Постът е светило на душата

1922345_10200672337091407_1247331136_n

Автор: Тито Колиандер

Постът, по мярата на твоите сили, ти помага в бодърстването. За Божиите дела не бива да се разсъждава след насищане на стомаха, защото в пълния стомах няма знание на тайните Божии – казват подвижниците. Сам Христос със Своя пост ни е дал пример. Той изгони сатаната след като пости четиридесет дни. Ние по-добри ли сме от Него? И ето, ангели дойдоха и Му служеха (Мат. 4:11). Те чакат и теб, за да ти служат.

„Постът – казва св. Йоан Лествичник – е насилие над естеството, отхвърляне на всичко, което услажда вкуса, укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение на скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, премахване на сърдечната безчувственост, врата на умилението, смирено въздишане, радостно съкрушаване, въздържане на многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение”.

Постът е израз на любов и преданост, стремеж да се принесат в жертва земните блага, за да се придобият небесните. Мислите ни са твърде заети с грижи за препитание или удоволствия; необходимо е усилие, за да се освободим от това бреме.

В този смисъл, постът е стъпка по пътя към свободата и необходима опора в борбата със себичните желания. Постът, съпроводен от молитва, е един от най-големите дарове, даден на човешкия род, чиято стойност може да бъде оценена само от този, който макар и веднъж се е ползвал от него.

Във време на пост благодарността към Този, който е дал на човека възможността да пости нараства. Постът отваря пред теб врата към област, за която си имал само слаба представа: всички събития, всички явления, които се случват около теб или в самия теб, получават съвсем ново осветление, всичко, което се случва получава ново, по-дълбоко и по-богато съдържание. Суетното мъдруване се заменя от яснота на мисълта, страстта да  притежаваш – от спокойно приемане на всичко с благодарност и смирение. Големите и мъчителни на пръв поглед проблеми, разкриват своя зародиш, подобно на разцъфнало цвете: с единството на молитвата, поста и бодърстването ние трябва да хлопаме на вратата, която искаме да видим отворена, защото всякой, който търси намира, и на този, който хлопа, ще се отвори (Мат. 7:8).

Тук ние откриваме защо постът толкова често е считан за мерило от св. отци: този, който в много се въздържа – много е възлюбил, и който много е възлюбил, много ще му се прости (Лука 7:47). Този, който се отказва от много, получава много.

Светите отци съветват да се пости умерено: прекомерното изнуряване на тялото може да навреди на душата. Към поста трябва да се пристъпва постепенно; всяка практика изисква опит и всеки трябва да се подлага на изпитания като се съобразява със своето физическо състояние и със своята работа. Не бива да сме претенциозни по отношение на храната – всяка храна е дадена от Господа, но трябва да избягваме тази, която възбужда плътта с нейните страсти: обилната употреба на силни подправки, месо, концентрати и всичко останало, което служи за услаждане на гърлото. По-добре да се употребява евтина и достъпна храна. Светите отци препоръчват храненето веднъж на ден и в количество, с което да не претоварваме стомаха.

Източник: Тито Колиандер „Пътят на подвижниците“, „Праксис“, В. Търново, 2000, превод: Мариян Стоядинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: