Молитвите и милостинята за покойните

Старецът Яков Цаликис казва:

Когато свещеникът вади частички и споменава имената на вярващите на Проскомидията, тогава слиза Ангел Господен, взима тези имена и ги носи пред престола на Владиката Христос като молитва за тези, които са поменати. Виждате ли колко голяма полза има полза от това да ви поменават на Проскомидията?

Веднъж забравих да спомена между покойните майка ми, която беше свята жена. Когато завърших Божествената литургия и си отидох в килията, докато си седях, дойде душата, духът на майка ми и ми каза с болка:

– Отче Якове, днес не ме спомена.

– Майко, как да не съм те споменал? Всеки ден те поменавам и най-голямата частица вадя за тебе – казах ѝ.

– Не, детето ми, днес ме забрави и душата ми не се успокоява толкова, когато през другите дни, когато ме поменаваш – отговори ми тя.

Виждате ли каква придобивка и полза получава душата, когато бъде спомената от свещеника?

Видях душата на баща ми – разказваше старецът – как стои пред една къщурка, която прилича на килия и му казвам:

– Татко, ти самият беше зидар, а не си си направил по-голяма къща, за да живееш спокойно, ами седиш тук в тази къщурка..

Тогава той ми каза:

– Детето ми, ти с твоите молитви и с милосърдните си дела ми построи тази къщурка, за да я имам и да живея в нея.

Из „Блаженият старец Яков Цаликис”

***

Старецът Захария се молеше за своите родители след смъртта им и особено за баща си, понеже той много пиеше и псуваше.

Когато стана старец, веднъж си говореше с един демон и го попита:

– Имате ли много християни в ада?

– Разбира се – отговори демонът – и баща ти беше тук, но ти го извади с милостинята, която даваше за неговата душа и с твоите молитви.

– А майка ми?

– Майка ти не беше там, не я видяхме, макар и да я търсихме много.

Из „Ο Στάρετς Ζαχαρίας“, εδκ. Ι.Μ. Ορμύλιας Χαλκιδικής

***

Нито една (молитва с) броеница, която казваш за твоя брат, твоя роднина, няма да бъде напразна. Бог ще му помогне, когато се намира в трудно положение. Броеницата, не само че помага, но може да извади и душата от ада! Такава сила има молитвата.

Аз поменавах моя дядо, който беше свещеник. Тогава бяхме зилоти – преди да се информираме. Не го поменавах на литургията, защото беше новокалендарец. Много се молех с броеницата и молех Бога, като казвах: „Господи, той ти отслужи толкова литургии, толкова изповеди и т.н, помилвай го”. Правех така дълго време.

Една вечер го видях насъне (беше видение, Божие откровение) как ме целува и ми казва: „Благодаря ти, чедо мое, сега се намирам на по-добро място!” Тогава виждам и баба ми как ме хваща за ръката и ми казва: „Дете мое, помоли се и за мен, за да отида и аз там, където е сега дядо ти.” Онова, което виждах, беше истинско. Чувствах, че са мъртви.

Старец Ефрем Катунакиот

източник: http://amvon.mk/molitvi-za-pokojnite/