и големите грехове? „Извади първом гредата от окото си.“ Виждаш ли, че Спасителят не ти запрещава да съдиш, но заповядва по-рано да извадиш гредата от собственото си око и тогава вече да изправяш съгрешенията на другите? Всеки, разбира се, знае своето по-добре, отколкото чуждото, и по-добре вижда голямото, отколкото малкото, и, накрай, обича повече себе си, отколкото ближния. Следователно, ако ти съдиш другите, като им желаеш добро, по-рано го пожелай на себе си, като грешен и, очевидно, повече от другите: ако пък нехаеш за самия себе си, ясно е, че и брата си съдиш не от доброжелателство към него, а от ненавист и желание да го опозориш. Ако пък той трябва да бъде съден, нека да го съди този, който в нищо подобно не е съгрешил, а не ти.

Тъй като Спасителят предложил велики и високи правила на живота, за да не би някой да каже, че е леко така да се мъдърствува на думи, Той дал това сравнение (със сламката и гредата) за доказателство на Своята свобода, въз основа на което Той е могъл да каже за Себе си, че Той не съгрешил нито против едно от предложените от Него правила, но изпълнил всички. Макар Той по-късно и да трябвало да съди и да казва: „горко вам, книжници и фарисеи“ (Мат. 23:25), все пак Той ни най-малко не бил виновен в това, в което обвинил другите. Той нямал нито сламка, нито греда в очите Си, бил свободен и от едното, и от другото, и изправял по такъв начин съгрешенията на всички. Не трябва, казва Той, да съди другите този, който сам в същото е виновен.

Защо се учудваш, че Той дал този закон, когато и разбойникът на кръста го признал и изразил Христова мисъл в думите си, като казал на другия разбойник: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?“ (Лук. 23:40). А ти не само че не изваждаш гредата от себе си, но и не я виждаш; напротив, сламката у другиго не само че виждаш, но и осъждаш, и се стараеш да я извадиш – както този, който е обхванат от тежка водянка или друга някоя неизлечима болест, нехае за нея, а в същото време обвинява другиго в нехайство за малка болест. Ако е лошо, да не обръщаме внимание на своите грехове, двойно или тройно по-лошо е да съдим другите, като имаме в собствените си очи греда, и не чувстваме от това никаква болка; грехът, разбира се, е по-тежък и от гредата.

3. И тъй, дадената от Спасителя заповед има следния смисъл: който сам е подхвърлен на много пороци, той не трябва да бъде строг съдия за грешките на другите човеци, и особено, когато те са маловажни; следователно Той не запрещава да изобличаваме и да изправяме, но забранява да нехаем за собствените си грехове, и да въставаме против чуждите. Това Той иска, защото осъждането на другите би много съдействало за увеличението на злото, като удвоява порочността. Действително, който е привикнал да нехае за своите големи престъпления и строго да съди малките и незначителни грешки у другите, той претърпява двояка вреда – както заради това, че нехае за своите грехове, така и заради това, че храни към всички вражда и ненавист, и всеки ден се подбужда към крайна жестокост и немилосърдие.

Из „Тълкувание на Евангелието от Матея. Беседи 1-44“, с. 406-412. Изд. „Захарий Стоянов“. Заглавието е на редакцията