За смирението и бдителността

bd5c0fbb910

Автор: Тито Колиандер

Този, който е започнал вътрешната бран, се нуждае във всеки миг от четири неща: смирение, изострено внимание, воля за противостоене и молитва. Защото предстои, с Божия помощ, да разпознае мислените врагове, да ги прогони и разбие при дверите на сърцето си.

За воденето на вътрешната борба е необходимо смирениe, защото гордият е обречен на поражение. Необходимо е внимание, за да се разпознае врага веднага и така да се предпази сърцето. Противодействие трябва да срещне всеки враг, която бъде разпознат. Но доколкото Господ казва: Без Мене не можете да вършите нищо (Йоан 15:5), молитвата е основата, от която зависи нашата бран.

Нека ти бъде за поука следният пример.

Със своята наблюдателност ти откриваш врага, който се приближава към дверите на сърцето ти – например, желанието да помислиш зло за твоя ближен. С противопоставянето на волята, ти избягваш тази съблазън, но още в следващата минута попадаш в клопката на приятната самодоволна мисъл: колко съм внимателен! Твоята мнима победа се е оказала поражение. Не ти е достигнало смирение.

Ако обаче предадеш битката в ръцете Божии, ти няма да имаш повод за самодоволство. И скоро ще се убедиш, че няма по-силно оръжие от името Господне.

Този пример показва, че борбата трябва да се води непрестанно. Вражеските помисли се вливат като буен поток и трябва да бъдат спирани колкото се може по-скоро. Апостол Павел, в своето Послание до ефесяни (6:16), сравнява злите помисли с нажежени стрели на лукавия, които той постоянно изпраща. Постоянна трябва да бъде и молитвата ни към Господа, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12).

По пътя към греха първо възниква импулсът или помисълътприлог, както го наричат отците. Когато започваме да съчувстваме на прилога се появява съчетанието. Третата стъпка е съгласието, а четвъртата – извършването на греха. Тези четири степени може да следват една след друга моментално, но може да се сменят и постепенно, така че да успееш да различиш едната от другата. Помисълът стои пред вратата, подобно на амбулантен търговец. Ако някой го покани вътре, той започва разговор за качеството на стоката и вече е трудно да бъде изгонен, дори и да се вижда, че стоката е лоша. Така се стига до съгласие за покупка, често дори против собствената воля. Така човекът се оказва победен от вражеската съблазън.

182916-xЗа прилозите Давид казва: От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие  (Пс.100:8). Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно (Пс.100:7). И Моисей говори за съгласието: Не влизай в съюз ни с тях (Изх. 23:32). Първият стих от първия псалом – Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци – съдържа същата мисъл, според св. отци. Много е важно разговорът с враговете да се води при портите (Пс. 126:5).

Тъй като напливът към дверите на сърцето е голям и дори сам сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14), св. отци ни съветват да очистваме сърцата си от прилозите, случайните настроения и фантазии, от какъвто и род да са те. Трябва да се има предвид, че човекът не е в състояние да различава злите подбуди от добрите, единствено Господ може да прави това. Затова да възложим упованието си на Него изцяло, знаейки добре, че ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1).

Все пак, от тебе зависи да се пазиш, за да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл (Втор. 15:9), да внимаваш сърцето ти да не стане място за панаир, където впечатленията се сменят като вълни, докато съвсем изгубиш контрол над ставащото. Панаирът е любимо място за разбойници и крадци, но не и за ангела на мира, когото търсиш. Мирът, а с него и Самият Господ на мира, избягват тези места.

Затова Христос ни е казал чрез Своя апостол: Изправете сърца (Иак. 4:8) и Сам ни призовава: Внимавайте, бъдете будни (Марк. 13:33). Защото, ако Той дойде и намери сърцата ни нечисти, а нас – спящи, ще каже: не ви познавам (Мат. 25:12). И този час е винаги сега, ако не в този момент, то в следващия, защото както Царството небесно, така и този час е винаги в сърцата ни.

Ако стражата не бди над града, то няма да го опази и Господ, но ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1). Затова да бдим при дверите на нашите сърца, непрестанно зовейки Господа за помощ.

Не отправяй погледа си за врага, не влизай с него в пререкание, защото не можеш да му противостоиш; със своя богат опит той знае достатъчно уловки, за да те обезоръжи. Не, стой на стража на сърцето си и нека погледът ти бъде устремен към висините; тогава сърцето ти ще бъде защитено от всички страни: Господ сам ще прати Своите ангели да го пазят и от ляво, и от дясно, и откъм тила.

 Разбирай това по следния начин: ако си подложен на изкушение, не го разглеждай, нито го изследвай, нито мисли „за” и „против” него; с това ще опетниш сърцето си и ще загубиш време, към което и врагът се стреми. Вместо това, без да се бавиш се обърни към Господа с молитва: Боже бъди милостив към мене грешния. И колкото по-скоро отклониш своя помисъл от изкушението, толкова по-скоро ще дойде помощта.

Никога не разчитай на себе си. Никога не предполагай добър краен резултат и никога не мисли: О да, разбира се, че ще се справя. Никога не се надявай на собствените си сили и способности да противостоиш на което и да било изкушение, било то голямо или малко. Мисли по обратния начин: ако бъда подложен на изкушение, няма да издържа. Самоувереността е лош приятел. Колкото по-малко се надяваш на своите сили, толкова по-силен ставаш. Признай, че си слаб и напълно лишен от възможността да противостоиш дори на най-малкото движение на злия дух. Тогава, за свое учудване, ще забележиш, че той няма никаква власт над тебе. Защото, избирайки Господа за свое прибежище, ти скоро ще се убедиш, че зло няма да ти се случи (Пс. 90:10). Единственото нещастие, което може да претърпи един християнин, е грехът.

Ако ти е тягостно, затова че отново си паднал в изкушение и ако си изпълнен със себеобвинения и решения „никога повече да не постъпваш така”, то това е сигурен признак, че си на погрешен път: наранена е била твоята самонадеяност.

Този, който не разчита на себе си, с чувство на благодарност се учудва от това, че не е паднал още по-дълбоко; той хвали Господа за своевременно дадената му помощ, защото в противен случай би лежал в прахта. Той бързо става и започва молитва с трикратното „Благословено е името Господне”.

Когато едно разглезено дете падне, то дълго лежи и плаче, очаквайки съчувствие и ласки, за да се успокои. Ти не жали себе си, колкото и да ти е болно. Стани веднага и продължи битката. Боецът винаги получава рани. Само ангелите не падат.*

Моли се на Господа, Той да ти прости и да не допусне отново да паднеш в нерадение.

Не постъпвай по примера на Адам и не обвинявай жената или дявола, или което и да било външно обстоятелство. Причината за твоето падение е в теб самия: в мига, когато не е имало стопанин в твоето сърце, ти си позволил на крадци и разбойници да влязат и да господстват там. Моли се на Господа това да не се повтаря.

191755-p

„Какво правите вие там в манастира?” – попитали един монах. Той отговорил: „Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и отново ставаме”.

Не са много минутите в твоя живот, в които да не си паднал поне веднъж. Моли се на Господа, Той да се смили над всички ни.

Моли се за прошка, милост и пощада така, както се моли осъденият на смърт престъпник и помни, че само по благодат сте спасени (Еф. 2:5). Ти нямаш правото да изискваш свобода или помилване. Мисли за себе си като за избягал роб, който лежи пред нозете на своя господар и моли за милост. Такава трябва да бъде и молитвата ти, ако искаш да последваш Исаак Сириец и „като отхвърлиш бремето на греха, да откриеш в себе си стъпалата, по които да се изкачваш”.

Източник:  Тито Колиандер „Пътят на подвижниците”, изд. „Праксис“, превод: Мариян Стоядинов

* В Лествицата (4:31) се казва: „На ангелите е свойствено да не падат и дори, както някои казват, съвсем невъзможно е да паднат; а на хората е свойствено да падат и скоро пак да стават от падението, колкото и пъти да се случи това; само на бесовете е присъщо, веднъж паднали, никога да не станат”. Бел. прев.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: