За Църквата, църковността и кривите ни усилия

Автор: прот. Николай Нешков

За Църквата и църковността

Много хора държат на своята принадлежност към БПЦ, за да покажат нещо друго – че те са различни от някой друг етнос, от някое друго вероизповедание, че те по някакъв начин заслужават специално отношение спрямо другите хора. Нещо, което по никакъв начин не може да бъде толерирано, разбира се. Но да отговоря на въпроса „в какво вярва българинът?“. Българинът основно вярва в това, че някой вярва вместо него и с охота би се възползвал от това. Българинът вярва не по детски, искам да кажа – не се доверява на Бога. Това обяснява огромния брой палещи свещи по църквите. Това не е доверие в Бога, това е някаква ритуалност, за жалост – празна.

Не съм оптимист за масовото навлизане на българите в православната църква. По-скоро, опитвайки се да бъда реалист, мисля, че бъдещето е на малки, смислени енории, които са събрани по някакъв начин, споделяйки нещо наистина общо. И това общо е не само вярата, това общо е всъщност причастието с Тялото и Кръвта Господни. Нещо, което прави хората буквално едно, а не заедно. Нещо, което ги прави не организация, а семейство. Семейство, от което не можеш така лесно да абдикираш. Семейство, за което си готов на всичко, буквално. Така че тези хора са бъдещите свидетели на православието в България. Българската православна църква и, нека кажа, нито една православна църква нямат бъдеще просто като институция. И нека още добавя – и не бива да има бъдеще като институция, понеже това би я провалило. Всяка позиция в обществото, която предполага надмощие или власт проваля християнството. (…)

Църковността е видима само през призмата на семейността, така че всеки опит да бъде привидяна църквата като организация се проваля. (…) Когато Господ казва в Евангелието: ”Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” е лесно да го пренесем към дома на човека. Каква полза за човека да има целия свят, а да няма дом. Каква полза за човека да се чувства добър християнин, а да няма общност, да няма църква, да не е в стадото Христово.

За хората, които смятат, че са християни, само по причина, че се молят сутрин, обед и вечер и не смятат, че трябва да бъдат част от Тялото Христово

Да ви кажа честно, аз не съм сигурен, че толкова много често се молят. Ако биха се молили Бог би им открил. По думите на св. ап. Павел, „ако нещо инак мислите, Бог и него ще ви открие“. Т.е. Той възнаграждава дори кривите ни усилия, стига да са някакви честни усилия. Както вече казахме, основната болест на църковния живот е самодоволството. Т.е. вътре в църквата това е единственото нещо, което може да те направи не-църковен човек. Нека го преведем на езика на Евангелието – това е фарисейщина. Такива хора могат да бъдат безкрайно прави и праведни в онова, което вършат – в ритуали, в идване навреме, в отиване навреме, във всичко онова, което съпътства църковния бит, но по някакъв начин те никога няма да гледат в очите хората – нито тях, нито Бога. А всъщност Бог вика човека в Църквата, за да види очите му. Нали знаете този прекрасен израз – „Ела поне да ти видя очите“. Това е повече от всеки разговор, всъщност.

За очакванията към свещенослужителите да дават съвети за решаване на личните проблеми

Аз бих казал, че в църквата глупави хора няма. Твърде много хора се нуждаят от съвети. Онова, което наричаме съвети са всъщност някакви нелепи рецепти за справяне с житейски ситуации, които не е работа на свещеника да дава, честно казано, тъй като той може да въвлече своето духовно чедо в много объркана ситуация, всъщност. Онова, което свещеникът е длъжен да направи, е да заведе човека при Бога, да му даде кураж да потърси себе си, да намери себе си и да стои на това място, където се е намерил с Бога. Нищо повече и нищо по-малко от това.

Св. Теофан казва, че човешкият съд не е Божият съд. Човек идва да намери себе си. Понякога човек да намери себе си е много по-трудно от това просто да бъдеш наказан. Има и нещо друго. Онова, което приемаме като наказание инстинктивно е факт, че се осъзнаваме и виждаме какво представляваме. По-голямо наказание от това – здраве му кажи. Тъй като гледката на това, какво представлявам аз, е най-отчайващото нещо на тоя свят. Така че, ако човек бъде заведен до този момент, в който да осъзнае какво представлява, то той е готов да тръгне към Бога. Сякаш Бог му казва: „Най-сетне с теб вече може да се говори – ти знаеш кой си”. Знаете, че този разговор вече ще бъде искрен: Господи, аз зная какво представлявам – съгреших, беззаконствах – както казва молитвата от Великото повечерие – върших неправди пред Тебе. Виновен съм за всичко на тоя свят. Не заслужавам абсолютно нищо, но аз нито мога, нито искам да отида някъде.

Трагедията на съвременния православен християнин е, че някакси е приел едно типично протестантско изкушение – забравил е, че Бог ни обича и в нашата грехопадналост. Не е необходимо да Му се доказваме. Това е просто нелепо. Необходимо е просто да приемем факта какви сме и да понесем кръста си.

запис от гостуването на прот. Николай Нешков в предаването „Благовестие“ на програма „Христо Ботев“, БНР (целият запис: http://bnr.bg/hristobotev/post/100815650/blagovestie)

Advertisements

2 Comments on За Църквата, църковността и кривите ни усилия

  1. О. Ясен Керчев // 06/04/2017 в 10:36 //

    „Това обяснява огромния брой палещи свещи по църквите. Това не е доверие в Бога, това е някаква ритуалност, за жалост – празна.“

    Позволете ми да не се съглася с отеца!
    Познавам много настоящи православни християни, живеещи живеещи пълноценен духове живот. Всички са започнали точно от „ритуалното“ палене на свещички!
    Бог води чрез СВ. Дух хората при църквата по неведом начин и виждайки ги със свещичките да не ги укоряваме в празни ритуали, защото не знаем какво точно се случва в дълбочината на душата!

    От другата страна на тая среща е пастиря Христов и неговата отговорност нито да насилва човека, нито да го подмине безразличен! Но и него е съдете! И той често в немощта си постъпва неправилно. Тънка работа е!

  2. …По-скоро, опитвайки се да бъда реалист, мисля, че бъдещето е на малки, смислени енории, които са събрани по някакъв начин, споделяйки нещо наистина общо…..

    Какви енории какви пет лева без гуру бе алооооу?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: