Да чуеш Бог в музиката

tild6533-3264-4933-b864-613833363737__mesherinov

Игумен Петър (Мещеринов) е роден и израснал в Москва в семейство на музиканти. Завършва Московската консерватория. Работи в оркестъра на Московски художествен театър „А.П.Чехов”[1] и в оркестъра на Голямата зала на консерваторията. През 1992 година приема монашеско пострижение в Свято-Данииловския манастир. Занимава се с преподавателска, просветителска и преводаческа дейност. Настоятел е на подворието на Данииловския манастир в Подмосковието. Автор е на статии и книги за актуалните проблеми в църковния живот.

 

Да чуеш Бог в музиката

– Атонският старец Емилиан (Ватидис) казва, че Бог може да се чуе в морския прибой, в шума на вятъра … А може ли да се чуе Бог в музиката?
– Разбира се, че може. Огромна част от музикалните произведения са посветени на Бога.

– Мария Вениаминова Юдина, великата пианистка и християнка на 20 век дори казваше, че „всичко духовно се явява чрез музиката”. Близък ли Ви е този светоглед?

– За мен това са различни сфери, макар и те да се доближават. Бог може да се открие на човека във всяко явление, освен в греховното, в това число и в музиката. Но духовността е вътрешно, сърдечно действие на Бога в човека. Тук трудът на човека се заключава в това: да направи в себе си място на Бога и това е особена, с нищо несравнима сфера на синергията – съвместното действие между Бога и човека. А сферата на творчеството – това е талантът, даден на човека от Бога или както се казва – от природата. Ако човек развива себе си според Божието, той в една или друга мяра ще се уподоби на Бога в творчеството. И в музиката е така.

– А можете ли да познаете дали музиката е написана от Божи човек или от грешник?

– Тук е коренът на загадката, защото зависи от степента на надареност, от мярата на този дар, който човек е получил от Бога и как той го използва. Ако композиторът не излиза извън художествените рамки на своя творчески дар и реализира своя вътрешен потенциал, не е задължително това да се съпровожда пряко с мисълта за Бога, макар старите майстори до Моцарт (включително и Бетховен с неговата Тържествена меса и Девета симфония), да са били настроени именно така. Ето един пример, който  едновременно с това е и загадка – Рихард Вагнер. Като човек той не предизвиквал симпатии, бил е номинален християнин, но това не се е отразило на неговата музика. Също като Ханс Кристиан Андерсен, който не е обичал децата, но е написал прекрасни приказки.

– На 23 февруари Вие написахте в профила си във facebook за Хендел: „Главното събитие на днешния ден е рождението на Хендел. Могъщ старец.” Защо?

– О, да, и коментиращите възприеха думата „старец” по-православному… Това е шега, разбира се, но има и доза истина. Хендел е виждал хармонията на Божественото мироздание и с такава пълнокръвна сила я е донесъл до нас – слушателите, че в този смисъл, разбира се, той е истински старец. В неговата музика има такава мощ и пълнота, такава Божия радост,  дълбочина и чистота, че тя не би била такава без Божията помощ.

Бах е във всяка музика, а във всеки от нас е Бог”

– Някога живеех на Синай. И разбрах, че единствената музика, която мога да слушам там, е тази на Бах. Той се оказа над всяка православна музика, над всичко…

– Строго погледнато, „православна музика” като такава няма. Има свойствен за Източната Църква музикален съпровод на литургичния текст – това са т.нар. гръцки, румънски, руски, сръбски и т.н. песнопения. Според мен  няма смисъл именно като музика и извън храма да се слушат тези песнопения. Значението на православната музика е да се подчертае словото.

А що се отнася до Бах, то той е разбира се е непостижим, уникален човек. Невъзможно е да се разбере как той, бидейки потопен в битовизъм (имал е двадесет деца,  постоянно се е борил за място под слънцето, клеветели са го пред по-висшестоящите и т.н.), e бил толкова откъснат от света и вглъбен в себе си и в Бога, че е можел да пише такава музика, която нито един композитор не е могъл да го доближи.

Разбирате ли как е постигнато това чрез музиката?

– Отчасти да. Бах е философствал посредством музиката; той съзнателно е конструирал своите произведения, вмъквайки в тях религиозна, математическа и друга символика – всичко, което е било съставено в края на епохата на Средновековието. Това е направило неговата музика бездънна и безгранична.

– А какво е това гений, зависи ли от човека?

– Самата  гениалност не зависи от човека, това е Божий дар. А развитието, култивирането, придобиването на плода на този дар – това вече е дело на самия човек.

– Тоест геният е съработничество между Бога и човека? 

–Трудно е да се каже. Всичко зависи от това, как човекът възприема своя дар. Ето, Бах и Хайдн са двата най-ярки примера на композитори, които са разбирали природата на своя гений. Хайдн е започвал всяка симфония с думите „in nomine Domini” („в Името на Бога”), а е завършвал „laus Dei” („Слава Богу”), т.е. той съвършено съзнателно е разглеждал своето творчество така, сякаш връща на Бога на Неговия дар. А Вагнер, например, завършвайки операта „Нюрнбергските майстерзингери[2], казвал: „Написах гениална опера”. И това е чистата истина, макар той да не свързвал своя труд именно с Бога.

Табуто на  класиката

– В детството си заспивах под звуците на Бетовен и няколко пъти в месеца родителите ми ме водеха в консерваторията. Но след кръщението в студентските ми години, аз дълго не престъпвах прага на театри и филхармонии. За много православни християни класическата музика и до днес си остава табу. Според Вас пречи ли на християнството слушането на музика?

– Когато влязох в манастира, аз също преживях достатъчно дълъг период, когато не слушах музика. Това беше някакъв вид аскетическа забрана. Просто влизах в новия за мен свят на православната монашеска духовност и това запълваше цялото ми време и внимание. Тогава музиката отиде на втори план и аз не изпитвах потребност от нея. Когато ученическият период завърши, аз се върнах към музиката, но вече на друго равнище, започнах да гледам на нея по друг начин. Това не беше вече просто едно услаждащо слуха изкуство; аз започнах да различавам дълбочините, заложени от Бога в музикалното художествено творчество. Придобих някакви „естетически огледала“, отразяващи небесната хармония. Така за мен възприятието на музиката беше вече на по-дълбоко ниво, защото ако не познаваш небесната хармония, няма да познаеш и нейните прояви. Отговаряйки на Вашият въпрос – пречи ли музиката на християнството, бих отговорил така: музиката, както и другите изкуства, е дадена от Бога на падналия човек, за да може той за своя утеха да запълни донякъде божествената хармония, изгубена в това падение. Защо да се отказваме от такъв дар?

Великата музика на Великия пост

 Във времето, в което е творил Бах, в храмовете през периодите на поста (Великия и Рождественския) така наречената „фигурална“ или „голяма“ музика се преустановявала. За последен път кантата[3] звучала на Сирна неделя на прошката, после като изключение на Благовещение, след това на Вход Господен и през Страстната седмица. През цялото останало време църковната община е пеела обикновени хорали, не е имало нито кантата, нито хорални прелюдии. [4]

– Значи ли това, че по време на поста трябва да се въздържаме от слушане на музика?

– Ние с вас вече не живеем във времето на Бах. Тогава освен музиката не е имало нищо друго, в което е можело да се ограничиш. Днес аз бих обърнал внимание на други неща: телевизия, интернет… Музиката в сравнение с тях е най-невинното нещо!

– Има гениални художествени произведения, като „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи или „Пиета“ на Микеланджело, посветени на Великия пост. А има ли музикални такива?

– Страстната седмица е една от главните теми в църковната и духовна музика. „Страсти“ на Бах, „Седемте слова на Спасителя на Кръста“ – оратория от Йозеф Хайдн… можем да изброим още много. Ако вземем музиката на една по-отдалечена от нас епоха, то много ярки произведения са  респонсориите [5]  на Карло Джезуалдо.[6] Те са малко известни на широката аудитория, а това е необикновена музика от началото на XVII век, звучаща много авангардно дори и днес.

tild3230-6538-4063-a138-643434373131__12985508_1005517826190668_5138569817472970580_n„Музиката ме научи да чувствам фалша на съветската система, показа ми нейната лъжа и двусмислие. И днес, ако човек вникне в класическата музика, той няма да се хване просто така на въдицата на всякакви популярни телевизионни шоута.”

 Слушайте класика

– Доколкото разбирам, музиката е влязла във Вашия живот доста рано…
– Аз израснах в семейство на музиканти, при това още преди раждането ми. Баба ми е пеела в хора на Болшой театър, дядо ми е бил пак там концертмайстор втора цигулка, майка ми е цигуларка, баща ми – контрабасист – и досега той преподава, а брат ми е цигулар. Помня, как в детството ми те музицираха, свиреха Хайдн: мама на цигулката, татко на контрабаса, а аз – на пианото.

– Тоест класическата музика за Вас винаги е била естествена среда и начин на живот!

 – Да, естествена среда.

– Казват, че „класиката не е за всеки”. Какво мислите за това?

– Класиката е за всеки. Просто не я учат. Това е сложно изкуство, което трябва да се учи. Ако човек не се научи да чете, то и тогава може да каже, че литературата „не е за всеки”. Аз бих определил обучението по класическа музика като истинско дело на патриотизъм. Защото патриотизмът не е сегашното наше: „Ура, напред!”. Патриотизмът започва с култура. С какво ние сме по-лоши от Германия, в която музиката се преподава в общообразователните училища?

– А в провинциалните градове – Кьолн, Дюселдорф, Баден-Баден и много други може да се попадне на концерти на най-великите съвременни изпълнители!

– И ако отидеш в църквата, там също ще чуеш орган и църковен хор. У нас няма систематическо преподаване на музика в училищата. И през съветско време също нямаше. Ето, например композиторът и музикален деятел Дмитрий Борисович Кабалевски[7] се опита да въведе уроци по класическа музика в системата на общообразователното училище и сам преподаваше в едно училище, в Нижна Масловка. Но „не се получи”.

От класическата музика се боят още в зародиш, защото тя възпитава самостоятелни и развити личности, а кому са нужни днес дълбоко и всестранно развити личности?

Затова днес за приобщаване към класиката е възможно само съзнателното усилие на родителите, но за това самите родители трябва да се интересуват от истинска музика, да купуват на децата си подходящи дискове, да следят абонаментите в консерваторията, да водят детето си на концерти, да слушат музика заедно с децата си вкъщи – макар и само „шлагерна”, например 40-тата симфония на Моцарт и т.н.

 Добре би било и пастирите на Църквата да призовават енориашите си към това, защото то е велика противоотрова против съвременната цивилизация и затъпяването на хората.

– А какви бяха Вашите най-силни музикални впечатления?

– О, много са. Главно записите на „Тристан и Изолда“ на Вагнер – в юношеството ми тази опера ми беше любима, също така органовите съчинения и кантати на Бах, месите и квартетите на Хайдн.

– А „живите концерти“?

– О, колкото се сетите. Помня, че голямо музикално събитие за Москва от началото на 80-те години беше „Сътворението на света” от Хайдн, дирижира го възрастният вече Игор Маркевич.[8] Като по чудо попаднах на този концерт. А концертите на Йехуди Менухин [9]в края на 80-те – имах щастието да се запознаем и досега пазя подписаната от него партитура на „Реквием”-а на Моцарт. А по-късно и сам свирих на сцената с много изтъкнати диригенти като Хелмут Рилинг и Пиер Булез.

– Какво даде лично на Вас слушането на класическа музика от детска възраст?

 – Не знам какво би било без нея, но мисля, че животът ми щеше да е доста неинтересен и примитивен. Музиката развива душата.

– Днес много хора наричат музика изпълненията на сергейлазаревите [10]и битълсите в най-добрия случай. Към какво води слушането на такъв вид музика? Може ли тя да замени класиката?

 – Лично аз не възприемам всичко това като музика. Не разбирам хората какво намират в „Бийтълс” (за Сергей Лазарев няма да говорим сега). Това е някаква загадка за мен… нещо идеологическо в най-добрия случай. От музикална гледна точка тук  не може да има никакво сравнение с класиката, това е нещо като мънистата за диваците.

Класическата музика развива мозъка и душата, прави чувствата по-фини, облагородява ги и формира вкус у човека, който започва да различава добро от зло. А ако той започне да различава доброто и лошото в естетиката, то и в етиката това ще му се удава по-лесно. Неслучайно Бродски [11]казва, че естетиката е майка на етиката.

За мен през съветското време класическата музика беше изход, отдушник, спасение. Тя ме научи да чувствам фалша на системата, да различавам кое е добро и кое е зло. В съветско време отникъде не можеше да се направи такава разлика, освен от достъпните ни отломки на истинската християнска култура.

Класическата музика, както и всяко добро изкуство ясно показваше къде е лъжата, къде е двусмислието и къде – истината. Защото музиката много ясно ни учи да разпознаваме именно фалша.

 Превод: Ренета Трифонова, източник: http://www.pravmir.ru/creative/igumen-petr-meshherinov-muzyika-nauchila-menya-chuvstvovat-falsh-sistemyi/

Обяснителните бележки под линия са от преводача.


[1] Сайт на Московския художествен театър „А. П. Чехов“ – http://www.mxat.ru/

[2]Майстерзингер – немски градски поет и певец от XIV-XIV век, представител на занаятчийска гилдия. Сред майстерзингерите е имало свещеници, учители и адвокати, но основните участници в майсторското пеене са били занаятчиите. В превод „Нюрнбергските майстерзингери“ означава „Нюрнбергските майстори-певци“.

[3] Кантата -(от итал. език cantare – пея) е музикална вокална композиция с инструментален акомпанимент. В повечето случаи е с повече от едно действие.

[4] Хорална прелюдия – кратка литургична композиция за орган, използвана често като основа за хорала. Кулминацията на този жанр настъпва в творчеството на Йохан Себастиан Бах, който пише 46 хорални прелюда в „Органна тетрадка“. Литургичната функция на хоралната  прелюдия е да въведе богомолците към църковният химн, който се е изпълнявал в протестантските и лютерански църкви.

[5] Респонсорий – (от лат. response — отговарям) — в католическата служба е пеене под  формата на диалога между солиста и хора, редуване на репликите на  свещен­ика  и хора.

[6] Карло Джезуалдо – италиански композитор, изпълнител на лютня и аристократ от късния ренесанс.

[7] Дмитрий Борисович Кабалевски  (1904-1987) – съветски композитор, диригент, пианист, педагог, доктор-изкуствовед, професор, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска и Сталинска премия. Автор е на 5 опери, 4 симфонии, 7 инструментални концерта и много произведения на камерната и вокална и филмова музика.

[8] Игор Борисович Маркевич  (1912-1983)– италиански и френски диригент и композитор. Семейството му бяга от Русия в Швейцария, когато е още малко дете. Праправнук на украинския историк Николай Маркевич, брат на виолончелиста Дмитрий Маркевич и баща е на диригента Олег Каетани.

[9] Йехуди Менухин – американски цигулар и диригент с еврейско-белоруски произход.

[10] Сергейлазареви – в Русия това е нарицателно за популярна музика по името на Сергей Лазарев – руски певец, актьор, водещ, лауреат на премията „Златен грамофон”, многократен участник и водещ на фестивала „Песен на годината”.

[11] Йосиф Бродски – руски и американски поет, носител на Нобелова награда за литература за 1987 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: