Култът към страстите

Автор: о. Николай Лудовикос

Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. (Мат 17: 14-17)

Защо са толкова тежки тези Христови думи? Апостолите не могли да изгонят демоните. Какво има предвид Христос? Има предвид нещо много по-дълбоко, което не засяга само онази епоха,  а и нашата. Има предвид, че хората от онази епоха, както и от днешната, по други причини, не толкова далечни и чужди помежду си, обичат своите демони. Това е най-страшното от всичко! Това, че в онази епоха хората служили на демоните. През онази епоха имаме поредица от демонични култове, които проникват в юдейска среда, именно защото говорим за епохата на Римската империя, римското завоевание означава религиозен синкретизъм, получава се смес от религии и култове, които навлизат дори в юдейска среда. Това е известно на четящите Стария Завет. Твърде много пъти в миналото евреите ставали идолопоклоници. Вавилонският плен е производна на това, че евреите се отдавали на лесния култ към идолите. Култът към идолите е култ към демоните. Култът към демоните е култ към човешките страсти. Затова този култ е лесен и примамлив. Не е ли така? Да се кланяш на твоите страсти като на божество. Да има бог на войната, който се казва Арис, богиня на любовта, която се казва Афродита, бог на измамата, който се казва Хермес. Не е ли хубаво? Една богиня на мъдростта, която подчинява всички и всичко, която се нарича Атина, един бог, който унищожава всички с мълнии, което създава един образец на тирания и страшен гнет, който ни нужен, за да наложим ред. Човешките страсти се издигат в божества.  Това е изопачението на човека. Въпросът е, че не просто страда по този начин, а до известна степен се  очаровал от това измерение и постъпва като техен пленник.

Казвам, че нашата епоха прилича на тогавашната, защото, въпреки че вече не вярва в демони, вярва изключително много в страстите и демоните изобщо не се безпокоят от това. Тях не ги интересува дали ги призоваваш лично, стига да ги задоволяваш духовно. За Църквата дяволът е личност, моето зло не е самό, а има и други равнища, нека не бъдем толкова, как се казва, фашисти, и да искаме само ние да съществуваме във вселената. Има и други същества във вселената, на много други равнища нагоре и надолу от нас. Е, защо да не съществуват тези същества и защо да нямат свободно произволение? И ако попитате подвижници и видите техните текстове, ще видите, че сам дяволът им се явявал, ако четете житията на съвременни светци  старците Паисий и други. Веднъж попитах лично стареца Паисий по този въпрос. Той ми каза, че дяволът е крайно грозен, отвратителен, но на нас не се явява така, а винаги чрез гладката, чрез хлъзгавата страна на страстите, която оправдава нашето основно падение, което е моето себелюбие. Страстите си сътрудничат с човешката свобода. Не може да съществува себелюбие без страсти. Себелюбивият трябва да изрази своето себелюбие и това става чрез страстта, чрез конкретни страсти. И човекът обича падението, обича страстите, обича своите демони. Това е най-лошото и най-странното от всички неща. Казва се някъде в Патерика. Някой, който бил богат, отишъл при един старец пустинник и го помолил да му каже нещо духовно. Той  му казал загадъчни думи:

– Някой ме обожава, а аз се отвращавам от Него, и някой ме мрази, а аз го обожавам!

– Какво говори той? – се запитал човекът.

Той отишъл в скита по-долу да му обяснят какви са тези думи. Друг старец му казал:

– Това означава това, което правиш ти: този, който те мрази – защото дяволът мрази човека – ти го обожаваш, а Този, Който те обожава, се отвращаваш от Него.

Дяволът мрази човека и е изключително неучтив. Ако му махнеш с ръка, идва, веднага щрак, а при Бога щракваш и не идва. Постоянно се молиш с Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, Бог е много нежен, изключителен благороден, трябва да застанеш по съответния начин, за да чуе молитвата ти. Трябва да се настроиш на Неговата дължина на вълната. Той идва там, където има смирение и жертва. Другият, да не казвам думата, щракваш и веднага идва, след това му щракваш, но той не си тръгва. Ама махай се сега! – Не! Ще остана! Няма да се махне, ще е нужен много труд, за да се махне, докато идва с едно щракване на пръста. Той се установява, работи с нашите страсти, създава навици, (всъщност) ние създаваме навиците, човекът ги създава, но дяволът след това работи с тях, защото знае, че чрез тях действаш автоматично (падаш) и затова ти представя образи и подходящи картини и ти хоп, отново, и падаш. Така той пленява човека.

Човекът иска да излезе от това състояние. Аз не познавам никой, който да е затънал до гушата в страстите и да не иска да излезе оттам, дори да е атеист, ще ти каже: ех, как искам да изляза оттук! Защо иска? Защото там вътре се измъчва, и всички тези магове и т.н., които правят тези неща, се измъчват изключително много, защото там, където няма любов, не можеш да намериш любов. Страстите и цялата връзка с демоните уврежда човека. Разбира се, в началото не ни представя нещата така, а по друг начин, но вътре има голямо зло, голяма беда. Затова и днес хората са потопени до гушата в страстите и нямат радост. Гледаш някои лица, които приличат на маски. И виждаш едно детенце с чисто лице и се радва и казваш: Ха! Защо? Аз, който съм сред студенти, веднага виждам това. Виждаш застарени лица и внезапно Хоп! – едно цвете. Другите изглеждат 70-80 годишни, и внезапно виждаш нещо различно и казваш защо? Нещата би трябвало да са на обратно.

Като стар психолог, по друг начин четях нещата в миналото. Либидото трябва да се задоволи. Ето! Имаме хора, които презадоволяват себе си. Да, но защо имат такава болка в себе си? Как се произвежда тази болка? Защо тази свръх-себе-наслада завършва в остра болка? Това е един голям въпрос, който знаят всички психолози, тези, които работят особено със страдащи от депресия. Откъде идва тази остра болка? И то при един напълно разкрепостен живот? Откъде идва това чувство за провал? И днес не съществуват бариери, вини. Всички правят същото! И първи вие, поповете, добре, за да говорим като равни. Защо обаче има такава скръб, след като всичко си постигнал и си направил? И след като нямаш никакъв проблем?  Ти го казваш.

Първите думи, които чуваш, когато говориш с един такъв човек – това вече са всекидневни хора – са:  аз съм добре в живота! и в същото време е една руина. Как се обяснява това? Не се обяснява. Освен ако разгледаме това измерение, което Евангелието описва като реално, да го кажа по-просто, когато влезеш в пространството на злото, ще се опорочиш. Не съществува друга възможност. Там не можеш да си прекараш добре, лесно влизаш там, но когато си  вътре, след това се получава дисхармония, болка, страдание. Тя се създава по две причини – първата е, че не следваш ръководството. Знаете, всички уреди имат ръководство с инструкции.  И ние имаме такива инструкции –  наричат се логоси на съществата, нетварните логоси, това как Бог те е замислил, и има неща, които придвижват напред това твое естествено развитие, развитие по Бога. Има други, които спират това развитие. Какво става тогава? Идва страданието, болката на твоето не-оистиняване, аз не се оистинявам, не сбъдвам себе си, не намирам това, което търся. Докато правя всичко (друго), за да го намеря, не го намирам. Идва след това и  дяволът, който отива и разбърква още повече супата, това прави с лъжицата, но аз приготвям супата, не той, той бърка, бърка и носи бедите една след друга, спомага да дойде някое нещастие и така накрая човек не знае какво става с него. Представете си тук навсякъде да има лед и хората да ходят и да бягат върху леда и не след дълго падат всички, чупим си крака, ръката след, това и носа, как ще вървим накрая? Счупване тук, счупване там, разбирате ли? Болка тук, болка там и накрая човекът се оказва странно същество, където не знаеш какво да правиш с него. Откъде да го хванеш? Хващаш го на едно място  –  ох! – ти казва. Оттам – ах! оттам – ааа! Навсякъде го боли, нито да те чуе може,  да му кажеш нещо. Отива при психоаналитика и след това в продължение на 20 години си дава парите, за да намери малко облекчение. Знаете ли какво е облекчението? Цялото облекчение, което психоанализата дава, както казва един важен психоаналитик, на когото някога бях последовател и ученик, т.е. как започва психоанализата с невротичния човек, сега говорим най-вече за неврози, които са и големият проблем. Пациентът започва да говори на вас, но да не говори за себе си, или да говори за себе си, но не на вас. Когато успее да говори на вас за себе си, тогава психоанализата започва да има успех. С други думи, това е огромна криза на комуникация.

Да ви припомня малко онази кратка история, която четем в Патерика, където авва Макарий срещнал един череп в пустинята, побутнал го и го попитал: кой си, какво правиш? Черепът отвърнал: Аз съм езически жрец от областта и сега съм в ада. Благодарим ти, че се молиш за нас, защото това е голямо облекчение. И кое е това облекчение? Това, че  когато се молиш за нас – понеже ние сме слепени за гърбовете и навсякъде  около нас има мрак – единият вижда малко лицето на другия и това е разхлаждане за нас. Краят на демонизирането е изолацията, невъзможността за комуникация.

Същността на депресията е невъзможността за комуникация. Мои приятели-психиатри в Англия ми казват, че  особено в Англия – където и културата е такава –  когато някой идва и ти казва, че има депресия и наистина има, е добре да проучиш живота му, защото е много вероятно за един период от 20-30-40-50 години да не е говорил с никой човек – там културата позволява това. Тук гърците имат култура на себеоткриването, единият се изповядва на другия, нали? Единият не се ли изповядва постоянна на другия?  Един приятел -чужденец ме попита някога: Защо сега, когато имате криза, всички кафенета са пълни? Аз му казах: това се нарича групова психотерапия! Това е групова психотерапия на много ниска цена! Всички отиват и разговарят и това е антидепресант. Да, но днес страстите затварят човека още повече в него и му пречат още повече. Днес дори  кафенето се провали. Традиционното кафене. Дори там отиваме да се покажем, да направим едно, да направим друго. Отиваме по себелюбиви причини, а не за комуникация.

Краят на демонизирането на човека е голямото себезатваряне и адът започва от това, където виждаш, че човекът няма сила, сякаш има органично заболяване, да излезе от себе си и да разбере това, което говориш. Днес единият не разбира какво говори другият, говорят помежду си, именно защото човекът е пълен с болка и затворен в себе си, сякаш единият говори на китайски, а другият на японски. Понякога съпрузите отиват при духовника или при психиатъра, за да говорят спокойно, за да говорят подред и единият да разбере какво казва другият. Това засяга дори членове на Църквата, защото, доколкото носим в себе си този манталитет от детскитеe години, дотолкова е трудно да се избавим.

И тъй, култът към нашите демони, това е най-големият проблем от всички проблеми. Отиваш при духовника и му казваш едно и също, защо казваш същите неща? Защото ги обичаш. Не е ли така? Гневя се на моя съсед, но в мен казвам добре, че се изповядах, за да мога отново да се разгневя! Да не трупам гняв себе си! В действителност обичаме това, което ни убива, защото себелюбието води до това прилепване, то е сладко, въпреки че накрая идва едно страшно жило, което трови всичко и което ме изолира, убива и хвърля в депресия. Депресията има духовни причини, казвам го отново, както и всички неврози. Когато те се затвърдят, депресираният човек трябва да взема хапчета, не издържа повече, защото се е променил химическия състав на мозъка му, разстроил се е балансът, не може да се съвземе и се разболява. Развалил се е автомобилът,  постоянно си го карал към пропастта. Това, че си го карал към пропастта, е духовно събитие, защо го караше натам? Повредата, която си е получила, обаче е реална, механична. Както и телесните заболявания.

Всички болести са психосоматични, както днес знаем. Това ми  го каза старец Порфирий преди 30 години, че един ден ще го разберат, и след 15 години го чух от един учен от Харвард, който казва, че днес сме сигурни, че всички болести са психосоматични. Всички – те идват от моментна загуба на контрола на имунната система в голяма степен. Тази загуба се улеснява от  стреса, от тревогата, от разочарованието, от депресията, от гнева, от всички тези неща, които обичаме, защото си мислим, че ни защитават. Мислим, че без тях сме незащитени, но в действителност става обратното. Когато се отдаваш на тях, се излагаш, защото всички те атакуват. Един човек, който е гневлив тип, постоянно е смутен, защото всички са срещу него, а той си мисли, че чрез гнева се защитава. Ако заради Христос кажеш: няма да се разгневя, ще отстъпя, тогава придобиваш сила и Светият Дух те защитава. Светият Дух идва в онзи момент, издига (защитна) стена и живееш вътре. Бог защитава това, което е подобно Нему.

Ние обаче отглеждаме децата и себе си и всички с любовта към демоните. Да си прекараш добре! Хайде да си прекарате добре! Къде? Какъв е този съвет? Страшно нещо. Добри ли ще са нещата, с които ще си прекарам, или накрая добрите неща ще се окажат лоши? Или много лоши и се отдавам на тях. И когато се отдавам, след това разбираме колко страшно състояние е това. За да приемеш освещение от светена вода, трябва да дадеш на Бога чиста вода. Нали? Представяте ли си да вземете мръсна вода или нещо по-лошо и да прочета молитвата за водоосвещение върху нея? Какво ще си изпатя? Бог освещава това, което е създал. Това, което направил, а не това, което правиш ти. Разбирате ли? Ако не нещо друго, поне да знаем защо страдаме, защото най-големият проблем  в покаянието на човека, е  именно това, не прошката, а промяната, да разбера кое именно ме умъртвява и това, което ме кара да живея. Това е цялата работа и това отнема време. Затова казваме, че тази първа фаза трае дълги години докато разбера къде се играе играта и какво точно става, как се забърквам в това нещо, как се набъркват и други неща, как се набъркват и други хора.

превод: Константин Константинов